Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: В. А. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар Б. Г. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от председателя В. А. по административно дело № 6127/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган (НО) по Програма за трансгранично сътрудничество "БАЛКАНИ – СРЕДИЗЕМНО МОРЕ" 2014 - 2020 (Програмата) и директор на Дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" (УТС) в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), чрез процесуален представител – старши юрисконсулт Д. Д. - Велинова, срещу Решение № 2634/19.04.2024 г., постановено по адм. дело № 12217/2023 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отменено негово Решение № РД-02-14-1277/29.11.2023 г. за определяне на финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи, представляващи безвъзмездна финансова помощ (БФП) от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ), по засегнатия от нарушенията Договор № i3-01/01.11.2017 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената процедура по възлагане на обществена поръчка участник – "ВИТ-ЕЛ 2000" ООД, на стойност 3 318,00 лева без ДДС.

Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за правомерно наложена финансова корекция. Оспорва решаващия мотив на първостепенния съд за недопустимост на извършения от РНО по Програмата административен контрол, с аргумент, че нотифицирането на бенефициера за отпочване на производството по администриране на нередност е сторено в рамките на предвидения в Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент № 2988/95/Регламента) четиригодишен давностен срок. В подкрепа на тезата си излага, че доколкото в случая нарушението засяга правилата за възлагане на обществената поръчка, то съгласно Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС/Съдът) от 21.12.2011 г. по дело С-465/2010 г. става въпрос за "продължаваща нередност" по смисъла на чл. 3, 1, ал. 2 Регламент № 2988/95, поради което и моментът, бележещ началото на давностния срок, е денят, в който е завършило изпълнението на сключения договор с избрания по процедурата участник. В тази връзка и предвид издадените фактури от 16.11.2017 г. и 07.12.2017 г., и извършените плащания от 21.12.2017 г., първото действие по разглежданата административна процедура, инициирано на 13.11.2023 г., е напълно законосъобразно. В допълнение, касаторът твърди, че този срок е бил и прекъсван, от което е започнала да тече и нова давност, а съдът не е изследвал тези релевантни факти. Като обстоятелство, довело до твърдяното прекъсване, сочи извършена проверка от контрольор ПНК на разходи за отчетен период 01.08.2017 г. – 21.12.2017 г., завършила с издаването на Сертификат за верификация от 26.01.2018 г., както и отправени до РНО одитни констатации, годишен контролен доклад по Програма "БАЛКАНИ – СРЕДИЗЕМНО МОРЕ" 2014 - 2020 г., становище Ares(2023)1504341 и Ares(2023)1504326 от 01.03.2023 г., разяснения на Одитния орган Ares(2023)2034308 от 21.03.2023 г., Ares(2023)2610247 от 13.04.2023 г. и Ares(2023)2798863 от 20.04.2023 г., и предупреждение за превантивни и коригиращи мерки от Европейската комисия (Ares(2023)3793404 от 01.06.2023 г.).

В допълнение към развитите съображения за спазване на срока по Регламент № 2988/95, е изложен довод, че съдът не е обсъдил възможността, предвидена в чл. 3, 3 Регламента, да се приложи по-дълъг давностен срок съгласно националното законодателство. В тази връзка твърди, че петгодишният времеви период, предвиден в българския Данъчно-осигурителен кодекс (ДОПК), обслужва напълно нуждите на посоченото правило. Накрая, според касатора неправилността на крайния правен извод на съда за недопустимост на производството следва и от несъобразяването на факта, че се касае за неприключила към момента на проверката многогодишна програма, сключеният договор за предоставяне на субсидия по която предвижда като крайна дата за изпълнение 31.12.2023 г.

По същество твърди, че с оспорения индивидуален административен акт са установени всички елементи от понятието за нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013).

По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената жалба, а в условията на алтернативност – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на евентуалната претенция на ответника за адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Сдружение "Български икономически форум", с ЕИК 121716308, със седалище в гр. София; район "Триадица", [улица], ап. 12, не изразява становище по подадената касационна жалба. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения:

С атакувания съдебен акт е отменено Решение № РД-02-14-1277/29.11.2023 г. на РНО по Програма за трансгранично сътрудничество "БАЛКАНИ – СРЕДИЗЕМНО МОРЕ" 2014 - 2020 и директор на Дирекция "УТС" в МРРБ за определяне на финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи, представляващи БФП от ЕФСУ, по Договор № i3-01/01.11.2017 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената процедура по възлагане на обществена поръчка участник – "ВИТ-ЕЛ 2000" ООД, на стойност 3 318,00 лева без ДДС.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че Сдружение "Български икономически форум" е водещ бенефициер по сключен с МРРБ Договор за предоставяне на национално съфинансиране по Програма за транснационално сътрудничество "БАЛКАНИ – СРЕДИЗЕМНО МОРЕ" 2014 - 2020, рег. № РД02-29-319/01.11.2017 г., реф. № на проекта BMP1/1.3/2532/2017, акроним на проекта – i3, наименование – "Education for ideas, inventions and innovations for entrepreneurship".

За разходване на средствата по така сключения договор Сдружение "Български икономически форум" е провело процедура по реда на Постановление № 160 на МС от 1.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, обн., ДВ, бр. 52 от 8.07.2016 г., в сила от 8.07.2016 г. (ПМС № 160/2016/Постановлението) за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Услуги за графичен дизайн и отпечатване на промоционални и печатни материали по проекта".

В резултат на проведената процедура с избрания за изпълнител участник – "ВИТ-ЕЛ 2000" ООД, е сключен Договор № i3-01/01.11.2017 г., на стойност 3 318,00 лева без ДДС.

Обществената поръчка е била предмет на последващ административен контрол, при който е установено, че са допуснати общо три групи нарушения, съставляващи отделни нередности съгласно Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г. (Наредбата за посочване на нередности/Наредбата).

На първо място, е установено, че утвърдената по процедурата методика за комплексна оценка включва три показателя, както следва:

- П1 "Срок в дни за изпълнение на услугата по дизайн и предпечат след подадена заявка от Възложителя" с относителна тежест 10%;

- П2 "Предлагана цена" с относителна тежест 50% и

- ПЗ "Качество на техническото предложение" с относителна тежест 40%.

Показател ПЗ "Качество на техническото предложение" оценява съответствието и качеството на техническото предложение и съдържа следните подпоказатели:

- К1 - оценка по критерий "Оригинално представяне на проектните изисквания и идеи" с максимален брой точков актив - 40 т., при който се оценява дали предложените разработки имат комплексни свойства - да включват задължителните елементи и изисквания на програмата и същевременно да са естетически издържани, да съдържат оригинално творческо решение, в т. ч., но не само: цветово решение, начин на поднасяне на информацията, оригинална визия и др., и да показват познания за композиция и форма;

- К2 - оценка по критерий "Функционалност" - с максимален брой точков актив - 30 т., оценяващ умението на автора да подбира графични елементи, които са ясни, разбираеми и дават възможност за лесната им адаптация към различни формати (брошури, папки, банери и т. н.);

- КЗ - оценка по критерий "Степен на постигнат графичен и смислов синтез" - с максимален брой точков актив - 30 т., който оценява общия ефект на въздействие, цялостност в разработката и стил на визуалното представяне на проекта. Преценява се съчетаването на отделните елементи, включително съчетаването на цветовете и отчетливост на визията и цялостното възприемане на разработката като единен проект с ясен и силен смислов ефект на посланието.

Според проверяващите методиката е абстрактна, субективна и неясна, т. к. използваните термини, сред които "комплексни свойства", "естетически издържани", "оригинално творческо решение", "оригинална визия", "ясни и разбираеми графични елементи", "общ ефект на въздействие", "цялостност в разработката и стил", "силен смислов ефект", могат да бъдат тълкувани по различен начин, а в този смисъл и комисията разполага с възможност да приложи субективна преценка при оценяването на офертите. Отделно от това, допълнителна неяснота относно извършената оценка, съгласно констатациите от проверката, създава и липсата на каквито и да било мотиви относно присъдените на участника точки от страна на определените оценители.

Описаните факти са мотивирали теза за допуснато нарушение на чл. 3, ал. 5, във връзка с ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, и ал. 18 ПМС № 160/2016 г., съставляващо нередност по т. 11, буква "а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, за което е предложено определянето на финансова корекция в размер на 10 % от стойността на засегнатия договор за възлагане на обществена поръчка.

Наред с горното, е констатирано и че съгласно изискванията на възложителя участниците трябва да представят Справка - декларация със списък на услуги, еднакви или сходни с предмета на поръчката, изпълнени през последните 3 (три) години от датата на подаване на офертата в зависимост от датата, на която кандидатът е учреден или е започнал дейността си, вкл. стойностите, датите и получателите, както и минимум 1 (една) референция/препоръка за добро изпълнение, в съответствие с посоченото в Справката – декларация.

Посочено е, че под "сходен" предмет на поръчката се разбират услуги с предмет печат/изработка на рекламни/промоционални/информационни/учебни материали включително дизайн и предпечат.

Същевременно, към офертата на избрания за изпълнител участник - "Вит–Ел 2000" ООД, е представена Справка-декларация с единадесет изпълнени услуги, която не съдържа тяхната стойност. Приложена е една референция по отношение на услуга "Дизайн, предпечат и печат на листовки, брошури, плакати, банери билбордове", извършена в периода 2014 - 2016 г. с възложител "Минерална вода Княжево" ЕООД, но в нея нито е посочена стойност, нито детайлно описание на предоставената услуга, а от липсващата дата на извършване не може да бъде направен извод дали посочените услуги са предоставени в описания в Справката-декларация период – 2014 - 2016 г., т. к. препоръката обхваща разнообразни дейности, извършвани в периода 2008 - 2017 г. В допълнение, според текста на препоръката, същата се отнася до услуги, извършени от "Рекламна къща СМ" ООД, като в скоби е посочено наименованието на участника "Вит-Ел 2000" ООД. Проверка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) обаче показва, че "Вит-Ел 2000" ООД е било преименувано на "Рекламна агенция СИЕМ" ООД през 2019 г., а референцията е издадена през септември 2017 г.

Горните констатации са дали основание на контролните органи да формулират заключение за незаконосъобразно избран изпълнител, и липса на прозрачност и одитна следа, съставляващи нередност по т. 16 Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, за което е предложено определянето на финансова корекция в размер на 25 % от стойността на договора.

И на последно място, след справка в ТРРЮЛНЦ е установено, че Ю. В. и В. В. са съдружници във "Вит-Ел 2000" ООД, а Х. Д. и Г. Т., последният подписал заповедта за стартиране на избор на изпълнител и договора за услуга, са членове на Управителния съвет (УС) на Сдружение "Български икономически форум" към момента на избора на Сдружението за изпълнител. Също така, трите лица съвместно участват в управлението на Сдружение "Българо-германски форум".

Според проверяващите тези факти обосновават теза, че договорът за обществена поръчка е сключен в нарушение на правилото, съдържащо се в чл. 61 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (Регламент № 2018/1046), и това, регламентирано в чл. 2, ал. 2 ЗУСЕФСУ, а именно - в условията на конфликт на интереси. Нарушението според контролните органи представлява нередност по т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата и предполага определяне на финансова корекция в размер на 100 % от стойността на разглеждания договор.

Като крайна констатация е предложено определянето на една обща финансова корекция в размер на 100% върху засегнатите допустими разходи.

След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, РНО по Програмата, възприемайки частично констатациите от извършения административен контрол, и формулирайки заключение, че нарушението, свързано с незаконосъобразния избор на изпълнител, засяга предписанията на чл. 4, 8, чл. 7 и чл. 8 Регламент № 1303/2013, във връзка с чл. 33, чл. 35, 1 и чл. 61 от Регламент № 2018/1046, респ. осъществява състава за нередност по т. 2 Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 Наредбата, е издал оспорения административен акт, с който поради извод за наличие на вменените нарушения е определил обща финансова корекция за трите нередности в размер на 100% от допустимите разходи по засегнатия договор. Приел е за неоснователно възражението на бенефициера за изтекла погасителна давност с аргумент, че в случая се касае за "продължаваща нередност" по договор за субсидия, чийто срок за изпълнение е до 31.12.2023 г. и който е сключен в рамките на все още неприключила многогодишна програма, с оглед на което е налице удължаване на четиригодишния срок по чл. 3 Регламента до официалното финализиране на програмата.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕФСУ, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. Преди да разгледа по същество констатациите на административния орган, съдът е приел, че административното производство е започнато и проведено след изтичането на давностния срок, предвиден в чл. 3 Регламент № 2988/95, което е самостоятелно основание за отмяната на финализиращия го акт. Формулирал е заключение, че по делото не са ангажирани доказателства за прекъсването на четиригодишния давностен срок, а такива биха могли да бъдат единствено документи, удостоверяващи нотифицирането на бенефициера за предприети действия по администриране на нередност. При липса на обстоятелства, повлияващи продължителността на четиригодишния срок, и доколкото договорът е приключен на 10.11.2017 г., то образуването на производството на 13.11.2023 г. е след изтичането на давността по чл. 3 Регламента, настъпила на 10.11.2021 г.

По изложените съображения АССГ е отменил атакуваното от Сдружение "Български икономически форум" волеизявление на РНО по Програма "БАЛКАНИ - СРЕДИЗЕМНО МОРЕ" 2014 - 2020 г.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато при постановяването му съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

По аргумент от чл. 9 АПК съдът е длъжен да оказва процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. Този принцип има различни проявления. Едно от тях е например задължението на съда да насочи страните относно необходимостта да представят доказателства за фактите, които следва да докажат съобразно разпределението на доказателствената тежест и които в противен случай ще останат неизяснени. Такова е и правомощието по служебно събиране на доказателства (Сравн.: чл. 171, ал. 2, изр. 2-ро АПК), както и по конституиране на страните (Сравн.: чл. 154, ал.1 с. з.), идентифициране на спорния въпрос и много други.

Според административноправната теория и съдебната практика на Върховния административен съд не всяко нарушение, засягащо методиката на съдопроизводствената дейност във връзка с доказателствата и движението на делото, е съществено – такова е, когато недопускането му хипотетично би могло да доведе до различен правен резултат по съществото на спора.

В случая, както правилно сочи касаторът, при постановяване на обжалваното решение съдът е допуснал именно съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Решаващият мотив на съда за отмяна на оспорения индивидуален административен акт е свързан с прилагането на института на погасителната давност в хода на процедура за администриране на нередност и определяне на финансова корекция за допуснато нарушение от получател на БФП от ЕФСУ. З. и правилното установяване на фактите, свързани с приетата за настъпила давност, е от решаващо значение за разглеждания правен спор.

Цитираният от първостепенния съд Регламент № 2988/95 съдържа общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, където "нередност" е всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход – Арг.: чл. 1, 1 и 2 от същия.

В Регламента е предвидено единно правило по отношение на давността за процедурите, в т. ч. и тази за администриране на нередности. Както е отбелязано и от СЕС в негово Решение от 21.12.2011 г. по дело С-465/10, смисълът от уеднаквяването на уредбата в този аспект е не само да има минимален срок, който да се прилага във всички държави членки, но и да демонстрира изрично отказа на общностния законодател да събира суми, придобити незаконно от бюджета на Съюза след изтичането на определения времеви период. Разпоредбата на чл. 3, 1 Регламент № 2988/95 нормира четиригодишен давностен срок, който започва да тече от момента, в който нередността по смисъла на член 1, 1 е извършена, освен когато в секторните правила е регламентиран по-кратък срок, но не по-малко от три години. Както първоинстанционният съд правилно е посочил, в хипотеза като настоящата, когато нередността засяга възлагателния процес, същата се счита за "продължаваща" по смисъла на чл. 3, 1, ал. 2, изр. 1-во Регламента и се явява преустановена едва с приключването на изпълнението по неправомерно сключения договор с избрания изпълнител – Сравн.: Решение на СЕС от 21.12.2011 г. по дело С-465/10, т. 3, първо тире от диспозитива. Това, което не е съобразено от решаващия състав обаче, е твърдението в административния акт, че така предвиденият срок е удължен по реда на чл. 3, 1, ал. 2, изр. 2-ро Регламента.

Според цитираното по-горе правило в случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. Това е специален давностен срок (Вж.: Решение на Съда от 15.06.2017 г. по Дело С-436/15, т. 57), който дерогира общия. Терминът "многогодишна програма" е дефиниран в практиката на СЕС като широкоспектърно понятие, което би могло да се срещне във всички области от политиката на Съюза, където има използване на негови бюджетни средства. В този смисъл и доколкото видно от съдържанието на атакуваното волеизявление, РНО по Програма "БАЛКАНИ – СРЕДИЗЕМНО МОРЕ" 2014 - 2020 г. е аргументирал точно тази хипотеза, посочвайки, че Програмата и към момента на проверката не е финализирана официално, а сключеният договор за субсидия предвижда изпълнение до 31.12.2023 г., тези факти са подлежали на установяване в рамките на първоинстанционното производство. След като обаче очевидно същите не са проверени от съда, последният е бил в принципна невъзможност за формиране на становище досежно спазването на давностния срок за администриране на нередност. И при положение, че именно такова е послужило за отмяна на волеизявлението, отчетената липса на дължимата процесуална активност е довела до твърдяното от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК, налагащо и отмяната на постановения съдебен акт на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 222, ал. 2 АПК.

При новото разглеждане първоинстанционният съд следва да установи релевантните факти, свързани с давността, и по-специално да извърши проверка на твърденията на РНО, че се касае за многогодишна програма, обосновани с нефинализираната Програма "БАЛКАНИ – СРЕДИЗЕМНО МОРЕ" 2014 - 2020 г. и неприключилото изпълнение по договора за субсидия, като прецени дали ако действително става въпрос за многогодишна програма по смисъла на чл. 3, 1, ал. 2, изр. 2-ро Регламент № 2988/95, същата е приключена към момента на отпочване на производството по администриране на нередност на 13.11.2023 г. За целта е необходимо да се укаже на страната, носеща доказателствената тежест за тези обстоятелства, да ги установи, след което решаващият състав да формулира и съответните правни изводи по съществото на спора.

Останалите доводи на касатора касаят приложението на материалния закон от решаващия състав на първоинстанционния съд и обосноваността на крайните му изводи, които предвид допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила не могат да бъдат обсъдени от касационната инстанция.

Връщането на делото за ново разглеждане от първостепенния съд възобновява висящността на спора по главното искане на Сдружение "Български икономически форум" за отмяна на атакуваното волеизявление и по тази причина отпада основанието за присъждане на сторените в производството пред АССГ деловодни разноски.

Съгласно текста на чл. 226, ал. 3 АПК по направените искания за разноски по делото пред Върховния административен съд се произнася първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2634/19.04.2024 г., постановено по адм. дело № 12217/2023 г. по описа на Административен съд – София-град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВАНЯ АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА