Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. С. Членове: М. М. Б. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя Г. С. по административно дело № 3032/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. М., адв. Н., против решение №5565 от 12.09.2023 г., постановено по адм. дело №9831/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № Д -03/31.08.2021 г., издадена от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. С доводи за неправилност на решението като постановено при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се претендира неговата отмяна ведно със законните последици.

Ответникът председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, чрез гл. юрк. И., оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира разноски - юрк. в.ие.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № Д -03/31.08.2021 г. на председателя на ДАМТН, с която на основание чл.97, ал.1, във вр. с чл.90, ал.1,т.5, чл.91, ал.1, чл.89, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.21, ал.1, чл.23 ЗДСл, във вр. с чл.10 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация й е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 107, ал.1,т.3 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение за заеманата от нея длъжност главен юрисконсулт в отдел Правни дейности и обществени поръчки при ДАМТН.

Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган по смисъла на чл. 92, ал.1 от ЗДСл. , в съответствие с изискването за форма по чл. 97, ал.1 от ЗДСл. и при спазване на регламентираната законова процедура по чл. 90, ал.1,т.4 и т.5 от ЗДСл, чл. 93, ал.1 от ЗДСл и чл. 96, ал. 1 до 4 от ЗДСл във вр. с чл.10 от Правилника за работата на дисциплинарния съвет при ДАМТН.

По отношение на описаните в заповедта чести отсъствия от работа без причина в различни периоди, съдът е приел, че са установени по делото неясноти относно задължението за чекиране на служителите в ДАМТН, тъй като и за други служители се установява разминаване в сумарното време между първия вход за деня и последния изход, което не е равно на необходимата обща продължителност на престой в сградата на ДАМТН от 8 часа. Предвид това и липсата на доказателства за служебната ангажираност на М. с оглед заложеното в длъжностната характеристика процесуално представителство пред съдилищата, както и установената практика за напускане на сградата след устно /без нарочно отразяване/ уведомяване на прекия ръководител, административният съд е приел, че това нарушение не се базира на ясни, обективни и непротиворечиви доказателства, т. е. само по себе си не може да обоснове законосъобразност на оспорената заповед. Изложени са подробни мотиви за безспорна установеност на визираното второ нарушение в заповедта - забавяне на част от възложените на М. преписки извън указаните й от ръководството срокове или преклузивните законови срокове. След подробен анализ от фактическа страна е прието, че това нарушение безспорно се е отразило на качеството на работа, като не са изложени в дадените обяснения от М. конкретни причини или обстоятелства, които да съставляват уважителни причини, сочещи на неправилност на извода на ДНО за незадоволителния резултат на извършената от нея работа. Следователно е налице възприетото от ДНО недобросъвестно изпълнение на служебните задължения от страна на М. за процесния в дисциплинарното производство период от 01.05 -09.06.2021 г., което покрива състава на чл.23 ЗДСл.

Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК.

При напълно изяснена фактическа обстановка административният съд е извел правилни правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваната заповед, които са направени и пред първоинстанционния съд и са разгледани и обосновано отхвърлени като неоснователни в обжалваното решени. Заповедта е издадена за установено по безспорен начин извършвано дисциплинарно нарушение, което се потвърждава от събраните в съдебната фаза доказателства. Безспорно е установено, че на посочените в заповедта място и време и по описания начин служителят не е извършвал вменените му задължения, свързани с уплътняване на работното време и своевременно приключване и придвижване на възложените преписки, което е довело до извънредна натовареност на останалата част от екипа. В тази връзка, макар и игнорирано като доказано нарушение от първоинстанционния съд, не е опровергано, че на 05.05.2021 г. М. не се е явила на работа без предварително уведомяване и без основателна причина.

Неоснователен е доводът за неспазване на срока по чл. 94 от ЗДСл, тъй като нарушението се счита за открито към момента на запознаване председателя на ДАМТН с решението на Дисциплинарния съвет, което е обективирано в Протокол №2/21.07.2021 г. на Дисциплинарния съвет, в който е било изложено заключението по образуваното дисциплинарно дело №2/2021 г. Заповедта е издадена на 31.08.21 г., т. е. в срока по чл. 94 от ЗДСл.

Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при липса на сочените основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба без уважение като неоснователна.

С оглед изхода на делото и надлежно заявената от ответника претенция за присъждане на разноски, касаторът дължи юрк. в.ие за настоящата инстанция в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №5565 от 12.09.2023 г., постановено по адм. дело №9831/2021 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА М. Г. М. с [ЕГН] да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата 100 лв /сто лева/, разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ МАРИЕТА МИЛЕВА

/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА