Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар М. Т. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя И. Д. по административно дело № 2463/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

Образувано е по касационна жалба на М. К. против решение № 204 от 13.12.2023 г., постановено по адм. д. № 139/2023 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол. Касаторът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Хасково, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Ответникът – „Държавно ловно стопанство Тополовград" – Териториално поделение на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Депозирана е и частна жалба от „Държавно ловно стопанство Тополовград“, Териториално поделение на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП против определение № 130 от 25.01.2024 г., постановено по делото, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение, в частта му за разноските. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му.

Ответникът по частната жалба - М. К. оспорва същата и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила.

Останалите ответници по частната жалба не изразяват становище по същата.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Ямбол отхвърля жалбата на М. К. против заповед № 18-4691/24.04.2023 г. на началника на СГКК – Хасково, с която на основание чл. 53б, ал. 5, т. 1 ЗКИР е одобрено изменението на КК и КР на неурбанизирана територия в землището на гр. Тополовград с нанасяне на нов обект – сграда с идентификатор 72761.10.88.1.

Обжалваното решение е допустимо. Същото е постановено по подадена в срок жалба, от лице с правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване административен акт. Ето защо доводите на касатора за недопустимост на решението са неоснователни. Фактът, че имотите върху които е заснета и нанесена сградата са съпружеска имуществена общност, не обосновава недопустимост на съдебния акт. Всеки от съпрузите има самостоятелно право на жалба, както и преценка дали същото да бъде упражнено по надлежния ред.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон.

Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съобразно изискването на чл. 53б, ал. 5, т. 1 ЗКИР. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като е спазена нормата на чл. 59, ал. 2 АПК. Неоснователни са доводите на касатора, че в административния акт не е посочено коя от хипотезите на 1, т. 9 ДР ЗКИР е налице. Съгласно ТР № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в документите към административната преписка. В случая в оспорената заповед е налице изрично позоваване на протокол № 21-963/30.03.2023 г. на назначената комисия, в който е посочено, че е налице условието за установяване на ЯФГ – липса на отразен обект в кадастралния план – несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (л. 32), което по несъмнен начин сочи за наличие на хипотезата на предл. 2 на 1, т. 9 ДР ЗКИР.

Правилно съдът приема, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като в тази насока са изложени подробни мотиви, които на основание чл. 221, ал. 2 АПК напълно се споделят от настоящата инстанция.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че административното производство започва при липса на процесуална легитимация на заявителя. Видно от заявлението, поставила началото на административното производство, че същото е подадено от „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, ДЛС – Тополовград. Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от Закона за горите държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства са териториални поделения на държавните предприятия по чл. 163, които осъществяват функциите на държавното предприятие в определения им район на дейност, а на държавното предприятие е предоставено правото на управление на имота, поради което заявителят е заинтересувано лице по смисъла на 1, т. 13, предл. 2 ДР ЗКИР и като такова има право да инициира производство по изменение на КК и КР.

Неоснователни са доводите на касатора за нарушение на чл. 81а, ал. 7 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Проектът за изменение на кадастралната карта отразява двата поземлени имота, които се засягат от отстраняването на очевидната фактическа грешка, а фактът че в проектът за изменение не е посочено фактическото ползване на имотите не обосновава нарушение на материалния закон, тъй като в случая е изпълнена процедура по чл. 53б ал. 4 ЗКИР, включително с проведена такава относно изпращане на преписката на Областната дирекция „Земеделие“ и определяне на засегнатите имоти, за които се следва обезщетение, което по реда на чл. 53б ал. 6 ЗКИР ще бъде определено съгласно чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ или чл. 6 и 8 от ЗВСГЗГФ. В тази връзка е неоснователно твърдението на касатора, че не е посочена площ, а се говори за имотите като цяло. Видно от становището на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково е, че засегнатите от проекта имоти, подлежат на обезщетение с равностойни земи от съответния фонд. Твърдението, че не е спазено изискването на чл. 75, ал. 10 от наредбата също е неоснователно. От една страна това изискване следва да се тълкува във вр. с разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от наредбата, а именно, че проектът за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри се изработва и представя в цифров вид във формата по чл. 12, т. 5 ЗКИР, а от друга страна видно от приложения по делото проект за изменение и приложенията към него са подписани с електронен подпис от проектанта (л. 57).

Законосъобразен е и изводът на съда за съответствие на оспорената заповед с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че във връзка със заявено изменение на КК поради допусната явна фактическа грешка е проведено изцяло производството по чл. 53б ЗКИР във връзка с основанието за изменението на КК по чл. 51 ал. 1 т. 3 ЗКИР. Установено е, че сградата не е отразена в КВС и в КККР при прехвърляне на данните от КВС към КККР. Същата съществува на място и е траен топографски обект с изкуствен произход в неурбанизирана територия. Следователно в случая е осъществена хипотезата на 1, т. 9, предл. 2 ДР ЗКИР вр. чл. 51, т. 3 ЗКИР за отстраняване на явна фактическа грешка. Границите са определени с геодезическо заснемане и е установено несъответствие в КВС, което пък е пренесено в КК. В случая е нанесена липсваща сграда при спазване изискванията на чл. 81в, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Ето защо като прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед съдът постановява решение в съответствие с материалния закон.

Доводите на касатора, че сградата не е законна са ирелеватнти за настоящото производство. От приложените по делото доказателства е установено, че същата е построена въз основа на заповед № 4568/19.11.1974 г. на министерството на горите и опазване на природната среда и е изградена през 1978 г., заснета е спрямо фактическото й разположение, а фактът дали е законна подлежи на установяване в друго производство.

Искането в касационната жалба за прогласяване нищожността на приложените два акта за държавна собственост, е неоснователно, тъй като инцидентен съдебен контрол е недопустим.

С оглед на изложеното обжалваното решение е допустимо и правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

Частната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна като съображенията за това са следните:

С обжалваното определение съдът отхвърля искането на ДЛС – Тополовград – Териториално поделение на Югоизточно държавно предприятие“ ДП за допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските като същите бъдат присъдени в пълен размер.

За да постанови този резултат съдът приема, че до приключване на делото М. К. не прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, а такова е направено в писмената защита, постъпила след приключване на производството в дадения от съда срок за депозиране на писмени бележки. Независимо от тези констатации съдът излага съображения за осъществената защита и извършените процесуални действия от процесуалния представител на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП ДЛС – Тополовград и прави извод, че правилно в постановеното по делото решение адвокатското възнаграждение е редуцирано до минималния размер - 1250 лв.

Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон.

В т. 11 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Съображенията са, че тази претенция съставлява искане, свързано със спорния предмет. След приключване на последното съдебно заседание пред съответната инстанция страните не могат валидно да осъществяват процесуални действия, затова искането за разноски трябва да бъде направено най - късно в това заседание. Предвид правилото на чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се има предвид и че практиката на ВКС разпростира това разрешение и за възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като същите съображения важат и за него като процесуално действие (определение № 36/26.01.2015 г. по ч. гр. дело № 5936/14 г., I г. о., определение № 18/31.01.2017 г. по гр. д. № 2182/2016 г., I г. о, определение № 130/05.05.2017 г. по гр. д. № 152/2017 г., III г. о. на ВКС и др.). За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат само когато страната, поради характера на процеса, не е могла да вземе участие в него. В случай обаче, че същата има възможност и/или ако участва в производството, но не прави искане за присъждане на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение в намален размер, възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК не може да бъде заявено, респективно уважено, впоследствие. По делото е представен списък на разноските (л.146), приложен е договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 3600 лв., с включен ДДС, както и доказателства, че същото е заплатено (платежно нареждане л.148). Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е направено своевременно. Ето защо обжалваното определение е неправилно, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго по съществото на спора, с което искането за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските да се уважи и се осъди М. К. да заплати на "ДЛС – Тополовград„ Териториално поделение на "Югоизточно държавно предприятие“ ДП и сумата 2350 лв., представляваща разликата до пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Предвид изхода на спора, направените своевременни искания за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди М. К. да заплати на „Държавно ловно стопанство – Тополовград", Териториално поделение на "Югоизточно държавно предприятие“ ДП сумата 150 лв., представляваща заплатена държавна такса и на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП сумата 100 лв. представляваща юрисконсулско възнаграждение, съобразно чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 204 от 13.12.2023 г., постановено по адм. д. № 139/2023 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол.

ОТМЕНЯ определение № 130 от 25.01.2024 г., постановено по адм. д. № 139/2023 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 204 от 13.12.2023 г., постановено по адм. д. № 139/2023 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол, в частта му за разноските, като:

ОСЪЖДА М. К., [ЕГН] да заплати на "Държавно ловно стопанство – Тополовград" - Териториално поделение на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП и сумата 2350 лв.(две хиляда триста и петдесет лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА М. К., [ЕГН] да заплати на "Държавно ловно стопанство – Тополовград", Териториално поделение на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП сумата 150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски в касационното производство.

ОСЪЖДА М. К., [ЕГН] да заплати на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП сумата 100 лв. (сто лева), представляваща юрисконсулско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ