Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 2360/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „ТПН 2013“ ЕООД, управлявано и представлявано от И. М., приподписана от адв. С., срещу решение №6956/15.11.2023 година на Административен съд – София-град по адм. д. № 7360/2022 година. С последното е отхвърлена жалбата му срещу решение №РД-02-16-33/14.07.2022 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 (РУО на ОПИК 2014-2020г.) за определяне на финансова корекция. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. По делото не била допусната оценителна експертиза за установяване на пазарната оценка на закупеното технологично оборудване и в тази насока не била определена пазарната му стойност. Дружеството изпълнило проекта в срока за изпълнение, като закупило 1 брой електрическа абкант преса и 1 брой CNC струг. Ангажиментът затова бил подробно разписан в условията на проектната документация и договора. Всички останали съмнения и подозрения били недоказани. Договорът за доставка от 11.12.2020 година бил надлежно сключен след законосъобразно проведена процедура по избор на изпълнител и след съгласуване с РУО. Констатациите на РУО за нарушаване на принципите на добро финансово управление били недоказани. При проверка на място в гр. Плевен, ул. „П. Н. №1 от м.10.2021 година било установено физическото наличие на технологичното оборудване. Оборудването не работело, тъй като дружеството освободило наетите служители поради липса на поръчки. Съдът не взел предвид факта, че всички актове на Националната агенция по приходите (НАП), предоставила информация за сделките, били отменени. Липсвала публична информация за аналогични сделки, предвид специфичния характер на оборудването. Като цитира практика на Върховния административен съд (ВАС), касаторът твърди, че липсата на икономическа обоснованост на направената инвестиция не води до нарушаване на принципа на добро финансово управление; както и че бланкетното посочване на принципите на добро финансово управление не мотивира акта за финансова корекция. Според касатора, РУО неправилно е определил и размера на корекцията, като липсват мотиви за така определения размер от 100%. При подробно изложени аргументи, касаторът прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора, с който да се отмени решение №РД-02-16-33/14.07.2022 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 (РУО на ОПИК 2014-2020г.) за определяне на финансова корекция. При условията на евентуалност, прави искане за връщане на делото на друг състав на АССГ за ново разглеждане.
Ответникът по касационната жалба, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020г., чрез експерт с юридическа правоспособност Ганчев, оспорва касационната жалба като неоснователна.
Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Завява, че по договор за безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-2.040-1282-C02 бенефициерът „ТПН 2013“ ЕООД е отчел пред УО на ОПИК доставка на електрическа преса марка и модел MVD А60-2100, сериен №2101055 по договор за доставка от 11.12.2020 година с „Т. И. ЕООД на стойност 360 000 без ДДС и CNC струг, марка Doorsan, модел Рuma GT2600L, сер. № ML0260-000442 по договор за доставка с „Т. И. ЕООД от 11.12.2020 година на стойност 670 000 без ДДС. С технически и финансов отчет в ИСУН дружеството е представило разходо-оправдателни документи на обща стойност 1 030 000 лева без ДДС за доставка на описаните стоки. От друга страна, „Кобалт – Х“ ЕООД, собственост на същото физическо лице, И. М., е закупило за своя сметка и с договор от 22.01.2021 година, сключен с „Евромаркет – БРД“ ЕООД CNC струг, марка Doorsan, модел Рuma GT2600L, сер. № ML0260-000442 на стойност 126 151, 04 лева без ДДС. С договор от 11.03.2021 година „Интеринструменти“ ООД продава на „Кобалт – Х“ две електро-хидравлични абканта (преси) марка и модел MVD А-60-2100 на обща стойност 57 696,99 лева. След покупката на посочените стоки, с фактура от 25.03.2021 година „Кобалт – Х“ ЕООД ги препродава на „Т. И. ЕООД на обща стойност 2 090 000 лева, като продажбата включва всички активи, отчетени впоследствие по договори за доставка от 11.12.2020 година с изпълнител „Т. И. ЕООД и възложител „ТПН 2013“ ЕООД. Според представителя на Върховна прокуратура, при така установените факти, безспорно се доказва извода на РУО, установен и от съда, че в качеството си на управител на дружеството-бенефициер, И. М. е знаел, че закупува със средства от ЕС същите стоки, които друго негово дружество е продало няколко месеца по-рано на многократно по-ниска стойност. Мотивира като правилен извода на АССГ за законосъобразност на акта за определяне на финансова корекция на всички основания по чл. 146 от АПК.
При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес.
Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на „ТПН 2013“ ЕООД срещу решение №РД-02-16-33/14.07.2022 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 (РУО на ОПИК 2014-2020г.) за определяне на финансова корекция.
За да отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон.
При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
Във връзка с приложимите правни норми следва да се уточни следното:
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е изменен и допълнен със Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗУСЕСИФ обнародван в ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г. С разпоредбата на 1 от ЗИД на ЗУСЕСИФ наименованието на закона се изменя така: "Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление".
Съгласно разпоредбата на 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ до приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на ЗУСЕСИФ, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Текстът на 71, ал. 1 предвижда в срок до 6 месеца от влизането в сила на ЗИД на ЗУСЕСИФ Министерският съвет и министърът на финансите да приемат или приведат в съответствие с него нормативните актове по прилагането на ЗУСЕФСУ. Според нормата на ал. 2 с. з. приетите от Министерския съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 – 2020 г., като съгласно 71, ал. 3 - нормативните актове по ал. 2 ще се прилагат до приемането на актовете по ал. 1 и за програмен период 2021 – 2027 г., доколкото не противоречат на този закон. Видно от изложеното по отношение процесния спор са приложими разпоредбите на закона действали преди влизането в сила на ЗИД на ЗУСЕСИФ (ДВ, бр. 51 от 2022 г.), доколкото същия се отнася до законосъобразността на административен акт издаден по оперативна програма от програмен период 2014-2020 г. и до управлението на средствата от ЕСИФ.
Нормите приложими в настоящото съдебно производство са в относимата редакция на закона към момента на издаване на административния акт.
По правилното приложение на процесуалния и материалния закон, и обосноваността на съдебния акт:
За да постанови посочения правен резултат, първоинстанционният съд, въз основа на анализ на доказателствата по делото приема, че се установява безспорно нарушение на принципите на чл.4, пар.8 от Регламент (ЕС) №1303/2013, икономичност и ефикасност, което представлява основание за определяне на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.3 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (заглавие изменено с ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022г.).
Решението е правилно като краен резултат, при следните изводи от правна страна:
В настоящия случай, РУО на ОПИК е приел наличие на правно основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (заглавие изменено с ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022г.).
Предвид направената по-горе уговорка за съобразяване на 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ и приложение на разпоредбите на закона действали преди влизането в сила на ЗИД на ЗУСЕСИФ (ДВ, бр. 51 от 2022 г.), съгласно текста на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 3 в относимата редакция, финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на следните основания: т.3: за нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Изписаната от органа в оспорения административен акт хипотеза е на предложение първо, а именно: за нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 - нарушаване на принципа за добро финансово управление, свързано с нарушаване на принципите за ефикасност и икономичност.
В този смисъл, за установяване на материалната законосъобразност на акта е необходимо да се проследи дали органът в оспорения административен акт е установил изпълнение на проекта при непостигане на най-добро съотношение между използван ресурс, предприети дейности и постигнати цели (принципа за ефикасност), както и дали ресурсите на съюза използвани за осъществяване на дейностите по проекта са на най-добрата цена.
Изискването за спазване на сочените принципи е въведено на нормативно ниво, като бенефициерът се е задължил и чрез подписване на Общите условия към финансирания му по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 година административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Законовата регламентация за контрол върху разходването на средства по административните договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ със средства от ЕСИФ, включва механизъм за проверка за нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и чл. 8 Регламент 1303/2013 – чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ. Нарушаването на който и да било от посочените принципи обосновава самостоятелно основание за определяне на финансова корекция.
Неоснователно е възражението на касатора, че е достатъчно закупуването на процесните материални активи от бенефициера по проекта, за да се приеме пълно изпълнение на договора по проекта. Разходването на средства от бюджета на Европейския съюз, неминуемо поражда необходимостта от последващо проследяване на дейностите по експлоатацията на придобитите по проектите активи, с оглед анализи дали чрез закупения ресурс се постигат целите на проекта, както и дали е постигнато най-добро съотношение между ресурс-дейност и цел.
В този смисъл и с цел проверка на законосъобразното разходване на средства от ЕСИФ след приключването на изпълнението по конкретния АДПБФП, законодателят е въвел три хипотези – чл. 70, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 от ЗУСЕСИФ съставляващи основания за определяне и налагане на финансова корекция.
Сходството между фактическите състави на посочените основания е, че всеки от тях представлява самостоятелен механизъм за контрол върху разходването на средствата от ЕСИФ на етап след приключването на изпълнението по конкретния АДПБФП и верифициране на средствата от ЕСИФ по същия. Но отделно от етапа на контрола, фактическият състав на всеки от тези механизми е самостоятелен. Един е при установяването на несъответствие с определените в проектното предложение индикатори, друг е при констатирането на недобро съотношение между използваните ресурси, предприетите действия и постигането на заложените цели, и трети е при липсата на дълготрайност на инвестицията.
Релевантни за мотивиране на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (заглавие изменено с ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022г.) биха били само факти и направени въз основа на тях изводи, засягащи: 1. постигане на най-добро съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите (принципа за ефикасност), 2. степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности (принципа за ефективност); 3. Използване на ресурсите за осъществяване на дейностите по проекта своевременно, в подходящото количество и качество и на най-добра цена (принцип на икономичност).
Неоснователно е възражението на касатора, че в случая органът е цитирал принципите, без изрично позоваване на конкретния нарушен такъв с обосновка от фактическа страна.
Напротив, проследявайки процесните факти и относимостта им към всяка от вменените хипотези, а именно: принципа на икономиченсот и принципа на ефикасност, РУО обосновано мотивира нередност по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ.
Досежно принципа на икономичност:
„КОБАЛТ – Х“ ЕООД, свързано с бенефициера „ТПН 2013“ ЕООД чрез И. М., който го управлява и притежава еднолично, е закупило от „Интеринструменти“ ООД с договор № 09100417/11.03.2021 година електро-хидравлични абкант (преса) марка и модел MVD А60-2100 на единична стойност 57 696,99 лева. Видно от договора за доставка сключен с „Т. И. ЕООД, същият актив е закупен и отчетен от бенефициера „ТПН 2013“ ЕООД, собственост на същото физическо лице И. М., управител, пред УО на ОПИК на стойност 670 000 лева без ДДС.
Отново „КОБАЛТ – Х“ ЕООД, свързано с бенефициера „ТПН 2013“ ЕООД чрез И. М., който ги управлява и притежава еднолично, е закупило по договор от 22.01.2021 година с „Евромаркет – БРД“ ЕООД, CNC струг, марка Doorsan, модел Рuma GT2600L, сер. № ML0260-000442 на стойност 126 151,04 лева. Същият актив е отчетен от бенефициера „ТПН 2013“ ЕООД, собственост на същото физическо лице И. М., управител, пред УО на ОПИК на стойност 670 000 лева без ДДС.
Предвид тези факти, правилен е изводът на РУО на ОПИК, че закупените от бенефициера „ТПН 2013“ ЕООД, собственост на физическото лице И. М., управител, по договора за БФП активи са на стойност приблизително шест пъти по-висока от стойността на същите активи, закупени няколко месеца по-рано от друго дружество на същия управител, свързано с бенефициера чрез едноличния му собственик. Платената цена за активите на обща стойност 1 030 000 лева без ДДС, предвид така обоснованото сравнение, категорично не се явява най-добрата цена по смисъла на сочения принцип за икономичност.
Към датата на описваните сделки, „Т. И. ЕООД (чрез което дружество е извършена препродажбата) е било определено от бенефициера „ТПН 2013“ ЕООД за изпълнител на доставките на цитираните по-горе активи и вече са били сключени горепосочените договори за доставки. От значение за нарушаване на сочения принцип за икономичност в случая е само факта на голямата разлика в цените на активите при прехвърлянията им през няколко месеца. Дали сделките са привидни, законосъобразни или има съмнения за измама чрез изкуствена стокова верига за прехвърляне на собствеността върху дълготрайни материални активи, това са търсени установявания в процедурата по проверка на АФКОС, които не са относими към състава на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ.
На следващо място, когато чл. 4, параграф 8, чл. 7 и чл. 8 Регламент 1303/2013 говори за най-добра цена, няма предвид изследване на пазарната цена към датата на продажбата. Затова ирелевантни са аргументите за неназначаване на експертиза за установяване на пазарната стойност на активите. Едно и също лице чрез две фирми закупува едни и същи активи в две хипотези, със собствени средства и чрез средства от ЕС в рамките на няколко месеца, като закупените такива със средства от ЕС са на стойност около 6 пъти по-висока от закупените такива с лични на дружеството средства. Изводът за липса на най-добра цена на използван ресурс е обоснован и доказан.
Не без значение е и фактът, че ресурсът не е използван за постигане на заложените в проекта цели, предвид констатацията на липса на каквато и да било реализирана продукция за периода от 01.01.2017 година до 01.06.2021 година. Особено с оглед преценката на принципа за ефикасност.
Неоснователно е възражението, че е достатъчно да е избран изпълнител по проекта, който в срока за изпълнение да достави активите. Напротив, съгласно т.1 от Описанието на проекта, представляващ Приложение № 1 към АДБФП с бенефициер „ ТПН 2013“ ЕООД, дълготрайните активи са необходими за разширяване на капацитета на съществуващ стопански обект повишаване на конкурентоспособността и засилване на експортния му потенциал.В конкретната хипотеза използвания финансов ресурс чрез средства от ЕС е разходен неефикасно, тъй като липсва каквото и да било доказателство за дейност в съответствие с заложените цели по проекта за разширяване на капацитета и повишаване на експортния потенциал.
Предвид гореизложеното, правилен е крайният извод на първоинстанционния съд, че обжалваният административен акт е при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.
Правилно е прието, че нарушението осъществява състава на нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 на Наредбата за посочване на нередности, за която се дължи определяне на финансова корекция в размер на 100% върху допустимите разходи за сметка на безвъзмездната финансова помощ. Крайният извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на административния акт е правилен, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Осъществени са всички елементи от фактическия състав на нередността при правилна правна квалификация.
С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, в полза на Министерството на иновациите и растежа – юридическото лице, в чиято административна структура се намира органът, издал оспорения акт, следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт, които съдът определя в размер на 200 (двеста) лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №6956/15.11.2023 година на Административен съд – София-град по адм. д. № 7360/2022 година
ОСЪЖДА „ТПН 2013“ ЕООД, ЕИК 202840425, да заплати на Министерство на иновациите и растежа, с адрес на управление: гр. София, ул. "К. А. І" № 12, сумата от 200 (двеста) лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА