№ 4317 гр. София, 25.09.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията А. Ц. гр. д. № 1077/2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадени от ищцата М. Г. С. и от ответника Прокуратурата на РБ, касационни жалби срещу решение № 1299/11.12.2024г. по в. гр. д. № 2016/2022г. на Софийския апелативен съд, с което и след частична отмяна на решение № 895/19.04.2022 г. по гр. д. № 9733/2020 г. на Софийския градски съд е осъдена Прокуратура на РБ, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, да заплати на М. Г. С. сумата от 5 000 лв., представляваща допълнително обезщетение за неимуществени вреди /над размера от 5 000 лв. до размера от 10 000 лв./, претърпени вследствие воденото спрямо нея наказателно производство по НОХД №5257/2017 г. по описа на Софийския градски съд, приключило с влязла в сила на 13.11.2019 г. оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.11.2019 г. до окончателното плащане. С въззивното решение е потвърдено решение № 895/19.04.2022 г. по гр. д. № 9733/2020 г. на Софийския градски съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от М. Г. С. срещу Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за сумата над размера от 10 000 лв. до претендирания размер от 95 000 лв. - претендирано обезщетение за неимуществени вреди. В частта, с която е уважен искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 5 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и е отхвърлен този за неимуществени вреди за сумата над размера от 95 000 лв. до пълния претендиран размер от 120 000 лв., първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Ищцата М. Г. С. обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част, а ответникът Прокуратурата на РБ - в осъдителната му част.
За да се произнесе по искането за допускане, ВКС взе предвид следното:
Ищцата М. Г. С. е изложила в исковата молба, че с влязла в сила на 31.10.2019 г. присъда е била призната за невинна в това, че в периода от 23-ти до 26-ти октомври на 2009 г., в [населено място], чрез съставяне на преправен документ - подмяна на стр. 4 от Акт за прихващане и възстановяване № 901482 от 23.10.2009 г., издаден за ВИП КАР РЕНТ ООД, като върху страницата вписала собственоръчно банковата сметка на друго дружество - Бормея ЕООД, съзнателно дала възможност на последното да получи без правно основание чуждо /на ВИП КАР РЕНТ ООД/ движимо имущество - сумата от 173 377,69 лв. /на 23.10.2019 г. - 12 427,86 лв. и на 26.10.2019 г. - 160 949, 83 лв./, като документната измама е в особено големи размери и представлява особено тежък случай - престъпление по чл. 212, ал. 5, пр. 1 вр. с ал. 2, алт. 3 НК. Повдигнатото и поддържаното от Прокуратурата на РБ незаконно обвинение е довело до емоционален и психически срив, ищцата се чувствала унизена и засрамена, изпаднала в депресия, затворила се в себе си, станала нервна и избухлива, мразела живота, направила опит за самоубийство, отрицателните емоции на напрежение, страх и тревога, довели до главоболие, прилошаване, неспокоен сън и бърза и продължителна умора, ищцата търпяла упреци и обиди от близки роднини, в т. ч. от родната й сестра, която открито заявявала, че се срамува от нея и я наричала крадла. Обстоятелството, че има висящ съдебен процес станало известно на широк кръг хора, включително на нейни колеги и съграждани, което повлияло и върху социалния, личния и професионалния й живот /след като е била уволнена дисциплинарно се случвало често да сменя работата си и въпреки притежаваното от нея висше икономическо образование се наложило да започне работа като чистачка, за да изкарва прехраната си/. 3а обезщетение на тези неимуществени вреди тя е предявила иск за заплащане на сумата от 120 000 лв.
Въззивният съд е приел за безспорно установено, че досъдебно производство № ЗМ-271/2009 г. по описа на ГДНП е било образувано с постановление от 17.11.2009 г. срещу виновни длъжностни лица от офис Възраждане на ТД на НАП за престъпление по чл. 282, ал. 1 НК, като в хода на същото, бил извършен разпит на 12.07.2011 г. на ищцата М. Г. С. като свидетел.
С постановление от 05.11.2013 г. по ДП № 271/2009 г. на ГДНП, пр. пр. №13961/2009 г. по описа на СГП ищцата М. Г. С. е била привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл. 212, ал. 5 вр. с ал. 2 НК. Първоначално била взета спрямо нея мярка за неотклонение парична гаранция от 5 000 лв., която с определение от 16.12.2013 г., постановено по ч. н. д. №5648/2013 г. на СГС е била намалена на 1 500 лв. Наказателното производство преминало в съдебна фаза през 2016 г., когато срещу ищцата бил внесен обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 2248/2016 г. по описа на СГС, което съдебно производство с разпореждане от 15.06.2016 г. е било прекратено, а делото върнато на СГП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. С постановление от 17.10.2017 г. е било извършено ново привличане на М. С. като обвиняема за извършено престъпление по чл. 212, ал. 5, пр. 1 вр. с ал. 2, алт. 3 НК и е взета спрямо нея мярка за неотклонение подписка. Постановлението е било предявено на 23.10.2017 г. лично на обвиняемата в присъствието на защитник адв. Д., а на 01.11.2017 г. й е предявено разследването. Софийска градска прокуратура е внесла нов обвинителен акт в съда, въз основа на който било образувано НОХД № 5257/2017 г. по описа на СГС. С присъда по посоченото дело от 26.03.2019 г., потвърдена с решение от 16.10.2019 г. по ВНОХД № 683/2019 г. на САС, ищцата е била призната за невиновна и е оправдана по така повдигнатото обвинение.
В мотивите си въззивният съд подробно е описал съдържащите се в свидетелските показания последици от наказателното производство и изводите на допуснатата от апелативния съд комплексна психиатрична и психологическа експертиза. Посочил е критериите, обуславящи размера на обезщетението за неимуществени вреди: продължителността на воденото срещу ищцата наказателното производство от 8 години и 4 месеца, обвинение за престъпление, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, взетите спрямо ищцата мерки за неотклонение парична гаранция, а след 17.10.2017 г. подписка. Също така съдът е отчел, че по отношение на ищцата е действала и мярка на процесуална принуда забрана за напускане на пределите на Р. Б. /до 22.08.2018г./, като е приел, че с нея не са нарушени нейните права и качеството й на живот, тъй като по делото не е доказано ищцата да е искала да пътува и взетата мярка да й е попречила. Съдът е съобразил и чистото съдебно минало на ищцата, което само по себе си предполага по-висок интензитет на негативни психически изживявания, на чувствата на безпокойство и страх от осъждане. За недоказани са приети твърденията в исковата молба за това, че ищцата е направила опит за самоубийство, както и за наличието на влошено здравословно състояние, което да е в причинна връзка с воденото срещу нея наказателно производство, доколкото последното не се доказва от писмените доказателства по делото. В тази връзка съдът е посочил, че не се доказват вреди над обичайните такива от незаконно повдигнато и поддържано обвинение. Съдът е взел предвид, че внасянето два пъти на обвинителен акт в съда е предпоставка за основателен и реален страх от осъждане. Също така е съобразил и икономическата конюктура в страната към датата на влизане в сила на оправдателната присъда, като е посочил, че към 13.11.2019 г. минималната работна заплата в страната е била в размер на 560 лв.
В заключение, въз основа на всичко гореизложено, с оглед критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, въззивният съд е приел, че адекватното глобално парично обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се определи в размер на общо 10 000 лв., от които 7 500 лв. са за незаконно повдигнатото и поддържано обвинение, по което ищцата е била оправдана, и 2 500 лв. за нарушението на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Предвид така изложеното апелативният съд е приел, че следва да се присъдят допълнително още 5 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди.
В касационната си жалба Прокуратурата на РБ поддържа, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е силно и необосновано завишен, не съответства като еквивалент на действителните вреди, претърпени от ищцата и същият е определен в нарушение на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Твърди се, че не са изложени мотиви за наличието на причинно-следствената връзка между приетите за установени от въззивния съд обстоятелства и претърпените вреди, както и че не е посочено значението на всяко едно от тези обстоятелства за определяне на размера на вредите. Твърди се, че при определяне на размера на обезщетението, въззивният съд не е обсъдил следните обстоятелства: каква е била интензивността на наказателното производство, конкретно предприетите спрямо ищцата действия на процесуална принуда в хода на съдебното и досъдебното производство, продължителността на наказателното производство, липсата на трайни негативни последици върху физическото и психическото здраве на ищцата, не е съобразена възрастта на ищцата, която се е намира в активна и трудоспособна възраст, което предполагало по-висока устойчивост към стреса от воденото срещу нея наказателно преследване, както и липсата на публично оповестяване и разгласяване на воденото срещу нея наказателно производство, неправилна правна оценка била дадена и на взетите мерки за отклонение парична гаранция и подписка.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК от Прокуратурата на РБ се поддържа искане за допускане в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са формулирани следните въпроси: 1. За определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и 2. Как се определя и какво е съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Касаторът се позовава на противоречие на въззивното решение със следните актове: по първия въпрос – на т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК и на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК, а по втория въпрос - на решение № 183 от 02.12.2016 г. на BKC по гр. дело № 2224/2016 г., III г. о.; решение № 281 от 30.11.2018 г. на BKC по гр. дело № 582/2018 г., IV г. о. и решение № 112 от 24.04.2019 г. по гр. д. № 3782/2018 г. на ВКС, ІV г. о.
Ответната страна М. Г. С. не е подала отговор на касационната жалба на Прокуратурата на РБ.
В касационната си жалба М. Г. С. поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, респ. не е съобразил всички обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението за тези вреди, вследствие на което е обосновал погрешни фактически и правни изводи. Според касаторката-ищца въззивният съд не е отчел в достатъчна степен конкретните обстоятелства на случая, а именно: продължителността на наказателното производство, извършваните множество процесуално-следствени действия с участието на ищцата, тежестта на повдигнатото обвинение, вида и продължителността на взетите мерки за неотклонение, както и цялостното неблагоприятното отражение на незаконното обвинение върху живота и психическото и физическо здраве на ищцата. Твърди се още, че воденото срещу ищцата наказателно преследване е имало пагубен ефект върху нейната репутация, професионалното й развитие и кариера, които обстоятелства също не са взети предвид от решаващия съд.
Касаторката-ищца моли за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, а като значими за изхода на делото поставя следните въпроси: 1. С оглед съдържанието на понятието справедливост по чл. 52 ЗЗД и при иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за определяне на размера на претърпените неимуществени вреди от незаконно обвинение и в производство продължило в неразумен срок за разглеждане и решаване на делото, длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в неделимата си съвкупност всички събрани доказателства - писмени и гласни и по всички факти и обстоятелства, за които има данни или се твърдят от жалбоподателя и са относими към изводите му относно определяне на паричния еквивалент по чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ необходими за репариране на вредните последици, които е претърпял и се доказват?; 2. Длъжен ли е въззивният съд и при определянето съгласно чл. 52 ЗЗД на справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение и при забавено правосъдие да извърши фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както да личността на увредената, както и в кои сфери от нейния живот и какво отражения са дали върху бъдещето й, за семейството й, професионалното й развитие, какво може да се поправи и как би продължила живота си без възможност за продължаване на професионалната си реализация и кариерно развитие като държавен служител? В случай, че приемете, че като държавен служител със 17 години стаж на позицията данъчен инспектор е обвинена и съдена за престъпление от професионалната й сфера, длъжен ли е съдът да прецени вредните последици само като обичайни или с по-висок интензитет са комуникационните вреди и да се съобразят при определяне размера на обезщетението, като се посочи какъв е относителният им принос към общия размер?; 3. При наличие на неоспорени гласни доказателства и заключение по комплексна психиатрична и психологическа експертиза, но без медицински документи за заболявания на ищцата, какви са правомощията на съда - длъжен ли е да ги отхвърли като недоказани и/или да ги обсъди и по негова преценка да ги възмезди при определено съотношение?; 4. При отсъствие на отделен иск за обезщетение на вреди, настъпили от нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок и по чл. 2б ЗОДОВ, длъжен ли е съдът да определи общ размер на обезщетение наред с незаконното обвинение и следва ли така да се счита за отделен предмет на делото и за обжалването му да се приложи ограничението за размер на претенцията за касационен контрол?. По така поставените въпроси се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 344 от 24.11.2014 г. по гр. дело № 2378/2014 г., на ВКС, IV г. о.; решение № 319 от 17.11.2015 г. по гр. дело № 2829/2015 г., на ВКС, IV г. о.; решение № 100 от 08.07.2019 г. по гр. д. № 2682/2018 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 50003 от 25.03.2024 г. по гр. д. № 2783/2021 г. на ВКС, ІV г. о.
Ответната страна Прокуратурата на РБ не е подала отговор на касационната жалба на М. Г. С..
Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В случая поставените от касатора Прокуратурата на РБ в изложението въпроси отнасящи се до съдържанието на понятието справедливост и за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди при преценка на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливостта по чл. 52 ЗЗД, са от значение за формиране на решаващата воля на съда и обуславят изхода на делото, поради което по отношение на тях е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, но същите не са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочените в изложението съдебни актове. Съгласно задължителните указания, дадени в т. ІІ от ППВС № 4/68 г. понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, като в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, са: личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот, разгласа и публичност, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването. Във всички случаи на приложение на чл. 52 ЗЗД, база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди са стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането. В случая при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил с трайно установената съдебна практика, вкл. и цитираната от касатора, както по отношение на съдържанието на понятието справедливост, така и по отношение на конкретните обстоятелства, които са от значение при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и начина на определяне на същото. Въззивния съд е взел предвид данните за личността на ищцата и чистото й съдебно минало, продължителността на воденото наказателно производство, взетите по същото мерки на процесуална принуда и извършените процесуални действия с участието на ищцата, тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото за него наказание, преживените стрес, страх, унижение, промяна в отношенията с близки, семейство и хората, с които ищцата е работила, както и стандарта на живот в страната. Въззивният съд е взел предвид правно релевантните обстоятелства, приети за установени по делото, и спрямо тях е приложил критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД в съответствие с константната съдебна практика, включително задължителната такава, намерила израз и в соченото от касатора ППВС № 4/68 г.
Съобразно изложеното атакуваното решение не следва да се допуска до касационна проверка по касационната жалба на Прокуратурата на РБ.
Първият поставен от касаторката-ищца въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, както и за критериите, които следва да съобрази съда при определяне обезщетението за неимуществени вреди претърпени от незаконно наказателно преследване, е формулиран от нея в контекста на оплакванията й за неправилност и необоснованост на решението поради непълен и непрецизен анализ на събраните доказателства, в т. ч. на показанията на свидетелите и заключението по приетата по делото комплексна психиатрична и психологическа експертиза, и формиране вследствие на това на погрешни крайни изводи. Визираното в изложението несъгласие с фактическите изводи на съда и с анализа на доказателствата, както и доводите за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Ето защо този въпрос не може да обоснове допустимостта на касационния контрол.
Вторият поставен от касаторката-ищца въпрос е фактически, а не правен по смисъла на чл. 280 ГПК. Тъй като е свързан с фактите, подлежащи на установяване в процеса, а не с правните разрешения на съда, с този въпрос не се обосновава наличие на общо основание за достъп до касация. Същевременно несъгласието на жалбоподателката с определения от съда размер на обезщетението, както и доводите му в тази насока за необоснованост и неправилност на решението са касационни основания по смисъла на чл. 281 ГПК, които са ирелевантни за производството по чл. 288 ГПК. Изложеното е достатъчно да обоснове извод, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на решението и във връзка с този въпрос.
Третият въпрос е поставен във връзка с приетото от въззивния съд, че по делото не са събрани годни доказателства - писмени документи, въз основа на които да се направи несъмнен извод за твърдените от ищцата здравословни проблеми. Настоящият състав намира, че формулираният въпрос е свързан с анализ на доказателствата и фактите, установени от въззивния съд и не представлява въпрос, който формулира общо основание за достъп до касационно обжалване. Само за пълнота следва да се посочи, че от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от заключението на вещите лица по допуснатата комплексна психиатрична и психологическа експертиза, въззивният съд е приел за установено, че в резултат на наказателното преследване ищцата се е променила, същото се отразило негативно върху нейното психическо състояние, станала потисната, чувствала се депресирана, затворила се в себе си, загубила желание да контактува с хората, както и че понесените психологични загуби не са напълно преодолени, но те не нарушават справянето в ежедневието. По делото обаче не е предоставена никаква медицинска документация, която да свидетелства за настъпили трайни и по-големи от обичайните здравословни проблеми, както и в заключението липсват констатации за такива.
Неоснователно е искането за допускане на касационен контрол и по последния формулиран от жалбоподателката въпрос, тъй като при постановяване на обжалвания съдебен акт апелативният съд не се е отклонил от приетото в т. 1 от ТР № 1 от 27.11.2023 г. по тълк. д. № 1/2022 г., ОСГК на ВКС, а именно, че обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл. 2, ал. 1, т. 3 и по чл. 2б ЗОДОВ се определя глобално като в мотивите съдът следва да обсъди и критериите за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и изрично да посочи каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за тях.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване и по двете касационни жалби
Воден от горното, ВКС, състав на Т. Г. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1299/11.12.2024г. по в. гр. д. № 2016/2022г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: