Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията В. Ш. по административно дело № 2864/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), приподписана от юрк. Н., срещу Решение № 1096/02.02.2024 г., постановено по адм. дело № 2247/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-16001621002552-091-001/25.11.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 41/27.01.2022 г. от директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, и данъчната администрация е осъдена за разноски.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че доказателствата сочат за наличие на знание у С. за непогасените задължения на „Кеми текс” ООД. Твърди, че публичните задължения са несъбираеми. Счита, че са налице безспорни доказателства за наличието на състава на чл. 19, ал.1 и ал.2 от ДОПК. По подробни изложени в касационната жалба съображения моли за отмяна на атакуваното съдебно решение и за потвърждаване на процесния РА. Претендира присъждане на разноски за всяка инстанция. Прави възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът – Д. Й. С., чрез адв. А., в писмен отговор оспорва касационната жалба и по подробни доводи моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – Пловдив е РА № Р-16001621002552-091-001/25.11.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 41/27.01.2022 г. от директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Д. Й. С. е определена отговорност по чл. 19, ал.1 и ал.2 от ДОПК за задължения на „Кеми текс” ООД за корпоративен данък, ДДС, данък върху доходите от трудовите и приравнените на тях правоотношения, данък върху дивидентите и ликвидационните дялове, осигурителни вноски за ДОО, ЗО, УПФ за осигурители в общ размер на 25 968,30 лв. и лихви 15 734,44 лв.

За да отмени процесния РА решаващият съдебен състав е приел, че липсват доказателства, които да обосноват ангажиране на отговорност по чл. 19, ал. 1 или ал. 2 на лицето.

При извършената служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата съдебна инстанция констатира, че постановеното съдебно решение е недопустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от Глава деветнадесета на ДОПК, озаглавена „Съдебно обжалване на ревизионния акт“: ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението. Тълкуването на този нормативен текст недвусмислено налага извод, че предмет на делото пред първоинстанционния съд е ревизионният акт, в частта която не е отменена с решението по чл. 155 на решаващия орган. Провеждането на процедура по обжалване на акта пред горестоящия орган в системата на данъчната администрация представлява положителна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата срещу ревизионния акт пред съда – арг. от чл. 156, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК. Независимо, че решаващият орган може да постанови решение за изменение или да потвърди частично обжалвания РА, предмет на съдебен контрол е самият административен акт по чл. 118 от ДОПК, в неблагоприятната за лицето част по установяването на данъчни задължения (чл. 108, ал. 1 от ДОПК).

Видно Административен съд – Пловдив е бил сезиран с жалба срещу Решение № 41/27.01.2022 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с което се потвърждава процесния РА. Видно и от жалбата по същество са били изложени аргументи против решението на горестоящия орган.

Настоящата съдебна инстанция констатира, че и в определението от 24.10.2022 г. е прието, че не са налични доказателства за надлежното упълномощаване на адв. А. за обжалване на Решение № 41/27.01.2022 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, като съдът не е дал ход на делото и е указал на страната да представи доказателства за представителната власт на адв. А. за обжалване на Решение № 41/27.01.2022 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, с което е потвърден Ревизионен акт № Р-16001621002552-091-001/25.11.2021 г. Съдът не е оставил без движение жалбата и не е дал указания на страната да уточни кой акт на администрацията се обжалва, предвид и конкретните доводи в първоинстанционната жалба срещу решението на директора на Дирекция „ОДОП”. До края на съдебното производство жалбоподателят, чрез процесуалният си представител, е обжалвал не РА, а решението на горестоящия орган, което е видно дори от писмените бележки, представени след последното съдебно заседание. Образуването и разглеждането на дело срещу акт на администрацията, различен от посочения в закона, съставлява допуснато съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, което води до недопустимост на постановеното съдебно решение.

При условията на чл. 221, ал. 3 от АПК постановеното съдебно решение следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да укаже на страната да уточни кой акт на администрацията обжалва предвид чл. 156 от ДОПК.

Въпросът за разноските за водене на делото в настоящата съдебна инстанция следва да се разреши при новото разглеждане на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1096/02.02.2024 г., постановено по адм. дело № 2247/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА