Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. М. Членове: К. А. Н. Д. при секретар А. И. и с участието на прокурора К. Ф. изслуша докладваното от съдията Н. Д. по административно дело № 3055/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Л. Б. ЕООД енд КО КД (Лидл), със седалище и адрес на управление [населено място], обл. София, подадена чрез пълномощник юрк. П. Т., против решение №1438/23.11.2023 г. постановено по адм. д. № 804/2023 г. по описа на Административен съд София - област /АССО/, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед № 454/27.04.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. 1 /невярна информация и следователно е подвеждаща/ от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) спрямо Л. Б. ЕООД енд Ко КД е приложена принудителна административна мярка (ПАМ), с която е забранено на търговеца при упражняване на своята дейност да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно да представя невярна информация, която следователно е подвеждаща, като предлага за продажба Спиртна напитка Captain Cooks 35% 0,71 в магазин Л. П. 842, находящ се в гр. Поморие, [улица], която рекламира като Ром Captain Cooks 35% 0,71, чрез поставен търговски етикет, със значителна разлика в характера, естеството и свойствата на напитката, нейното съдържание, качеството и суровината за производство между тези видове напитки, в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (невярна информация и следователно е подвеждаща) във връзка с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от ЗЗП.

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита, за неправилни изводите на първоинстанционният съд, че оспорената заповед не противоречи на чл. 6 АПК, предвид издадената Заповед № 300 от 21.03.2023 г. на Председателя на КЗП с идентично на процесната заповед съдържание, касаеща различен търговски обект на дружеството.

Позовавайки се на практиката на Съда на Европейския съюз, посочва, че съдът неправилно е интерпретирал способностите на средния потребител да възприема и обработва информация в търговските обекти.

Пояснява, че в случая Лидл е предоставил пълната информация за предлагания продукт, посредством директен достъп до стоката и до етикета на производителя. Етикетът на производителя е със значително по-голяма площ, по-лесен е за възприемане и се намира на нивото на зрителния хоризонт на купувача, така че се очаква той да бъде видян пръв и информацията от него да се възприеме е приоритет от средния потребител. За разлика от етикета на производителя, информацията от ценовата табела е пределно лаконична, тя е със значително по-малка площ, поставена е над или под продукта и потребителят по правило ще я потърси едва след като вече се е запознал с продукта, проявил е интерес към него и желае да се информира за цената.

Изтъква, че при разминаване между информацията за продукта от етикета на производителя, поставен върху опаковката на продукта и ценовата табела на търговеца, средният потребител ще се довери на информацията на производителя, който със сигурност познава много по-добре своя продукт от търговеца, чиято единствена задача е да го предложи за продажба и не съществува вероятност да бъде заблуден и една такава ситуация да повлияе негативно на търговското му решение, поради което не е изпълнен фактическият състав на нелоялната заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП.

Счита, че нарушението неправилно е квалифицирано по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. В конкретния случай, свързан с некоректно обявяване на категорията на спиртната напитка, следва да бъдат приложени специалните разпоредби на Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета (Регламент №110/2008) и Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН).

Пояснява, че приложното поле на разпоредбите на тези актове не се ограничава единствено до производителите, а обхваща всички търговци, които са ангажирани с представянето на спиртните напитки, включително и търговците на дребно, поради което КЗП е следвало да извърши административния контрол по случая по специалния ред на ЗВСН, а не по общия на глава четвърта, раздел III Нелоялни търговски практики на ЗЗП. Като не се е съобразил с това председателят на КЗП е издал процесната заповед в нарушение на материалния закон, като това нарушение е допуснато и от АССО, потвърждавайки заповедта.

Съобразявайки т.10 от преамбюла на Директива 2005/29/ЕО на Е. П. и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2005/29) и съдържащи се в Регламент №110/2008 и в ЗВСН специфични аспекти на нелоялни търговски практики, счита че в случая ЗЗП е неприложим. Посочва, че този извод следва и от 1а от ДР на ЗЗП, според който: При противоречие между разпоредбите на глава четвърта, раздел III и разпоредби на правото на Европейския съюз или на българското законодателство, въвеждащо изисквания на правото на Европейския съюз, които съдържат специални изисквания относно нелоялните търговски практики, се прилагат разпоредбите на правото на Европейския съюз или на българското законодателство, въвеждащо изисквания на правото на Европейския съюз, за тези специални аспекти на нелоялните търговски практики.

В тази връзка касационният жалбоподател прави искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, със следния въпрос:

Дали нормата на чл. 3, параграф 4 от Директива 2005/29 изключва прилагането на Директивата в случай, като разглеждания в главното производство, при който търговец обявява погрешно категорията на предлагана за продажба на потребители спиртна напитка в нарушение на изискванията на Регламент № 110/2008?

Иска обжалваното решение на бъде отменено и се постанови ново, с което се отмени Заповед № 454/27.04.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Претендира присъждане на направените по разноски, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба председателят на Комисията за защита на потребителите не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд - състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Фактическата обстановка правилно е установена от първоинстанционния съд и не се оспорва от страните.

Съдът е установил, че във връзка с кампания на КЗП, на 02.03.2023 г. е извършена проверка от длъжностни лица на КЗП, Регионална дирекция (РД) - Бургас, съвместно с представители на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - Бургас в магазин Л. П. 842, находящ се в гр. Поморие, [улица], № 102, стопанисван от Л. Б. ЕООД енд Ко КД, за която е съставен Констативен протокол № К-2737150 от същата дата.

При проверката е установено е, че в секцията за алкохолни напитки е изложена за продажба алкохолна напитка Captain Cooks. Етикетът поставен от търговеца непосредствено пред бутилката съдържа следната информация: Ром Captain Cooks 35% 0,71, цена 9,99 лв./бр. и цена за литър 14,27 лв.. На гърба на бутилката има поставен трайно прикрепен етикет от производителя, който съдържа следната информация на български език - Алкохолна напитка на основата на ром. Тази алкохолна напитка на основата на ром с цвят на кехлибар се отличава със своя неповторим и мек вкус. Отлична база за коктейлни напитки. Състав: вода, алкохол, ром /9%/, инвертна захар, неутрален аромат, карамелизирана захар. Алк.35% об/vol; произведено и бутилирано от: Imbuteliat de Eckerts Wachol der Brennerei GmbH Triere Str. 59 Германия.

На 06.03.2023 г. на официалния имейл на КЗП-РД-Бургас са получени изисканите с КП документи за произход на стоката, като от представената фактура се установява, че напитката е описана като Други спиртни напитки James Cook Rumspiitiouse 35% vol 0,7 L.

Към преписката е приложен и снимков материал на процесния продукт и ценовите етикети поставени от търговеца, както и върху бутилката.

След анализ на направените констатации и изготвена Докладна записка изх. № Ц-02-541/31.03.2023 г. на гл. директор на Главна дирекция (ГД) Контрол на пазара, на 07.04.2023 г. е проведено заседание на КЗП, на което единодушно е взето решение, че дружеството, при упражняване на своята дейност, прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно: търговецът представя невярна информация, която следователно е подвеждаща, като предлага за продажба Спиртна напитка Captain Cooks 35% 0,71 в магазин Л. П. 842, находящ се в гр. Поморие, [улица], № 102, която рекламира като Ром Captain Cooks 35% 0,71, чрез поставен търговски етикет, със значителна разлика в характера, естеството и свойствата на напитката, нейното съдържание, качеството и суровината за производство между тези видове напитки, в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (невярна информация и следователно е подвеждаща) във връзка с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от ЗЗП.

С оспорената Заповед № 454 от 27.04.2023 г. на председателя на КЗП, на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП спрямо Л. Б. ЕООД енд Ко КД е приложена ПАМ, с която е наложена забрана на търговеца при упражняване на своята дейност да прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно да представя невярна информация, която следователно е подвеждаща, като предлага за продажба Спиртна напитка в магазин Л. П. 842, находящ се в гр. Поморие, [улица], която рекламира като Ром Captain Cooks 35% 0,71, със значителна разлика в характера, естеството и свойствата на напитката, нейното съдържание, качеството и суровината за производство между тези видове напитки, в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (невярна информация и следователно е подвеждаща) във връзка с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от ЗЗП.

В мотивите на заповедта органът е изложил, че съгласно Регламент №110/2008 г., Приложение II, т. 1, Ром е: Спиртна напитка, произведена изключително чрез алкохолна ферментация и дестилация или на меласа или сироп, получени при производството на захарна тръстика, или на самия сок от захарна тръстика, и дестилирана до 96 об.%, така че дестилатът да притежава осезаемо специфичните за рома органолептични характеристики. Минималното обемно количество алкохол на рома е 37,5%..

Според органа от данните, които търговецът е използвал при етикетирането на продукта и от търговския етикет, е видно, че Лидл заблуждава крайния потребител като предлага за продажба и продава Ром Captain Cooks 35% 0,7 мл., а в действителност продава и предлага спиртна напитка - К. К. 0,7 мл. с 35% в нарушение на разпоредбите за предлагане на категориите спиртни напитки, съгласно Регламент №110/2008 г. Съответно между предлагания за продажба и действително предлаганата и продавана спиртна напитка има значителна разлика в характера, естеството и свойствата на напитката и нейното съдържание.

Заблуждаващата нелоялна търговска практика се изразява в това, че търговецът предоставя невярна информация на потребителите, която следователно е подвеждаща относно предлаганата за продажба спиртна напитка, която рекламира като Ром Captain Cooks 35% 0.7 литра.

Обосновал е извода, че е налице нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (невярна информация и следователно е подвеждаща) във връзка с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от ЗЗП.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с неговата цел.

Приел е за неоснователно възражението за нарушение на принципите на административното право.

Анализирал е разпоредбите на чл. 68в и чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП и пар. 13, т. 23 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и е счел, че Л. Б. ЕООД енд Ко КД е осъществило нелоялна заблуждаваща търговска практика, като предлага и продава спиртна напитка Ром Captain Cooks 35% 0,7 мл., а в действителност продава и предлага спиртна напитка - К. К. 0,7 мл. с 35% в нарушение на разпоредбите за предлагане на категориите спиртни напитки, съгласно Регламент №110/2008 г., като между предлаганата за продажба и действително предлаганата и продавана спиртна напитка има значителна разлика в характера, естеството и свойствата на напитката и нейното съдържание.

С оглед изложеното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС:

Върховният административен съд, като се запозна с поставения в касационната жалба въпрос, намира следното:

Съгласно чл. 628 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности (от 01.12.2009 г. Съда на Европейския съюз). От своя страна разпоредбата на чл. 629, ал. 3 ГПК, предвижда, че съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.

Предпоставка за отправяне на преюдициално запитване по реда, предвиден в цитираните разпоредби е кумулативното наличие на следните условия: да се иска тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз; тази разпоредба да е приложима пряко или косвено към спора пред националния съд; искането да се основава на правната и фактическата обстановка по спора пред националния съд, тоест въпросът да е релевантен към предмета на спора; искането да е от значение или да е необходимо за правилното решаване на делото.

Преценката за наличието на предпоставките и изключенията е необходимо да се извърши на основата на съдържанието на предложения от касационния жалбоподател въпрос за отправяне на преюдициално запитване.

В конкретния случай касаторът е поискал тълкуване на конкретна норма от Директива 2005/29, но не е посочил разпоредба от националния закон, на която се твърди, че тя противоречи. Практиката на СЕС допуска тълкуване на норми на директиви при безусловно наличие на връзка на фактите по делото с нормата, чието тълкуване се иска, поставена в контекста на националното законодателство, но при липса на нормата на правото на ЕС в националното законодателство или при несъответствие на норма от директивата и начина й на транспониране в националния закон. Преценката за необходимостта от преюдициално запитване е свързана с прякото значение на тълкуването на общностното право при решаването на конкретен правен спор. Доколкото директният ефект на директивите е обусловен от неизпълнение на задължението на държавите членки за транспониране, то следва при отправяне на преюдициално запитване или да са налице предпоставките за директен ефект, или да е налице несъответствие на нормите на директивата с норми от националното право, каквито хипотези в настоящия случай не се сочат.

Текстът на чл. 3, параграф 4 от Директива 2005/29 е ясен, същият е надлежно транспониран и не налага извод за необходимост от тълкуването му от Съда на Европейския съюз. Съгласно разпоредбата, чието тълкуване се иска, в случай на противоречие между разпоредбите на настоящата директива и други разпоредби на Общността, уреждащи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, вторите имат предимство и се прилагат спрямо тези специфични аспекти. Разпоредбата е транспонирана с 1а от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, съгласно която при противоречие между разпоредбите на глава четвърта, раздел III и разпоредби на правото на Европейския съюз или на българското законодателство, въвеждащо изисквания на правото на Европейския съюз, които съдържат специални изисквания относно нелоялните търговски практики, се прилагат разпоредбите на правото на Европейския съюз или на българското законодателство, въвеждащо изисквания на правото на Европейския съюз, за тези специални аспекти на нелоялните търговски практики.

От касатора не се сочи наличието на разпоредби на Общността, уреждащи специфични аспекти на нелоялни търговски практики и касаещи настоящия случай, които да изключват прилагането на Директива 2005/29, съответно на ЗЗП. Относимият към настоящия случай Регламент № 110/2008, досежно определянето на категорията на предлаганата от търговеца спиртна напитка, регламентира определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки, но в него не се съдържат разпоредби, които да уреждат специфични аспекти на нелоялни търговски практики.

В националния Закон за виното и спиртните напитки също не се съдържат специфични аспекти на нелоялните търговски практики, касаещи търговията със спиртни напитки. Единствените регламентирани в закона принудителни административни мерки, са посочени в чл. 194 и в чл. 207. Първите по чл. 194, ал. 1, т. 1 4 ЗВСН касаят самите продукти (или партида продукти), предлагани за продажба, които не съответстват или е вероятно да не съответстват на нормативните изисквания. Те се състоят във временно спиране продажбата на продукта, изтегляне на продукта от пазара, отправяне на предупреждение към потребителите, изземване на продукта от потребителите и неговото унищожаване, уведомяването на съответните органи за несъответствието на продукта. Втората ПАМ по чл. 207 ЗВСН, представляваща запечатване на обекта или обектите и/или на съда или съдовете за винопроизводство се прилага при установени нарушения на разпоредбите от ЗВСН отнасящи се до лозаро-винарски продукти и също е неотносима към процесния случай. В разпоредбата на чл. 193, ал. 1 ЗВСН е посочено, че контролът по спазване на изискванията на закона по отношение на търговията на дребно с бутилирани спиртни напитки се извършва от Комисията за защита на потребителите, а в ал. 2 от същия член изрично се регламентира, че за целите на контрола по ал. 1 длъжностните лица от КЗП извършват проверки по документи и по партидни номера за установяване произхода на продуктите, както и проверки на място в търговските обекти за продажба на бутилирани спиртни напитки, съгласно Закона за защита на потребителите. Предвиденото в чл. 209 ЗВСН административно наказание при предлагането за продажба или продажбата на спиртни напитки с търговски наименования, класифицирани в категории от 1 до 46 съгласно Приложение II на Регламент № 110/2008, които не отговарят на изискванията на тези категории и на чл. 122 ЗВСН, не съставлява уредба на нелоялна търговска практика, още повече специфична такава. Същото се отнася и до регламентираното в чл. 219 ЗВСН административно наказание за предлагането за продажба или продажбата на спиртни напитки в нарушение на разпоредбите за описание, представяне, етикетиране и предлагане на спиртни напитки, определени в Регламент № 110/2008 и в чл. 164 - 166, чл. 170, чл. 172 и чл. 173 ЗВСН.

Посоченото води до извод, че в процесния случай не е налице специално законодателство, регламентиращо специфични аспекти на нелоялни търговски практики, насочени от търговци към потребители.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по поставения от касатора въпрос и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

По касационната жалба:

Несъстоятелно е твърдението на касатора, че оспорената заповед противоречи на чл. 6 АПК, предвид издадената Заповед № 300 от 21.03.2023 г. на Председателя на КЗП с идентично на процесната заповед съдържание, касаеща различен търговски обект на дружеството.

Както правилно е посочил и първоинстанционния съд, след като са издадени два отделни административни акта, касаещи различни обекти на дружеството, не може да се приеме че е налице идентитет между същите.

Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики, каквито са забранени, е уредена в глава четвърта, раздел III от ЗЗП.

Видно от чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 68д, ал. 1, предл. първо ЗЗП, търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговската практика.

За да е налице фактическият състав на твърдяната от органа заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. първо ЗЗП, е необходимо да са налице кумулативно следните три елемента: 1.) търговска практика; 2.) която съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща и 3.) има за резултат или е възможно да има за резултат вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговска практика.

По делото е безспорно, че предлагането от търговеца на стоки в магазините му е търговска практика по смисъла на 13, т. 23 ЗЗП.

За да е налице невярна информация в процесната хипотеза е необходимо информацията, предоставена на потребителите за продукта да е невярна и поради това подвеждаща.

Не се оспорва от касатора, че е налице разминаване между информацията поставена от производителя на етикета на предлаган от него продукт спиртна напитка Captain Cooks, алкохолна напитка на основата на ром и информацията поставена непосредствено пред бутилката на продукта Ром Captain Cooks, тъй предлаганата от търговеца напитка не е ром по смисъла на Приложение II, т. 1 от Регламент №110/2008 г. Дружеството е позиционирало пред бутилката на стоката послание че се касае за напитка от категорията ром, което внушава на потребителите, че въпросната стока има качеството и характеристиките именно на този вид спиртна напитка, каквито обаче тя не притежава. Доколкото потребителят няма да закупи действително ром, а спиртна напитка, между които има значителна разлика в характера, естеството и свойствата на напитките и тяхното съдържание, съгласно Регламент № 110/2008, представената от търговеца информация е невярна и следователно е подвеждаща.

Видно от изложеното изводът на органа, че от търговеца е осъществен вторият елемент от фактическия състав на нелоялната търговска практика, е правилен.

Налице е и третият елемент от фактическия състав на нелоялната търговска практика тази практика има за резултат или е възможно да има за резултат вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването й.

Процесната стока алкохолна напитка на основата на ром, обичайно се продава на невисока цена, поради което средният потребител не би отделил съществено време за подробното й предварително проучване, а би взел търговското си решение непосредствено в момента на пазаруване. Това прави изключително решаваща за формирането на търговското решение информацията, която се намира непосредствено пред продукта, касаеща неговата категория.

Неоснователно е направеното от касатора възражение, че потребителят ще насочи своето внимание с приоритет към етикета на бутилката, тъй като той бил с по-голяма площ, по-лесен за възприемане и се намирал на нивото на зрителния хоризонт на купувача. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, информацията на етикета на бутилката, относно категорията спиртна напитка, е с много малък шрифт, съответно много по-трудна за възприемане и се намира на задната страна на бутилката, за разлика от информацията, поставена непосредствено пред бутилката, която е с доста едър шрифт и която потребителят възприема най-лесно, без досег с продукта.

Вярно е, че ако средният потребител установи разминаване между информацията за стоката от етикета на производителя, поставен върху опаковката на продукта и информацията за стоката, поставена от търговеца, същият би се доверил на информацията на производителя. В случая обаче търговското решение на потребителя за покупка на стоката е вероятно да бъде взето и без детайлно запознаване с информацията поставена на неговия етикет, а единствено на база на поставената от търговеца информация. Увереността, която получената от поставената пред бутилката на продукта информация дава на средния потребител, а именно че закупува ром (а не спиртна напитка) е достатъчна, за да го мотивира да направи избора си и да закупи продукта въз основа на обявената подвеждаща от търговеца информация.

С оглед на горното изводът на първоинстанционния съд, че търговската практика би могла да има за резултат или е възможно да има за резултат вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването й, е правилен. Така е осъществен и третият елемент от фактическия състав на нелоялната търговска практика.

Предвид изложеното изводът на съда за осъществена от търговеца нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. първо ЗЗП е правилен, обоснован и съответен на доказателствата по делото.

Това прави правилен и извода му за законосъобразност на оспорената заповед, поради което съдът следва да остави в сила обжалваното решение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Л. Б. ЕООД енд Ко КД за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, по поставения въпрос.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1438 от 23.11.2023 г. на Административен съд - София област по адм. дело № 804/2023 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ КАЛИНА АРНАУДОВА

/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА