Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар Л. Ж. и с участието на прокурора К. Ф. изслуша докладваното от съдията К. С. по административно дело № 3822/2024 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София срещу решение № 863/08.02.2024 г., постановено по адм. д. № 10332/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е обявена нищожността на ревизионен акт № Р-22221721005852-091-001/17.06.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, с който по отношение на „Стин“ ЕООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 19 054, 36 лв. и лихви в размер на 8768, 74 лв.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответната страна – „Стин“ ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Със заповед за възлагане на ревизия № Р-22221721005852-020-001/19.10.2021 г., изменена със заповед № Р-22221721005852-020-002/07.02.2022 г., изменена със заповед № Р-22221721005852-020-003/04.03.2022 г. издадени от В. И. И. – началник на сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ в ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на „Стин“ ЕООД за определяне на задълженията му за корпоративен данък за периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2020 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. Изготвен е ревизионен доклад № Р-22221721005852-092-001/19.04.2022 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт № Р-22221721005852-091-001/07.06.2022 г. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение № 1444/08.09.2022 г., е изменил ревизионния акт, като установения резултат за корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. в размер на 3112, 51 лв., е определил на 2632, 51 лв., заедно със съответните лихви, установения резултат за корпоративен данък по ЗКПО за 2016 г. в размер на 4482, 54 лв. е определил на 4000, 54 лв., заедно със съответните лихви, установения резултат за корпоративен данък по ЗКПО за 2017 г. в размер на 4497 лв. е определил на 4017 лв., заедно със съответните лихви, установения резултат за корпоративен данък по ЗКПО за 2018 г. в размер на 4497 лв. е определил на 4017 лв. заедно със съответните лихви, установения резултат за корпоративен данък по ЗКПО за 2019 г. в размер на 2701, 91 лв. е определил на 391, 91 лв. заедно със съответните лихви, установения резултат за корпоративен данък по ЗКПО за 2020 г. в размер на 3575, 76 лв. е определил на 2975, 76 лв. заедно със съответните лихви. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, първоинстанционният съд е прогласил неговата нищожност. Приел е, че ревизионният акт е издаден от некомпетентен орган. Приел е, че правомощието на органа, възложил ревизията не произтича пряко от закона, а от възлагането, което по силата на чл. 112, ал. 1, т. 1 от ДОПК следва да получи от териториалния директор на компетентната ТД на НАП, като предвид седалището на дружеството това е директорът на ТД на НАП София. В процесния случай ревизионното производство е било образувано със заповеди за възлагане на ревизия, издадени от В. И. И., на длъжност началник на сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, оправомощена като компетентен орган на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите, във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със заповед № 3-ЦУ-1659 от 05.05.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, заповед № РД-01-287 от 10.05.2021 г. на директора на ТД на НАП София и заповед № З-ЦУ-3117 от 18.10.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Приел е, че заповедта за възлагане на ревизия от 19.10.2021 г. е издадена от В. И. И., която не е имала компетентност да издава заповеди за възлагане на ревизии по отношение на дружества, чието седалище е в гр. София. Приел е, че със заповедта от 05.05.2021 г. заместник-изпълнителният директор на Националната агенция за приходите не може да оправомощи валидно В. И. И. да възлага ревизии. Приел е, че той би могъл сам да възложи ревизия, но не и да оправомощи друг орган да стори това. Изводите си в този аспект е обосновал с чл. 112, ал. 1 от ДОПК. Решението е неправилно

При съобразяване на обстоятелството, че първоинстанционният съд е обявил нищожността на ревизионния акт и не се е произнесъл по съществото на спора, с оглед изводите на касационната инстанция за неправилност на съдебното решение, тази съдебна инстанция не може да се произнася по съществото на спора.

Спор по фактите относно органа по приходите, възложил ревизията, относно заеманата от него длъжност, относно седалището на ревизираното дружество не е съществувал между страните, тези факти правилно са установени от първоинстанционния съд. Действително съобразно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция, като съгласно чл. 122, ал. 2, т. 2 от ДОПК, ревизията може да се възлага от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или определен от него заместник-изпълнителен директор – за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. Първоинстанционният съд, обаче не е обсъдил евентуалната приложимост на чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите, съгласно който, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице със заповед може да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. Преценката за приложимостта на тези разпоредби не е била направена от първоинстанционния съд. Мотиви във връзка с евентуалната им приложимост, при съобразяване на обстоятелството на реализиране на правата на страните пред две съдебни инстанции, не могат да се формират за първи път от касационната инстанция. Тази съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че пред нея са представени, и са приети писмени доказателства, относимостта на които също така следва да бъде преценена от първата съдебна инстанция при формирането на изводи относно валидността на ревизионния акт. При съобразяване на тези обстоятелства, първоинстанционното съдебно решение е неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, при новото разглеждане на делото, Административен съд София град следва да се произнесе по разноските за водене на делото пред Върховния административен съд. Като е формирал изводи за нищожност на ревизионния акт, административният съд не е извършил проверка за законосъобразността му в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Това обстоятелство се преодолява именно по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяната на решението на първоинстанционния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град. При новото разглеждане на делото, преценката за законосъобразност на ревизионния акт следва да бъде осъществена в обхвата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, след преценка на валидността на ревизионния акт.

Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 863/08.02.2024 г., постановено по адм. д. № 10332/2022 г. по описа на Административен съд София град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА