Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. П. Членове: КРАСИМИР К. Д. при секретар Р. А. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията К. К. по административно дело № 3257/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Министерство на земеделието и храните, подадена чрез пълномощник Д. П.. Жалбата е срещу решение №8094 от 21.12.2023 г., постановено по адм. дело №8925/2023г. на Административен съд София-град. С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за повторно разглеждане пред първоинстанционния съд. При евентуалност се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отменен оспореният административен акт.

Ответникът – заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с писмено становище моли да бъде отхвърлена касационната жалба и да бъде потвърдено обжалваното решение.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице основания по чл.209 от АПК за отмяна на съдебното решение.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Производството пред Административен съд София-град е било образувано по жалба на Министерство на земеделието и храните против решение за налагане на финансова корекция №03-РД/3794 от 10.08.2023г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд ”Земеделие”. С него е наложена финансова корекция в размер на 25 % от поисканите за възстановяване разходи по договор №РД 51-37 от 27.02.2019г. с изпълнител „Ш. Т. ЕООД на стойност 369 528 лв. без ДДС. Стойността на финансовата корекция възлиза на 92 382 без ДДС.

С обжалваното решение първоинстанционния съд е отхвърлил оспорването. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и административнопроцесуалните правила.

Административният съд е приел, че обжалваното решение е и материално законосъобразно, като е изложил мотиви, че: 1. се потвърждават констатациите за установени от възложителя ограничителни изисквания в процедурата по провеждане на обществената поръчка; 2. потвърждават се и констатациите за незаконосъобразна методика за оценка; 3. доказана по делото е и нередността по т.14 от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности.

Обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Настоящата инстанция счита, че обжалваното решение не съответства на изискванията на чл.172а, ал.2 АПК, защото не съдържа собствени мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата се проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, въз основа и при преценка на събраните по делото доказателства.

Съгласно разпоредбите на чл.172а, ал.2 АПК, съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, като тези мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал.

Обжалваното решение не отговаря като съдържание на посочените законови изисквания. Така е, защото мотивите на обжалваното решение относно материалната законосъобразност на оспорения административен акт представляват небуквален препис на части от обжалвания административен акт. Административният съд не е изложил мотиви, които да са собствени и различни от оспорения пред него административен акт.

Вместо изискваното в чл.172а, ал.2 АПК изложение на фактите по делото първоинстанционният съд е преписал частично и небуквално оспорения пред него административен акт. Липсва изложение какви конкретни фактически положения съдът приема на база събраните по делото доказателства. Административният съд не се е произнесъл по направените възражения на оспорващия. При липса на приети за установени факти въз основа на доказателствата по делото, не са изложени и собствени правни съображения какво е приложението на закона към приетото като фактическа обстановка.

В съдебното решение от една страна са изложени мотиви за материалната законосъобразност на оспорения административен акт, който по своята същност представляват небуквален препис от части от обжалвания административен акт. А от друга страна част от фактическите и правни основания в оспорения административен акт са игнорирани от административния съд. Така в административния акт за второто нарушение /т.2. Незаконосъобразна методика за оценка/ е посочено: „Относно организацията на работа участникът трябва да предостави информация за разпределението по експерти (кой какво ще изпълнява) на ниво отделна задача, но задачите в рамките на дейността, която се възлага, могат да бъдат определени и да се групират по различен начин, т. е. преценката е на участниците, следователно техническите предложения не могат да се съпоставят и сравняват, за да се прецени кое разпределение на експертите ще доведе до по-високо качество в изпълнението на поръчката.“. Тази част не е обсъдена с обжалваното решение. А за третото нарушение /т.3. Изпълнител, който отговаря на изискванията на възложителя/ са изложени от административния орган фактически и правни основания за две нарушения, които са описани в т.I и т.II. С обжалваното решение са преписани недословно части само за нарушението по т.I. И не са обсъдени фактическите и правни основания за нарушението по т.II. За това нарушение обсъждането на първоинстанционния съд се състои в следните две изречения: „Дължимо е било отстраняване на участника и поради това, че същият не е доказал да отговаря на изискването за наличие на екип от експерти с определена професионална компетентност за изпълнение на поръчката. Не се отрича от жалбоподателя, че за всички експерти не са представени документи, удостоверяващи специфичен професионален опит, а за ключов експерт 2 /с инициали Н.С./ не са представени и документи, удостоверяващи образование или допълнителна квалификация.“. Тези две изречения съдържат единствено извод, но не и мотиви въз основа на какви факти е формиран този извод.

Следва да бъде посочено, че първоинстанционният съд е бил сезиран с подробна жалба от адресата на административния акт, в която са релевирани множество аргументи, сочещи неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на административнопроизводствени правила. Административният съд не ги е обсъдил и не просто е споделил само доводите на ответника в производството пред него, но и ги е преписал частично и недословно от оспорения административен акт. Затова може да се обоснове изводът, че с процесното решение е нарушен и принципът за равенство, регламентиран в чл.8, ал.1 АПК, според който всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по този кодекс, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси.

Предвид необсъждането на всички групи аргументи, посочени в жалбата и липсата на самостоятелен фактически анализ от страна на съда на събраните доказателства по административната преписка, касационната инстанция не може да извърши касационен контрол за законосъобразност на обжалвания съдебен акт.

Въз основа на гореизложеното настоящата съдебна инстанция приема, че допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила по чл.172а, ал.2 АПК в случая са съществени, защото препятстват, правят невъзможна проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение.

По горните съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане, при което съдът да отстрани посочените по-горе съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

По искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото - чл.226, ал.3 от АПК.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение второ във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №8094 от 21.12.2023 г., постановено по адм. дело №8925/2023г. на Административен съд София-град.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ К. К. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА