Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Ч. Членове: С. А. М. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията М. П. по административно дело № 3423/2024 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности София, в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез юрк. Й. Й. против решение № 761/02.02.2024 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 10988/2023 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С2455-0132458/20.10.2023 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до изводите на първоинстанционния съд за противоречие на срока на наложената принудителна административна мярка с тежестта на извършеното нарушение и с целите, предвидени в чл. 22 ЗАНН. Поддържа становище, че в заповедта са изложени достатъчно конкретни мотиви за налагането на мярката и определянето на нейната продължителност.

Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Ответникът - Р. КОМЕРС ГРУП ЕООД, гр. София, чрез адв. И. Я. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения за правилност на обжалваното решение и такива, основани на решението на Съда на ЕС по дело С-97/21. Претендира разноски.

Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С2455-0132458/20.10.2023 г. на началник отдел Оперативни дейности София, в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложено запечатване на търговски обект магазин за цветя, находящ се в гр. София, бул. Св. Преображение, пазар Мания, за срок от 14 дни за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС неиздаване на фискална касова бележка за извършена контролна покупка на 1 бр. хризантема на стойност 10.00 лева, платени в брой и на основание чл. 187, ал.1 ЗДДС е забранен достъпа до обекта.

При извършената проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съдът е приел, че е издаден от компетентен орган началник отдел Оперативни дейности към главна дирекция Фискален контрол, ЦУ на НАП съгласно заповед ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, в предвидената от закона писмена форма. От събраните по делото доказателства съдът е приел за установено нарушението на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка за отчитане на извършената продажба, което представлява основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, а от ЗДДС.

За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че определеният 14-дневен срок за запечатване на търговския обект не е мотивиран с конкретни обстоятелства и актът е издаден в противоречие с целта на закона. Според съда в акта липсват мотиви относно интензитета на засягане на държавния интерес според характеристиките на търговеца и за необходимостта от продължителност на мярката в рамките на разпоредените 14 дни. В случая органите по приходите не са установили начинът на организиране на отчетността в обекта и не са констатирали други нарушения преди проверката. Позовал се е на ТР № 4 от 22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на Общо събрание на съдиите от Върховния административен съд и е обосновал извод, че липсата на конкретни мотиви за определената продължителност на мярката, представлява нарушение на чл. 186, ал. 3 ЗДДС.

Решението е правилно постановено.

Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е извършил проверката за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт в съответствие с чл. 168, ал.1 АПК, на основанията по чл. 146 АПК и е приложил правилно материалния закон.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, в действащата по време редакция от ДВ бр. 104/2020 г. в сила от 12.12.2020 г., принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. В чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта.

По делото не е спорно, че Р. КОМЕРС ГРУП ЕООД е задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Установено е, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 118, ал. 1 ЗДДС за издаване на фискална касова бележка от работещото в търговския обект фискално устройство за контролна покупка на стока на стойност 10.00 лева, осъществена на 15.09.2023 г. Поради това правилно съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС.

Спорът в касационното производство е за законосъобразността на определената от органа по приходите продължителност на мярката. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за липса на мотиви в акта относно определения 14 - дневен срок за запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него. Продължителността на мярката в рамките на установения от закона максимален срок до 30 дни, следва да е мотивирана с конкретни обстоятелства свързани с тежестта на нарушението и дейността на задълженото лице. Законосъобразно съдът е приел, че в конкретния случай при определяне на 14-дневния срок за запечатване на търговския обект, не са посочени конкретни данни за търговската дейност в обекта. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че продължителността на мярката е мотивирана. Предвид бланкетните съображения за вида и характера на извършваната в обекта дейност, местоположение на обекта, както и поради липсата на други конкретни данни за търговската дейност в обекта, включително такива за реализирания оборот, правилно съдът е приел, че определеният срок на принудителната административна мярка от 14 дни не е мотивиран. Преценката на органа по приходите за тежестта на нарушението, целта, за която мярката се налага и принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК следва да се основава на конкретни факти и обстоятелства от дейността на задълженото лице и да е подкрепена с доказателства. При издаването на оспорения акт такава преценка не е извършена. Допуснатото нарушение на изискванията на чл. 186, ал. 3 ЗДДС засяга надлежното упражняване на оперативната самостоятелност по чл. 169 АПК, съответствието на наложената принудителна административна мярка с целите по чл. 22 ЗАНН и с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и обосновава незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.

Предвид липсата на доказателства за влизане в сила на наказателно постановление № 732291-F729846/19.10.2023 г., с което за същото нарушение на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, респ. доказателства за плащане на наложената имуществена санкция, е безпредметно да се обсъждат доводите на ответника за съответствието на наложената мярка с принципа за пропорционалност съгласно тълкуването, дадено в решение от 4 май 2023 г. на Съда на ЕС по дело С-97/21.

Обжалваното съдебно решение, с което оспорената принудителна административна мярка е отменена, е правилно постановено и следва да се остави в сила.

По разноските:

С оглед изхода от спора разноски се дължат на дружеството ответник по касация. В касационното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 13.11.2023 г. според който уговореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева е за две съдебни инстанции, включително ВАС, поради което за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция следва да бъде присъдена половината от възнаграждението 1 000 лева. Така определеното възнаграждение е по-ниско от минималния размер на адвокатското възнаграждение за защита по дела без материален интерес, съгласно наредбата, на която се позовава касатора, поради което възражението за прекомерност е неоснователно.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 761/02.02.2024 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 10988/2023 г.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Р. КОМЕРС ГРУП ЕООД, гр. София, ЕИК 202500216 сумата 1 000 лева разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

/п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА