Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Л. Г. Членове: ЮЛИЯ Р. Г. при секретар Р. А. и с участието на прокурора К. Ф. изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 3991/2024 г.
Производството е реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по две касационни жалби срещу Решение № 8207 от 28.12.2023 г. по адм. дело № 5504/2023 г. на Административен съд София-град /АССГ/.
Първата касационна жалба е от „О. О. 1“ ЕООД, гр. София, чрез адв. С. - представител по индустриална собственост. Излагат се подробни съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на приети писмени доказателства по делото. На следващо място се сочи, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон. Във връзка с решение на Съда на ЕС по дело С-418/02 г. касаторът изтъква, че тълкуваната разпоредба на чл. 2 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21.12.1998 г. за сближаване на законодателствата на държавите - членки по отношение на търговските марки, в резултат от чието транспониране в националното законодателство е приет чл. 9, ал. 1 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/ от 1999 г. /отм./, респ. чл. 9, ал. 1 от действащия ЗМГО, следва да бъде приложена от съдилищата включително и спрямо правоотношения, възникнали и установени преди постановяването на решението по преюдициалното запитване. Решението по дело С-418/02 е приложимо и към услугите „продажба на дребно“ на процесната марка, въпреки че тя е регистрирана преди постановяването на това решение. Касаторът излага съображения, че от писмените доказателства, обозначени като Приложения № 6 и № 7 е видно, че дистрибуторът на маркопритежателя е предлагал под марката „OMEGA“ само стоки, а услугата си като магазин, събиращ стоки на едно място за удобното им виждане и купуване от потребителя, т. е. самата услуга „продажба на дребно“ е предлагал под знака GIULIAN watchesjewelry. Според адв. С. доказателствата, представляващи Приложение № 6 и № 7, не сочат на използване на марката „OMEGA“ за услуги „продажба на дребно“ нито от маркопритежателя, нито от трето лице с негово съгласие /дистрибутора - магазин/. Необсъдените от административния орган доказателства не биха повлияли на извода за приложимост на чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗМГО. Иска се от касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да присъди разноски за двете съдебни инстанции. Към касационната жалба не са представени писмени доказателства. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. С., която поддържа касационната жалба и моли съда да я уважи по изложените в нея съображения.
Постъпила е и касационна жалба от председателя на Патентното ведомство, чрез процесуалния представител юрисконсулт Х. С.. Касационният жалбоподател излага съображения, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че в решението си АССГ се основава на юридически факти, водещи до прилагане на чл. 21, ал. 1, вр. с ал. 4 от ЗМГО, които обаче в своята съвкупност водят до правен извод за реално използване, продажби на стоки с марка „OMEGA“, а не за услугите, регистрирани по клас 35 на Международна класификация на стоките и услугите за регистрация на марки /МКСУ/ - търговия на дребно под марката „OMEGA“. Стоки под марката „OMEGA“ са продавани на територията на Р. Б. от официалния дистрибутор за България - BOUTIQUE GIULIAN /бутик „Джулиан“/, но не може да се установи, че е имало отделен и обособен търговски обект - магазин, т. е. няма доказателства официалният дистрибутор за България да е оперирал обекти под марката „OMEGA“, в които да е удовлетворявал различни нужди на масовия потребител, т. е. да е предоставял услуги на трети лица под тази марка. Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил доказателства, представляващи част от административната преписка, че дружеството - жалбоподател „OMEGA“SA оперира търговски обекти - корпоративни бутици в различни страни, но не и в България. Подчертава се, че онлайн магазинът не е под марката за услуги от клас 35 на МКСУ - търговия на дребно под марката „OMEGA“, а под логото на бутик - „Джулиан“. Изтъква се, че YOUTUBE канала оперира отново не под марката за услуги от клас 35 на МКСУ-търговия на дребно под марката „OMEGA“, а под логото на бутик „Джулиан“. При така установените факти според административния орган не може да се направи извод, че е налице реално използване на регистрираната за всички услуги от клас 35 на МКСУ - търговия на дребно под марката „OMEGA“. Първоинстанционният съд не е съобразил изискването на разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от ЗМГО в частта, съгласно която при преценка на реалното използване се вземат предвид и естеството на употреба на марката за услугите, за които е регистрирана, като доказателствата се разглеждат в тяхната съвкупност. Спорът по делото е за реално използване на марка за услуга „OMEGA“ по клас 35 от МКСУ - продажба на дребно. В обжалваното решение АССГ не е разграничил правилно марката, предмет на делото, която е марка за услуга, спрямо марката за стока „OMEGA“. На следващо място според касатора АССГ неправилно е приел, че оспореният акт е немотивиран. Административният орган е извършил подробен анализ на всички представени доказателства, при спазването на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от АПК, като е съобразил акта си и с тълкуването, дадено в Решение по дело С-418/02, приложимо и за възникнали преди датата на тълкуването правоотношения, при отчитане, че решението за правна закрила на територията на Р. Б. на марка IR №846767-OMEGA е от дата 09.12.2006 г. По горните съображения се иска от касационната инстанция да отмени обжалваното решение на АССГ и да отхвърли жалбата срещу решението на председателя на Патентно ведомство. Претендират се разноски по делото, представляващи такива за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и за държавна такса за касационно обжалване. Юрк. С. прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна – OMEGA S.A. разноски. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрк. С., който поддържа касационната жалба и моли съдът да я уважи. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на ответника.
Ответникът по касационните жалби – OMEGA S.A., не представя отговор по касационните жалби. В съдебно заседание ответникът не се представлява.
Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на двете касационни жалби.
Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При разглеждането им по същество касационната инстанция приема следното:
От фактическа страна АССГ е установил, че административното производство е започнало по искане на „О. О. 1“ ЕООД с вх. № 1826/18.03.2021 г. за отмяна на действието на марка с рег. № 846767-Omega, комбинирана, с правно основание чл. 35, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 21 от Закона за марките и географските означения, която се отнася за всички услуги, за които е регистрирана марката. От искателя се твърди, че посочената марка не е използвана на територията на Р. Б. от датата на нейната регистрация - 12.04.2005 г. до датата на искането за отмяна - 18.03.2021 г.
От състава по спорове на Патентното ведомство е изготвено становище от 22.03.2023 г., че марката не е използвана реално в релевантния период 18.03.2016 г.-18.03.2021 г. за услугата „продажба на дребно“ от клас 35 на МКСУ.
Издадено е Решение №РС-48-1/24.03.2023 г. от председателя на Патентно ведомство, с което е отменено действието на международната регистрация на процесната марка, с действие на отмяната от 18.03.2021 г. Административният орган е приел, че марката не е използвана реално за релевантния период 18.03.2016 г. - 18.03.2021 г. за услугата „продажба на дребно“ от клас 35 на МКСУ. В решението е посочено, че процесната марка е използвана на територията на Р. Б. за продажба на стоки, обозначени с марката „OMEGA“, което използване обаче не представлява действително използване на марката за услугите от клас 35 на МКСУ, за които тя е регистрирана, доколкото услугата продажба на дребно от клас 35 следва да бъде предоставена самостоятелно и отделно във връзка със стоките на трети лица и в полза на трети лица.
За да отмени решението на председателя на ПВ, съдът е приел, че същото е немотивирано. Административният орган единствено е отбелязал депозирането на доказателствата от маркопритежателя и ги е описал подробно, без обаче да ги обсъди. Не е изложил никакви аргументи защо не приема представените доказателства за използване на марката за услугата „продажба на дребно“. Липсата на мотиви препятства съдебния контрол и е основание за отмяна на оспорения акт. Съдът е отбелязал също така, че административният орган не е изложил мотиви защо приема даденото тълкуване в Решение по дело № С-418/02, което е влязло в сила след регистрацията на процесната марка.
Решаващият съд е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне при изпълнение на задължителните указания – да обсъди всички доказателства и аргументи, представени от маркопритежателя, след което да се произнесе по искане с вх. № 1826/18.03.2021 г. на „О. О. 1“ ЕООД.
Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че обжалваното решение на председателя на Патентното ведомство е немотивирано, тъй като изложените мотиви касаят част от представените писмени доказателства. Правилно е изпратена административната преписка на органа, който следва да извърши всеобхватен анализ на приетите доказателства и въз основа на тях да изведе правните си изводи за реалното ползване/неизползване на марката за релевантния период от 18.06.2016 г.-18.03.2021 г.
Касационната инстанция не споделя единствено извода на първоинстанционния съд, че административният орган трябва да изложи мотиви защо възприема като задължително тълкуването, дадено с Решение от 07.07.2005 г. на СЕС по дело С-418/02. В тази връзка касационният жалбоподател основателно възразява, че СЕС изяснява значението и приложното поле на тълкуваната разпоредба такава, каквато трябва да е или е трябвало да бъде разбирана и прилагана от момента на влизането й в сила – в този смисъл дело С-61/79, пар. 16. Следователно органът не дължи мотиви защо съобразява решението си с тълкуване, дадено от СЕС след регистрацията на марката.
По горните съображения касационните жалби са неоснователни, а обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото не следва да бъдат присъждани в полза на касаторите претендираните разноски.
От ответната страна OMEGA S.A. не се претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8207 от 28.12.2023 г. по адм. дело № 5504/2023 г. на Административен съд София-град.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ
секретар:
Членове:
/п/ Ю. Р. п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА