Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 4080/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

С решение № 1814 от 22.02.2024 г. по адм. д. № 1893/2023 г. Административен съд Варна (АС-Варна) по жалба на Транс енд трейд 1 ЕООД, ЕИК 203082104, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, к. к. Чайка, [улица], представлявано от управителя И. И. Н., е отменил Ревизионен акт (РА) № Р-03000322001594-091-001/26.01.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 47/26.05.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2020 г. в размер на 135 274.90 лв. главница и 21 746.71 лв. лихви.

Срещу решението на АС-Варна е подадена касационната жалба от директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, в която се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Транс енд трейд 1 ЕООД. Представят се писмени бележки от ст. юрк. П. Г.. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба Транс енд трейд 1 ЕООД, представлявано от управителя И. И. Н., не изпраща представител. Представя се отговор на касационната жалба, в който се взима становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски за касационното производство.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Варна е бил № Р-03000322001594-091-001/26.01.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 47/26.05.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2020 г. в размер на 135 274.90 лв. главница и 21 746.71 лв. лихви. Ревизиращите органи на осн. чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във вр. чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО да се коригирали за данъчни цели декларирания от дружеството счетоводен финансов резултат за 2020 г. в посока увеличение по доставената и реализирана през 2020 г. пшеница по фактури от Е. П. 2015 ЕООД, Агро трейд-МС ЕООД, Оптимус 2019 ЕООД, Г. А. 2019 ЕООД и Албус 2020 ЕООД.

С първоинстанционното решение е отменен изцяло РА и са присъдени в полза на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 450 лв.

При осъществената проверка относно законосъобразността на процесния РА съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законно установената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Решаващият съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден в нарушение на материалния закон. Мотивите му в тази насока са изложени на стр. 4-11 от решението и систематизирани за целите на настоящето изложение, се свеждат до следното:

1. През ревизирания данъчен период Транс енд трейд 1 ЕООД е извършвало дейност, свързана с търговия на едро със зърно, семена, фуражи и необработен тютюн.

2. През ревизирания период Транс енд Трейд 1 ЕООД е закупувало пшеница, царевица, слънчоглед и торове, които са заприходени по дебита на сметка 304 Стоки. Към сметката са заведени подсметки 3041 Пшеница, 3042 царевица, 3043 слънчоглед, 3048 - Амониев нитрат, 3049 - Тор, по които се отчитат доставките по отделните стоки само стойностно. През 2020 г. от ревизираното дружество е изписана отчетна стойност на продадената стока, в общ размер на 31962851.76 лв., както следва: пшеница - 5324891.13 лв., царевица - 23023617.79 лв., слънчоглед - 3417756.79 лв., ечемик - 82625.18 лв. торове - 103233.87 лв.

3. На Транс енд Трейд 1 ЕООД е извършена ревизия, приключила с Ревизионен акт №Р- 03000321001038-091-001/13.10.2021 г. за определяне задълженията за корпоративен данък за данъчен период 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г., при която са събрани доказателства и са установени факти и обстоятелства, а с протокол за присъединяване, към процесното ревизионно производство са приобщени тези документи. Видно от приложените доказателства, при предходното ревизионно производство е установено, че през 2019 г. в счетоводството на ревизираното дружество по сметка 304 - Стоки, са заприходени стоки - пшеница, царевица и слънчоглед по фактури от рискови доставчици - Еко про 2015 ЕООД, Агро трейд - МС ЕООД, Оптимус 2019 ЕООД, за които в хода на предходното производството не са събрани доказателства, че е налице реална доставка на стока.

4. Доставките по фактура № 29/19.08.2019 и по фактура № 1-52/20.09.2019 г. на Е. П. - 2015 ЕООД се отнасят за 300 т. пшеница, както и за 600 т. пшеница на стойност, като общо доставената и реализирана през 2020 г. стока по фактури от същия доставчик е на стойност 247809.70 лв. От ревизираното лице не са представени оригинали на товарителници, кантарни бележки, приемо-предавателни протоколи или други документи относно получените през 2020 г. доставки от Е. П. - 2015 ЕООД.

При извършената насрещна проверка доставчикът не е открит на декларирания адрес за кореспонденция, като изготвеното ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В указания срок изисканите документи не са представени. Установено е, че дружеството няма регистрирани фискални устройства с дистанционна връзка, същото е с регистрация по ЗДДС, считано от 01.09.2016 г. и е дерегистрирано по ЗДДС от 30.04.2020 г. на основание задължителна дерегистрация при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС.

В хода на ревизионното производство е извършено разкриване на банкова тайна, за движението по банковата сметка на дружеството в периода м. 04. 2020 г. Установено е, че по издадените фактури през 2019 г. от Транс енд трейд 1 ЕООД плащането е извършено по банков път, като сумите са изтегляни незабавно на каса от две физически лица, различни от управителя.

5. Д. А. трейд - МС ЕООД е издал фактури: № 4/30.09.2019 г № 5/30.09.2019 г., № 6/01.10.2019 г., № 7/01.10.2019 г., № 8/02.10.2019 г., № 9/03.10.2019 г., № 16/15.10.2019 г., № 19/22.10.2019 г., № 20/23.10.2019 г., № 21/25.10.2019 г., № 28/06.11.2019 г., № 30/08.11.2019 г., № 31/12.11.2019 г., № 32/19.11.2019 г., № 34/21.11.2019 г., № 35/25.11.2019 г., и № 36/02.12.2019 г., с предмет на доставките царевица и пшеница, като общо доставената и реализирана през 2020 г. стока по фактури Агро трейд МС ЕООД е на стойност 232713. 30 лв.

При извършената насрещна проверка доставчикът не е открит на декларирания адрес за кореспонденция, като изготвеното ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В указания срок изисканите документи не са представени. Установено е, че дружеството е регистрирано по ЗДДС 2019 г. и е дерегистрирано по ЗДДС от 21.04.2020 г. на основание задължителна дерегистрация при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Дружеството няма подавани ГДД по чл. 92 от ЗКПО. В хода на ревизионното производство е установено, че с банковите сметки на Агро трейд-МС ЕООД дружеството се разпореждат не управителите и представляващите дружеството, а преведените суми от Транс енд трейд 1 ЕООД се теглят незабавно от същите лица на каса в банката.

6. По фактури № 1/05.12.2019 г., № 2/11.12.2019 г., № 4/18.12.2019 г., № 5/19.12.2019 г., № 6/20.12.2019 г. и № 8/23.12.2019 г., издадени от Оптимус 2019 ЕООД, през 2020 г. в счетоводството на ревизираното лице са заприходени закупена пшеница и царевица, като при тези отразявания е прието, че общо доставената и реализирана през 2020 г. стока по фактури от Оптимус 2019 ЕООД е на стойност 253113. 80 лв. При извършената насрещна проверка доставчикът не е открит на декларирания адрес за кореспонденция, като изготвеното ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Дружеството е дерегистрирано по инициатива на орган по приходите на основание чл. 176 от ЗДДС.

7. По отношение на доставчика Г. А. 19 ЕООД е установено, че издадените 28 бр. фактури са за пшеница и царевица реколта 2019, като доставките са на стойност 619112. 20 лв. При извършената насрещна проверка доставчикът не е открит на декларирания адрес за кореспонденция, като изготвеното ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Дружеството е дерегистрирано по инициатива на орган по приходите на основание чл. 176 от ЗДДС.

8. През 2020 г. от Транс енд трейд 1 ЕООД са заприходени по сметка 304 Стоки царевица по фактури № 3/13.04.2020 г., № 7/30.04.2020 г. и № 8/08.05.2020 г., издадени от Албус 2020 ЕООД на обща стойност 72 000 лв. При извършената насрещна проверка доставчикът не е открит на декларирания адрес за кореспонденция, като изготвеното ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Дружеството е регистрирано по ЗДДС считано от 20.03.2020 г., като в последствие е дерегирстрирано по ЗДДС на 17.02.2021 г. по инициатива на НАП във връзка с обстоятелства по чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Дружеството няма подавани ГДД по чл. 92 от ЗКПО.

9. Ревизиращите органи са приели, че на осн. чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във вр. чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО декларираният от древизираното лице счетоводен финансов резултат за 2020 г. следва да се коригира за данъчни цели в посока увеличение със следните суми: със сумата 247809. 70 лв. - доставената и реализирана през 2020 г. пшеница по фактури от Е. П. - 2015 ЕООД; със сумата 232713. 30 лв. - доставената и реализирана през 2020 г. пшеница и царевица по фактури от Агро трейд-МС ЕООД; със сумата 253113. 80 лв. - доставената и реализирана през 2020 г. царевица по фактури от Оптимус 2019 ЕООД със сумата 619112. 20 лв. - доставената и реализирана през 2020 г. царевица по фактури от Грийн агро 19 ЕООД.

Административен съд Варна не е споделил изводите на ревизиращите органи, че представените от дружеството доказателства не са достатъчни за да се приеме, че са осъществени реални доставки, както и че доставчиците не са разполагали с количествата стока, които да бъдат предмет на продажба и фактуриране. Решаващия съд е акцентирал върху сключените договори между Транс енд трейд 1 ЕООД и доставчиците с предмет доставка на пшеница и царевица, като е приел, че действително ревизираното лице не е представило заявки, кореспонденция, данни за начина на комуникация с доставчиците му, но това не налага липса на реалност на доставките. Първоинстанционният съд кредитирал приетата Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която след извършена проверка в счетоводството на ревизираното лице е установила, че процесните фактури са заприходени в счетоводството на Транс енд трейд 1 ЕООД по дебита на сметка 304 - стока, като към тази сметка е заведена следната аналитичност: 304/1 - Пшеница, 304/2 - Царевица, 304/3 Слънчоглед, като доставките се отчитани само стойностно, без да се заприхождат количества. Възприета е и констатацията, че наред с тези доставки дружеството е отчело и множество разходни фактури за гориво, транспортни услуги, авточасти, застраховки, тол такси и др. Общата сума на разходите за материали е 131 295, 93 лв., а за външни услуги - 924 016, 42 лв.

Първоинстанционният съд е посочил, че от приобщените по делото доказателства се установява, че Транс енд трейд 1 ЕООД при предходна ревизия е представил талони на товарни автомобили, изготвена е и справка от НАП за притежаваните от дружеството ППС, като дружеството има лиценз за международен автомобилен превоз на товари и притежава склад за зърнени култури в гр. Девня и в с. Калина, общ. Г. Т.

Административният съд е приел, че неправилно ревизиращите са приели, че липсва документална обоснованост по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО на разходите свързани с доставките, получени от ревизираното лице, и неправилно на ревизираното дружество не са признати за данъчни цели по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО разходите по фактурите, издадени от процесните доставчици.

Крайният извод на първоинстанционния съд е за незаконосъобразност на РА, поради което е отменил същия изцяло.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Спорът между страните е свързан с въпроса, приложими ли са нормите на чл. 26, т. 2, вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО, налице ли са доказателства във връзка с документалната обоснованост на отчетените от Транс енд трейд 1 ЕООД разходи на стойност 1 352 749 лв., представляващи отчетна стойност на стоки, закупени с процесните фактури, издадени от Е. П. - 2015 ЕООД, Агро трейд-МС ЕООД, Оптимус 2019 ЕООД, Г. А. 2019 ЕООД и Албус 2020 ЕООД.

Съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани. Документалната обоснованост на разходите е регламентирана в чл. 10 ЗКПО. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Във всички случаи от съществено значение за данъчното облагане е първичните счетоводни документи да отразяват вярно и честно обективираните в тях стопански операции. Формалното документиране на една доставка, чрез издаването на първичен счетоводен документ, ако същата не е действително извършена, винаги представлява невярно отразяване по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО, респ. липса на документална обоснованост.

По приложението на чл. 10, ал. 1 ЗКПО съдът е посочил, че ревизираното дружество е представило първични счетоводни документи фактури, но при постановяване на обжалваното решение съдът, въпреки че е обсъдил предмета на фактурите и събраните писмени доказателства, вкл. заключение на ССчЕ, е достигнал до необоснования извод, че се установява извършването на фактурираните доставки. При недоказано осъществяване на посочения във фактурите предмет, незаконосъобразно е приел, че първичните счетоводни документи отразяват вярно описаните в тях стопански операции по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО и разходите са документално обосновани и на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО следва да се признават за данъчни цели.

Основателен е релевираният довод в касационната жалба, че събраните доказателства не установяват категорично и убедително, че посочените търговски дружества са били реални доставчици на Транс енд трейд 1 ЕООД по процесните доставки на зърно. Видно от съставените протоколи за извършени насрещни проверки на доставчиците и петте търговски дружества не се откриват на посочените от тях адреси на управление и кореспонденция, нито се откриват техни управители или представители.

Пред първоинстанционния съд е допусната и приета ССчЕ, като в противоречие с направените от съдебния състав правни изводи за наличието на документална обоснованост на спорните разходи, извършени по фактурите, издадени от Е. П. - 2015 ЕООД, Агро трейд-МС ЕООД, Оптимус 2019 ЕООД, Г. А. 2019 ЕООД и Албус 2020 ЕООД, е даденият от съдебния експерт отговор на въпроса, че няма данни в счетоводствата на дружествата да са отразени оставени на съхранение стоки по процесните фактури. Наред с това, предвид обстоятелството, че тези дружества не са подавали ГДД по чл. 92 от ЗКПО и не са публикували ГФО, може да се заключи, че няма заведено счетоводство и не са налице счетоводни документи, които да обосноват извършените стопански операции. Вещото лице е допуснало за част от стоките, че би могло доставчиците да са разполагали с процесните стоки, но този извод, възприет изцяло от АС-Варна, е направен единствено на база предположение, тъй като в подкрепа на верността на декларираната в дневниците информация не са представени нито първични документи (фактури, приемно-предавателни протоколи, транспортни документи и др.), нито вторични документи (счетоводни регистри). При липса на възможност за проверка в счетоводствата на доставчиците, а по този начин да се провери и верността на представените документи, не може да се приеме за правилен извода на решаващия съд, че е налице извършване на реална доставка. Само по себе си издаването на фактурите и включването им в дневниците за продажби/покупки и в справките-декларации, макар че част от тях не са включени, не игнорира необходимостта от изследване на реалното осъществяване на доставките. Това нееднократно е посочвано в практиката на СЕС в решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11 е прието, че правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка. Съгласно практиката на СЕС преценката за наличие на условията за признаване на данъчен кредит и по-конкретно дали доставките са реално осъществени и предметът им използван ли е в последствие в извършваната от данъчно задълженото лице облагаема дейност, се извършва от националната юрисдикция, в съответствие справилата на доказване, установени в националното право, въз основа на глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото Решение по дело С-285/11, т. 31. Основателен е доводът на касатора в представените писмени бележки, че в случая липсва надеждна одитна следа, която да включва документи, източник на информация, извършвани сделки и позовавания на връзки между тях. Подробният анализ на доказателствата по делото дава основание да се приеме, че последните не доказват реалност на процесните покупки. Както се приели и ревизиращите органи, всички изводи от анализа на документите сочат, че те са съставени единствено с цел да се избегне заплащане на корпоративен данък от страна на ревизираното лице, като чрез тях да се придаде документална обоснованост на разходи и доставки, които реално са документално необезпечени.

Необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че от представените договори, приемателно-предавателни протоколи и товарителници, в които стоките били индивидуализирани по вид и количество, следвали да се приеме, че собствеността върху тях е прехвърлена съобразно чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Действително са представени договори между Транс енд трейд 1 ЕООД, от една страна, и Е. П. - 2015 ЕООД, Агро трейд-МС ЕООД, Оптимус 2019 ЕООД, Г. А. 2019 ЕООД и Албус 2020 ЕООД. Тези договори са еднотипни и не се различават съществено един от друг. Наличието на съставени договори само по себе си е доказателство за възникнало облигационно отношение между страните, но не е доказателство за реализацията на правата и изпълнението на задълженията по него. В конкретния случай предмет на доставките по процесните фактури са стоки, които са родово-определени, поради което съобразно чл. 24 ЗЗД такива вещи се индивидуализират с тяхното предаване. Следователно, необходимо е да бъдат представени доказателства за приемане-предаването на посочените в договорите количества от доставчика на получателя. За да доставят стоките обаче, доставчиците следва фактически да ги притежават, поради което е необходимо да са налице доказателства за това. На следващо място е необходимо да са налице доказателства за предаването на процесните стоки от доставчиците на ревизираното лице. Както вече беше посочено, липсват доказателства както за наличието на стоки при доставчиците, които да бъдат прехвърлени към Транс енд трейд 1 ЕООД, така и за приемането-предаването на тези стоки към ревизираното лице.

Неправилно АС-Варна е игнорирал факта, че сред съпътстващите фактурите документи липсват кантарни бележки, които да са изготвени при товарене на процесните стоки. Доколкото кантарната бележка удостоверява количеството на продаваната/приемната стока, липсата на такава противоречи на търговската практика и икономическа логика, тъй като съгласно процесните договори между Транс енд трейд 1 ЕООД и доставчиците установяването на теглото на товара е задължение на изпращача. Неясно остава, след като липсват кантарни бележки, как е установено количеството в товарителниците, къде са претеглени стоките, на чий кантар, а оттук не може да се установи кой е доставчикът на тези стоки.

Обратно на изводите на първоинстанционния съд, наличието на знание, че между ревизираното лице и преките му доставчици няма реално осъществени доставки, е установено с обжалвания РА. Тук е мястото да се посочи, че остава недоказан остава фактът, че по процесните фактури стоки въобще са били прехвърлени стоки от петимата доставчици на Транс енд трейд 1 ЕООД. Липсата на този факт няма как да не е известна на ревизирания субект. Ревизиращите органи правилно са установили данъчните задължения на лицето във връзка с непризнаване на разходи за данъчни цели, в следствие от това, че лицата, участващи в процесните сделки, съзнателно и целенасочено са създали изгодна за тях ситуация с цел избягване на плащане на данъчни задължения. Съвкупният анализ на относимите доказателства сочи към наличието на изискуемия се субективен елемент, който изключва добросъвестността на ревизираното лице.

С оглед липсата на доказателства, които да установят действителното осъществяване на процесните доставки на стоки по фактурите, издадени от Е. П. - 2015 ЕООД, Агро трейд-МС ЕООД, Оптимус 2019 ЕООД, Г. А. 2019 ЕООД и Албус 2020 ЕООД, то обосновано и при правилно приложение на материалния закон с процесния РА е извършено увеличение на ФР за процесната 2020 г. вкл. с разходите по фактурите, издадени от посочените доставчици, на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО. След като не е доказано извършването на стопанска операция по спорните фактури, то разходите по тях не следва да бъдат признати за данъчни цели. Следователно, събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателствата обосновават крайния извод за материална законосъобразност на процесния РА, което налага отмяната на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг с отхвърляне на жалбата на Транс енд трейд 1 ЕООД срещу РА.

По разноските: При този изход на процеса първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в осъдителната му част за разноските, а ответникът следва да бъде осъдено да заплати на НАП разноски по делото за двете инстанции в размер на 12 186,17 лева, от които 1 256,17 лв. платена държавна такса за касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция от по 5 465 лева.

Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая по делото е представена писмена защита, а процесуалният представител на ответника не е участвал в единственото по делото открито съдебно заседание пред касационната инстанция. С оглед вида и количеството на извършената работа, както и предвид материален интерес, а също така и фактическата и правна сложност на правния спор, настоящият съдебен състав приема, че следва да се уважи искането за присъждане на разноски в полза на касатора за юрисконсултско възнаграждение, но не в пълния му претендиран размер по чл. 7, ал. 2, т. 5, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1814 от 22.02.2024 г. по адм. д. № 1893/2023 г. на Административен съд Варна и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Транс енд трейд 1 ЕООД, ЕИК 203082104, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, к. к. Чайка, [улица], представлявано от управителя И. И. Н., против Ревизионен акт № Р-03000322001594-091-001/26.01.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 47/26.05.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2020 г. в размер на 135 274.90 лв. главница и 21 746.71 лв. лихви.

ОСЪЖДА Транс енд трейд 1 ЕООД, ЕИК 203082104, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, к. к. Чайка, [улица], представлявано от управителя И. И. Н., да заплати на Националната агенция за приходите Варна деловодни разноски в размер на 12 186,17 лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ