Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията М. П. по административно дело № 2483/2024 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) М. Б. чрез гл. юрк. Г. П. против решение № 2142/24.11.2023 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1132/2023 г., с което е отменено негово решение № 32-117260/27.03.2023 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението, по съображения за законосъобразност на оспорения административен акт, като издаден от компетентен орган по чл.19, ал. 7 ЗМ, при спазване на административнопроизводствените правила, включително и на императивната разпоредба на чл. 22 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и в съответствие с материалния закон. Касаторът твърди, че съмненията относно декларираната договорна стойност на стоката по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Регламент (ЕС) № 952/2013 („Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447“) са обосновани с данните от извършена по линията на международно сътрудничество проверка, според които цената на автомобила при износа от САЩ е в размер на 8 100 USD и значително се различава от декларираната стойност.

По приложението на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митническия кодекс на Съюза („Регламент (ЕС) № 952/2013“ или „МКС“) поддържа, че са разгледани последователно методите по чл. 74, 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и законосъобразно е прието, че не са налице достатъчно доказателства за определяне на митническата стойност на стоките по тези методи и е използван метода по 3 във връзка с наличните данни в Съюза и данните, констатирани в предоставената информация от американските митнически власти.

Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност е направено и възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна по чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

Ответникът – Н. П. П., от град Пловдив, чрез адвокат А. Ш. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор и в представена по делото писмена молба. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение

Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд – Пловдив е било решение № 32-117260/27.03.2023 г. издадено от директора на ТД М. Б. при А. М. с което е отказано приемането на митническата стойност на употребяван пътнически автомобил, катастрофирал, марка Тойота, модел RAV 4, шаси № 2T3ZFREVXGW265304, внос – САЩ, условия на доставка „FOB – Франко-борд“, декларирана с MRN № 20BG001007016418R3/25.02.2020 г., на основание чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определена нова митническа стойност на стоката в размер на 15 081.51 лева и на вносителя Н. П. П. са определени задължения за довнасяне на мито и ДДС в общ размер на 2 765.82 лева.

Митническата декларация е била предмет на последващ митнически контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал.1, т.1 ЗМ, в резултат на който за митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, вследствие на което и след уведомление на декларатора съгласно чл. 22 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, е определена нова митническа стойност по метода, предвиден в чл. 74 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и допълнителни задължения за довнасяне на мито и ДДС.

В оспорения административен акт наличието на основателни съмнения е основано на информация от интернет сайт www.autoauctions.io, според която автомобил със същите индивидуализиращи белези, като този, предмет на внос по процесната митническа декларация (идентичен номер на шаси), е продаден на аукцион за цена от 8 100 USD и на данните от приложената Електронна информация за износ (Electronic Export Information – EEI), получена по линия на международното сътрудничество с Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, Служба „Митници и гранична охрана на САЩ“ съгласно Спогодба между правителството на Р. Б. и правителството на Съединените американски щати за взаимна помощ между техните митнически администрации (утвърдена с РМС № 754/15.11.2002 г. на МФ и обн. ДВ бр. 45/27.05.2004 г. в сила от 01.04.2004 г.), според която декларираната стойност за процесния употребяван автомобил при експорт от САЩ е в размер на 8 100 USD.

При тези факти и след изключване на методите по чл. 74 2 от МКС, поради липса на данни с оглед техническото състояние на автомобила, митническият орган е приел, че митническата стойност на стоката следва да се определи по метода, предвиден в чл. 74 3 МКС въз основа на цената, декларирана в Електронна информация за износ (EEI), увеличена на основание чл. 71, 1, б. д) i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 с транспортните разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза - в размер на 15 081.51 лева /8 100 USD при курс 1.76392 лева/USD плюс 450 USD, при същия курс, транспортни разходи/.

За да отмени оспорения индивидуален административен акт съдът е приел, че е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и неговата цел.

Според съда в административното производство не е спазено изискването на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на чл. 84 ЗМ за възлагане на последващата проверка със заповед, което е засегнало правото на защита на лицето. Не е спазен и чл. 22 6 от кодекса, тъй като уведомлението не съдържа мотиви, обосноваващи съмненията на митническия орган в декларираната митническа стойност.

По приложението на материалния закон в мотивите си съдът е посочил материалноправните предпоставки за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 - 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и процедурите, предвидени в чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, като е приел, че тежестта за доказване наличието на основателни съмнения и приложимостта на избрания метод за определяне на митническата стойност, е на митническия орган.

В конкретния случай е приел, че митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Според съда не са отчетени всички обстоятелства, отразени в разпечатката от интернет сайта (www.autoauctions.io) и в представените документи от митническите власти на САЩ. В условията за ползване на интернета сайт е посочено, че информацията, предоставена на него не е точна, пълна или актуална, както и че материалите на този сайт се предоставят само за обща информация и не трябва да се разчитат или използват като единствена основа за вземане на решения, без да се консултират с първични, по-точни, по-пълни и по-навременни източници на информация. Съдът е констатирал, че в представената по делото разпечатка от интернет сайта Н. П. не е отразено, че е купувач на автомобила. Според сайта автомобилът е продаден на 02.10.2019 г. за сумата от 8 100 щатски долара, а фактурата, според която П. е придобил автомобила е от 29.10.2019 г. (погрешно посочена като 29.10.2020 г.). От американските митнически власти е представена EEI, еквивалент на износна митническа декларация в ЕС, но не е изискана и представена фактура в оригинал, удостоверяваща по-висока стойност на стоката.

По тези съображения съдът е приел, че в случая е било налице основанието за пристъпване към прилагане на методите по чл. 74, 2, респективно по чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност и като не е спазил посоченото императивно правило за определяне на митническата стойност на внесения автомобил, органът е допуснал нарушение на материалния закон. Представената в превод на български език в съдебното производство фактура, според съда, установява по категоричен начин осъществената сделка с предмет процесния автомобил, цената на придобиване и размерът на разходите, формиращи договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Обоснован е краен извод, че не са били налице предпоставките, установени в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесената стока на основание чл. 70, 1 във връзка с чл. 71, 1, б. д) i) от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Решението е правилно като краен резултат.

Настоящият касационен състав споделя крайният извод на първоинстанционния съд за нарушение на материалния закон при издаването на оспорения индивидуален административен акт, но по различни съображения.

Неправилно и в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че митническият орган не е обосновал основателни съмнения в декларираната договорна стойност на процесната стока по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че съмненията в договорната стойност на стоката, са основани на доказателствата, събрани в административното производство по реда на Спогодбата между правителството на Р. Б. и това на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС №754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г., според които за автомобила е подадена износна декларация с декларирана митническа стойност от 8 100 USD, с износител GLOBAL AUTO EXCHANGE, LLC., САЩ, посочен като продавач в приложената от вносителя фактура. Съгласно чл. 5, 1 от спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки. В чл. 9, 2 от спогодбата е предвидено, че получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. Предвид противоречивите данни относно декларираната стойност на автомобила при износа и вноса, законосъобразно митническият орган е приел, че съмненията му относно декларираната митническа стойност не са отпаднали.

Декларираната митническа стойност при износа, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, не може да послужи за митническо остойностяване по общото правило на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В този случай на основание чл. 74 1 от Регламент (ЕС) № 95282013 остойностяването на внесените стоки се извършва чрез последователно прилагане на методите в чл. 74 2 и 3 от кодекса, докато се стигне до този от тях, по който може да се определи митническата стойност на стоките, както е посочено и прието в оспорения административен акт.

Принципно вярно съдът е посочил материалноправните предпоставки за определяне на митническа стойност при внос на стоки и е разпределил доказателствената тежест в съответствие с чл.170, ал.1 АПК, но неправилно и в противоречие с фактическите и правни основания за издаване на акта, е приел, че не са изпълнени предпоставките по чл. 70 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В разглеждания случай митническата стойност на процесния употребяван пътнически автомобил не е определена по основния метод на договорната стойност. При издаването на оспорения акт е приложен метода по чл. 74 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Този метод е на последно място в йерархията на предвидените в Регламент (ЕС) № 952/2013 методи за митническо остойностяване, тъй като е остатъчен метод и може да се използва само когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. (Решение на Съда на ЕС от 20 юни 2019 по дело С-1/18, Oribalt Riga, ECLI:EU:C:2019:519, т. 37).

В случая в оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в 3 на чл. 74. Само посочването, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74 2 от регламента е констатирана липса на информация за периода от 25.11.2019 г. до 25.02.2020 г. за внос на идентични/сходни стоки, както и липса на данни относими за приложението на методите по 2, б. „в“ и б. „г“, не е достатъчно да мотивира последователното изключване на всеки от методите съгласно чл. 74, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Това твърдение на митническия орган подлежи на доказване във всеки конкретен случай, по отношение на всеки от методите. По делото не са представени по надлежния процесуален ред доказателства относно извършените справки.

Незаконосъобразно митническият орган е приел, че данните в предоставената от американските митнически власти информация за декларираната износна стойност на автомобила представляват „налични данни на митническата територия на Съюза“ по смисъла на чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 144, 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, „Baltic Master“ UAB, т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, 1 МКО, който съответства на чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013), според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват „налични данни“ в Съюза по смисъла на чл. 31, 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно „разумно“ и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи.

В оспорения акт не се съдържат каквито и да било „налични данни“ за стоките, използвани като база за сравнение при преценката за приложимост на всеки от методите, включително и данни за стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, въз основа които е изключено прилагането на методите по чл. 74, 2 и е приет за приложим субсидиарния метод по чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Неправилно митническият орган е посочил, че липсва информация за техническото състояние на автомобила и вида на повредите. В митническата декларация за допускане до свободно обращание стоката е описана като лек автомобил, употребяван, с марка, модел, брой места, цвят, мощност, работен обем на двигателя, номер на шаси. Подробности за състоянието на превозното средство се съдържат и във фактурата - не е в движение, повреди от дясната страна, липсващ ключ. От друга страна в административната преписка не са налице доказателства митническите органи да са извършили оглед на стоката преди вдигането й и да са удостоверили състоянието на автомобила в протокол, изготвен по установения в закона ред (чл. 84ж ЗМ).

От изложеното следва, че митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (в този смисъл решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). Съгласно това задължение всеки митнически орган е длъжен да използва националната база данни, която той управлява и попълва. Доколкото тя му предоставя необходимите данни, не може да се изисква служебно или при обикновено поискване системно да се опитва да получи достъп до източници на информация или до бази данни. Евентуалното задължение на митнически орган на държавата членка, в която се извършва митническото оформяне, да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза, зависи от обстоятелството дали съответният митнически орган е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага (виж т. 39 и т. 42 от решение по дело C-187/21, FAWKES Kft по прилагането на чл. 30, 2 от отменения Регламент (ЕИО) № 2913/92, съответстващ на чл. 74, 2 от сега действащия Регламент (ЕС) № 952/2013 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) № 450/2008).

По изложените съображения, следва да се приеме, че крайният извод на съда за материална незаконосъобразност на определената митническа стойност е правилен.

Съображенията на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила не следва да бъдат споделени.

Съгласно чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 последващ контрол на митническите органи е допустим, след вдигане на стоките, осъществяван чрез проверка на точността и пълнотата на митническата декларация, на придружаващите я документи, на счетоводната и друга отчетност на декларатора, проверка на стоките и пробовземане. Тази разпоредба е възпроизведена в чл. 84 ЗМ. Както правилно посочва и съда, при извършването на проверки по този ред е приложима разпоредбата на чл. 84в ЗМ, императивна норма, според която проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане, която се издава от органите по чл. 84, ал. 2, има реквизитите по чл. 84, ал. 3 ЗМ и се връчва на заинтересованото лице. При постановяване на оспореното решение, първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че във връзка със заповед № ЗТД-1000-425/24.06.2021 г. на директора на ТД Южна морска, издадена на основание чл. 33, т. 1 и т. 9 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“, е изготвен доклад на митническите органи с рег. № 32-208102/30.06.2021 г. от извършен обобщен анализ на данните в митнически декларации за режим допускане за свободно обращение и за режим транзит за стоки от позиция КН 8703 /пътнически автомобили/, с държава на изпращане САЩ и Канада. Въз основа на така изготвения доклад е издадена заповед № ЗТД-1000-451/06.07.2021 г. на директора на ТД Южна морска, с която е възложено извършването на последващия контрол на основание чл. 48 Регламент (ЕС) 952/2013 и на чл.84, ал.1, т. 1 ЗМ на 170 бр. митнически декларации, приети в МП П. Б. приети в периода 01.06.2019 г. – 01.06.2021 г., част от които и процесната.

Изводът на първоинстанционния съд, че при издаване на оспореното митническо решение заявителят не е уведомен надлежно за обстоятелствата, въз основа на които не се приема декларираната митническа стойност, е необоснован. В уведомлението по чл. 22 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в писмо изх. № 32-67788/20.02.2023 г. са посочени конкретните обстоятелства и документи, които са послужили като фактическо основание за неприемане на декларираната митническа стойност на автомобила, включително получената от американските власти Електронна информация за износ (Electronic Export Information – EEI) за същия автомобил.

Неправилната преценка на първоинстанционния съд относно спазването на административнопроизводствените правила, не променя изводите за незаконосъобразност на акта на основание чл. 146, т. 4 АПК.

Решението е валидно, допустимо и правилно като резултат и следва да се остави в сила.

При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника по касация – Н. П. П. - в размер на 600 лева, представляващи платено в брой възнаграждение за защита от един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.02.2024 г. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение, тъй като то съответства на фактическата и правна сложност на делото и на осъществената защита.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2142/24.11.2023 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1132/2023.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на Н. П. П., гр. Пловдив сумата 600 лева разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА