Тълкувателното дело е образувано с разпореждане на председателя на Върховния касационен съд, на основание чл. 128, ал. 1 ЗСВ вр. чл. 292 ГПК и определение на тричленен състав на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, поради постановени от състави на Гражданска колегия при Върховния касационен съд противоречиви решения по прилагането на предварителната синдикална закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ по следните въпроси:

Какви са правните последици, ако в колективен трудов договор /КТД/ е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, а не предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието съгласно чл. 333, ал. 4 КТ.

Какво е правното значение на документа, възпроизвеждащ предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието в случай, че документът е подписан еднолично от председателя на синдикалния орган.

I. По първия поставен въпрос е създадена противоречива съдебна практика на състави на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

В преобладаващата част от съдебните актове е прието, че понятията "становище" и "съгласие" не са тъждествени по смисъл и значение и че закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ е неприложима, ако в съответната разпоредба на КТД не е възпроизведен израза на закона, а именно: предварителното съгласие за уволнението да се даде от съответния синдикален орган в предприятието.

Независимо от това принципно разбиране със същите съдебни актове, по тълкувателен път, съдебните състави са приемали, че закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ е предвидена в съответни разпоредби на конкретни КТД, с които е предвидено изискване за даване на "становище" от съответния синдикален орган, или изискване за "съгласуване" със синдикалния орган, вместо уволнението да се извърши след "предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието", според законовата редакция на разпоредбата. В тази връзка в съдебните актове е прието, че в съответния КТД закрилата по чл....