№ 1360

Гр.София, 21.03.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело № 3955 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Т. Х. срещу решение № 97/12.04.2023 г. по в. гр. д. № 169/2023 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено решение № 701/09.12.2022 г. по гр. д. № 1898/2022 г. на Районен съд – Хасково, с което са отхвърлени изцяло предявените от касатора против „Монолит транспорт“ ООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно на уволнението на Х. Т. Х., наложено със заповед № 567 от 10.06.2022 г. на управителя на дружеството; за възстановяването му на работа на заеманата от него длъжност преди уволнението – „шофьор товарен автомобил, международни превози“ при ответника, както и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, считано от 10.06.2022 г., в размер на 4 440 лева.

Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложението към касационната жалба касаторът поставя следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1/ „Защо повече от две години ръководството не е предприело санкции против мен, тъй като през този период не бях допуснат до работа?“; 2/ „Защо през този период предприятието официално ме е водило в неплатен отпуск/за който не съм заявявал/“?; 3/ „Защо за периода от 2019 г. до 2022 г. съм бил осигуряван от ответника, като само една част от...