Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 4190/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
С решение № 286 от 10.01.2024 г. по адм. д. № 314/23 г., поправено с решение № 1473 от 06.03.2024 г. по същото дело, Административен съд София-град /АССГ/, е отменил по жалба на[Фирма 2], гр. София, ЕИК 202254608, ревизионен акт (РА) № Р-22221422000516-091-001/05.09.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 1858/28.11.2022 г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика /Д ОДОП/ - гр. София, в частта на установените задължения за ДДС за данъчните периоди м.11.2019 г., от м.02.2020 г. до м. 06.2020 г. и от м.02.2021 г. до 07.2021 г. в размер на 181 000,19 лв., ведно с начислените лихви за забава. Жалбата на[Фирма 2] е отхвърлена в останалата й част.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директор на Д ОДОП - гр. София, чрез юрк. Д.. В същата се прави оплакване за наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди РА в оспорената му част. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В открито съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Н..
Ответният по касационната жалба[Фирма 2], представлявано от управителя С.К., чрез адв. В. И. от АД Георгиев, Иванов, Александрова и Калистратов, взема становище по неоснователността на касационната жалба. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Представителят на Върховната прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна.
Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на производството пред АССГ е бил РА № 22221422000516-091-001/05.09.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 1858/28.11.2022 г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика /Д ОДОП/ - гр. София, с който на[Фирма 2] са установените задължения за ДДС за данъчни периоди м. 11. 2019 г., от м. 02. 2020 г. до м. 06. 2020 г. и от м. 02. 2021 г. до м. 07. 2021 г., в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 198 675, 65 лв. ведно с начислените лихви за забава в размер на 35 303, 32 лв. Допълнителните задължения за ДДС произтичат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС по фактури, издадени от ПЛАВИДА ЕООД, ТАИНА ТРЕЙДИНГ ЕООД, ЗП КЪНСЪЛТИНГ ЕООД, И.-ПРЕС 72 ЕООД, УЛТРАМАРИН МЕДИЯ КЪМПАНИ ЕООД, АУТО БАВАРИЯ ООД, ОРКИД СПОРТС КАРС БЪЛГАРИЯ ЕООД и ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС ЕООД.
Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по провеждане на данъчната ревизия, вкл. издадените заповеди за възлагане на ревизия, извършените процесуални действия в хода на ревизията, констатациите на органите по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните доставки. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила.
Със съдебния акт е отменен РА, в частта на установените задължения за ДДС за данъчните периоди м.11.2019 г., от м.02.2020 г. до м. 06.2020 г. и от м.02.2021 г. до 07.2021 г. в размер на 181 000,19 лв., ведно с начислените лихви за забава, по отношение на доставките на ПЛАВИДА ЕООД, ТАИНА ТРЕЙДИНГ ЕООД, ЗП КЪНСЪЛТИНГ ЕООД, И.-ПРЕС 72 ЕООД, поради противоречие с материалния закон по отношение на доставките от ПЛАВИДА ЕООД, ТАИНА ТРЕЙДИНГ ЕООД, ЗП КЪНСЪЛТИНГ ЕООД, И.-ПРЕС 72 ЕООД. В частта относно доставките на УЛТРАМАРИН МЕДИЯ КЪМПАНИ ЕООД, АУТО БАВАРИЯ ООД, ОРКИД СПОРТС КАРС БЪЛГАРИЯ ЕООД и ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС ЕООД, решаващият съд е отхвърлили жалбата.
По отношение на доставките по 39 фактури, издадени от ПЛАВИДА ЕООД на стойност 68 001, 43 лв., административният съд е приел, че[Фирма 2] законосъобразно е упражнил право на приспадане на данъчен кредит. Установено е, че между доставчика и ревизираното дружество е сключен Договор от 15.01.2020 г., с предмет на договора доставка на почистващи материали (течен сапун, ароматизатор, кърпи за ръце, домакински ръкавици, дезинкфектант за повърхности, гъбички, чували за смет). Договорът е сключен за срок от 1 година, а към него са представени приемо-предавателни протоколи от конкретни дати, с посочени конкретно стоки, предмет на доставките, съответстващи на договореното. Издадените фактури са отразени в дневник продажби за м. 05. 2020 г., като фактурите са разплатени по банков път. В хода на насрещната проверка до посочения доставчик е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, в отговор на което изисканите документи и писмени обяснения са представени, вкл. предходни доставчици, хронологични регистри на счетоводни сметки. Решаващия съд е приел, че неоснователно ревизиращите органи са отказали право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 6 от ЗДДС по фактурите, издадени от този доставчик.
По отношение на доставките по 51 фактури, издадени от ТАИНА ТРЕЙДИНГ ЕООД за данъчния период м. 02. 2021 г. - м. 06. 2021 г. на стойност 96 000, 73 лв, решаващият съд е установил, че при насрещната проверка до този доставчик са представени документи и писмени обяснения са представени, от което е видно, че съобразно Договор от 10.01.2021 г., с предмет на договора доставка на почистващи материали, цената се заплаща въз основа на издадена фактура, в брой или по банков път. Предмет на всички посочени 51 фактури са доставка на тоалетна хартия, кухненски ролки, Медикс тоалетно пате, Доместос, МОП въже, Медикс за стъкло, белина, течен сапун, ароматизатор, кърпи за ръце, домакински ръкавици, дезинфектант за повърхности, чували за смет и др. Издадените фактури са отразени в дневник продажби за м. 07. 2021 г., а разплащането е по банков път. Представени са приемо-предавателни протоколи, хронологичен регистър по сметка 411 клиенти, както и документи за предходни доставчици на ТАИНА ТРЕЙДИНГ ЕООД. Решаващия съд е приел за неоснователен изводът на данъчните органи за отказ на право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 6 от ЗДДС.
Изложеното е относимо според АССГ за доставчиците ЗП КЪНСЪЛТИНГ ЕООД, И.-ПРЕС 72 ЕООД. Решаващият съд е групирал доставките за всеки ревизиран период по предмет и доставчик (за ЗП КЪНСЪЛТИНГ ЕООД по 4 фактури за данъчния период м. 06. 2020 г., на стойност 6 000, 04 лв. с предмет почистващи материали и за И.-ПРЕС 72 ЕООД по 3 фактури за данъчен период м. 11. 2021 г. на стойност 10 997,99 лв.
Административен съд София-град е приел, че в случая предмет на доставка по спорните фактури са родово-определени вещи, а при доставка на такива вещи, реалността на доставката се доказва с предаването на вещите на получателя. Според решаващия съд ревизираното лице е представило в хода на ревизията доказателства за предаването на вещите по вид и количество, приемо-предавателни протоколи, извадки от счетоводни регистри, доказателства за плащане по банков път, вкл. относно осъществяване на транспорта по доставките от ТАИНА ТРЕЙДИНГ ЕООД и ЗП КЪНСЪЛТИНГ ЕООД, с МПС Ф. К. собственост на ревизираното лице установяващи, че транспорта е осъществен от него.
Първоинстанционният съд не е възприел изводите на ревизиращите органи за отказ да бъде признато правото на данъчен кредит на ревизираното лице, единствено поради съмнения на органите по приходите за липса на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, неоткриване на декларирания адрес за кореспонденция на предходните доставчици на преките доставчици, както и последващата им (след извършване на процесните доставки) дерегистрация по ЗДДС. В подкрепа на изложението си, АССГ е посочил практика на СЕС.
В заключение АССГ е приел, че реалното извършване на доставки на стоки по фактурите, издадени от ПЛАВИДА ЕООД, ТАИНА ТРЕЙДИНГ ЕООД, ЗП КЪНСЪЛТИНГ ЕООД и И.-ПРЕС 72 ЕООД, по които[Фирма 2] претендира право на приспадане на данъчен кредит, е доказано, поради което е счел издаденият РА за незаконосъобразен.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на административния съд за наличие на реални доставки по процесните фактури и ги намира за обосновани на фактите и доказателствата по делото, изградени в съответствие с материалния закон.
Между страните не се спори, че ревизираното дружество[Фирма 2] за процесния данъчен период има за основен предмет на дейност свързана с почистване на офиси и бизнес сгради, като дружеството ползва под наем офис, намиращ се в гр. София. В ревизираното дружество работят 70 лица на трудов договор, същото е е собственик на 3 леки автомобила марка Ф. К.
Съответстващи на писмените доказателства са изводите на АССГ, че процесните фактури съдържат описание на видовете почистващи материали и препарати с количество, единична цена и стойност, като за удостоверяване предаването на тези стоки са представени приемо-предавателни протоколи и стокови разписки за влагането на материалите. Тези документи са редовни и кореспондират помежду си, като чрез представените приемо-предавателни протоколи е извършено индвидуализирането на стоките по вид и количество и е прехвърлена собствеността. Представените доказателства от страна ревизираното лице и контрагентите му в своята съвкупност обуславят извода, че е налице пораждащият правото на приспадане на данъчен кредит юридически факт.
Твърденията на касатора за липса на данни за транспорт и място за съхранение на стоката от доставчиците са неоснователни. Както в хода на ревизионното производство, така и в съдебна фаза на правния спор, ревизираното лице е представило доказателства за осъществен транспорт на спорните доставки. Пред АССГ се представени трудови договори от 04.06.2012 г. с А. Д. за назначаването му на длъжността чистач и трудов договор от 18.11.2019 г. с Х. С. за назначаването му на длъжността координатор, както и 98 броя пътни листове, за осъществен транспорт с 2 леки автомобила - марка Фолксваген кади с рег. [рег. номер] и с рег. [рег. номер], собственост на[Фирма 2], по различни маршрути на територията на гр. София с водачи А. Д. и Х. С. (както и К. К. посочен в пътните листове с длъжност технически сътрудник). Представените пътни листове, подписани от водача и от управителя на ревизираното дружество, съдържат дата на осъществяване на транспорта по определен маршрут, посочен като точен адрес с улица, номер, изминати километри, среден разход на гориво, общ разход на гориво, цена на горивото с ДДС и обща цена, вида на горивото. Описанието на маршрутите съвпада с офиса и склада на ревизираното лице в гр. София, бул. Шипченски проход № 63 до адресите на управление (регистрация) на ПЛАВИДА ЕООД (гр. София, жк Толстой, бл. 22), ТАИНА ТРЕЙДИНГ ЕООД (гр. София, жк Лагера, бл. 7, вх. А), ЗП КЪНСЪЛТИНГ ЕООД (гр. София, ул. Х. Б. № 43). Относно съхраняването на стоките, правилно АССГ е установил, че въпреки наличието на склад на посочените адреси, пространството на помещенията, ползвани обичайно за офиси, позволяват временното съхранение на почистващите материали по количество и брой.
Неоснователно е и твърдението в касационната жалба на директора на Д ОДОП - гр. София, че доставчиците ПЛАВИДА ЕООД, ТАИНА ТРЕЙДИНГ ЕООД, ЗП КЪНСЪЛТИНГ ЕООД и И.-ПРЕС 72 ЕООД не притежават необходимия за изпълнението на спорните доставки кадрови потенциал. Обезпечеността на доставчиците материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 (М. П. , която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. Правилно решаващият съд приема, че констатациите, че задълженото лице е участвало в данъчна измама или е имало знанието за такава, не се установяват от органите по приходите, при доказателствена тежест за същите.
При така установените факти и обстоятелства по спора, Административен съд София-град е направил обоснован фактически извод за установени при условията на пълно доказване реални доставки на фактурираните стоки. Данъчни събития по процесните фактури са настъпили, тъй като е извършено прехвърляне на правото на собственост върху стоките, които са надлежно индивидуализирани, и са използвани от получателя за целите на осъществяваната от него икономическа дейност. При съвкупната преценка на доказателствата се установява наличието на облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, поради което са налице материалноправните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице.
С оглед гореизложеното следва да бъде прието, че решението на АССГ, в оспорената част, не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
По разноските: При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция. Процесуалният представител на ответника е представил молба за присъждане на разноски в размер на 2 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, определено при условията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
В случая по делото не е представен отговор на касационната жалба, а процесуалният представител на ответника е участвал в единственото по делото открито съдебно заседание пред касационната инстанция. С оглед вида и количеството на извършената работа, както и предвид материален интерес, а също така и фактическата и правна сложност на правния спор, настоящият съдебен състав приема, че не следва да се уважи искането за присъждане на разноски в размер на 2 400 лв., а на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна по касация следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. за настоящата инстанция.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 286 от 10.01.2024 г. по адм. д. № 314/23 г., поправено с решение № 1473 от 06.03.2024 г. по същото дело, на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на[Фирма 2], ЕИК 202254608, гр. София, [улица], представлявано от управителя С.С. К., разноски за касационната инстанция в размер на 1 200 (хиляда и двеста.) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
секретар:
Членове:
/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
/п/ ЛОЗАН ПАНОВ