5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4264

гр. София, 24.09.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

като разгледа, докладваното от съдия Н. Ш. гр. д. № 2948 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. П. Г., подадена чрез назначения му по реда на чл. 95, ал. 2 от ГПК процесуален представител адв. К. Т. против разпореждане № 2357 от 20.05.2025г., постановено по в. гр. д. № 378/2024г. по описа на Апелативен съд – София.

С този съдебен акт Софийският апелативен съд на основание чл. 285 вр. чл. 286, ал. 1, т. 2 вр. чл. 284, ал. 3, т. 4 от ГПК е върнал касационна жалба на частния жалбоподател срещу решение № 906/31.07.2024г., постановено по същото дело поради неизпълнени в срок указания за внасяне на държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лева.

Частната жалба е основана на оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Доводите в обосновка на оплакванията са, че страната е освободена от задължението за внасяне на държавна такса още от първата инстанция, доколкото му е предоставена безплатна правна помощ. Назначеният на основание чл. 95, ал. 2 от ГПК процесуален представител на страната няма задължение за внасяне на държавна такса. По подадена нарочна молба с искане за освобождаване от плащане на указаната държавна такса по сметка на ВКС, въззивният съд не се е произнесъл, а с постановеното връщане на касационната жалба е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът Прокуратура на Р. Б. не е депозирала отговор по частната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – разпореждане, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – касационен жалбоподател по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК.

От данните по делото се установява, че производството пред първоинстанционния съд е било образувано по предявени от Н. П. Г. срещу Прокуратурата на Р. Б. искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

С Определение № 4018 от 28.03.2023г., на основание чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от ЗПрП въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи и преценка, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, първоинстанционният съд е предоставил на ищеца правна помощ, по която с протоколно определение от о. с.з. от 31.03.2023г. назначил определения от САК – София адв. К. Т. в качеството на процесуален представител на ищеца.

Исковете са частично уважени с решение № 6274/06.12.2023г. по гр. д. № 10945/2021г. по описа на СГС. По жалба на Н. П. Г. е образувано в. гр. д. № 378/2024г. по описа на САС, който с решение № 906 от 31.07.2024г. потвърдил обжалваното първоинстанционно решение.

Срещу това решение на 24.02.2025г. Н. П. Г., чрез назначения му процесуален представител адв. К. Т. подал касационна жалба, която с разпореждане на въззивния съд от 28.03.2025г. е била оставена без движение с указание за представяне на доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лева.

Съобщението за този акт по проверка редовността на касационната жалба е надлежно връчено на въззивника, чрез назначения процесуален представител на 24.04.2025г.

С молба от 28.04.2025г. адв. К. Т., като представител на въззивника сезирала съда с искане за освобождаване на Н. Г. от задължението за внасяне на държавна такса по касационната жалба, доколкото е освободен от внасяне на такси още от първоинстанционния съд.

С обжалваното разпореждане от 20.05.2025г., съставът на Апелативен съд – София приел, че в рамките на преклузивния срок за отстраняване нередовностите на касационната жалба, те не са отстранени от страната. Приел, че въззивникът не е освободен от заплащане на държавни такси от първата съдебна инстанция и позоваването в този смисъл е неоснователно. На това основание върнал касационната жалба.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане е неправилно.

Съобразно действащата разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ГПК /нова - ДВ, бр. 102 от 2022г./ такси и разноски по производството на делата не се внасят от страна, на която по делото е предоставена правна помощ при условията на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба обхваща хипотезите, в които страната по делото не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В този случай освобождаването настъпва автоматично по силата на закона и действа занапред до приключване на делото във всички инстанции. Видно от мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за правната помощ /№ 48-202-01-19 от 28.10.2022г., 48-то НС/ освобождаването на гражданите от заплащане на съдебни такси и разноски по граждански, административни и наказателни производства, когато им е предоставена правна помощ, защото не разполагат със средства за заплащане на адвокат, желаят да имат такъв и интересите на правосъдието изискват това, е заложено като основно положение в законопроекта /б. В/. То е изискуемо и от една от мерките, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост на Р. Б. с цел облекчаване на условията за достъп до правна помощ. Поради тази причина са предложените изменения и допълнения в чл. 78 и чл. 83 от ГПК. Отбелязано е, че в хипотезата на чл. 83, ал. 1 от ГПК законодателят е отчел обстоятелството, че при някои категории граждански правоотношения, при които е засегнат пряко общественият интерес или едната страна е социално и икономически слаба, невъзможността за внасяне на държавна такса или на разноски би било препятствие на достъпа й до правосъдие. За да улесни достъпа до правосъдие в такива случаи, законът е предвидил възможността да бъдат освобождавани страните по определени категории дела, както от задължението за внасяне на такси, така и от задължението за внасяне на съдебни разноски. Освобождаването от тези задължения произтича пряко от закона и съдът следва само да констатира наличието на основание за прилагане на разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ГПК. Така, наред с посочените основания с проекта на ЗИД на ЗПрП /Законът обнародван в ДВ, бр. 102 от 23.12.2022г./ се предлага и едно ново основание – когато на страната по делото е предоставена правна помощ при условията на чл. 23, ал. 2 от ЗПрП. Това означава, че от т. нар. автоматично освобождаване от държавни такси и разноски ще се ползват страните по дела, по които им е предоставена правна помощ, когато не разполагат със средства за заплащане на адвокат, желаят да имат такъв и интересите на правосъдието изискват това.

Разглежданият случай попада именно в обхвата на посочената разпоредба. С определение № 4018/28.03.2023г. постановено по гр. д. № 10945/2021г., СГС е предоставил правна помощ в полза на ищеца, по негово искане и с извод, че страната не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това, изграждайки преценката си, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение въз основа представени доказателства от съответните компетентни органи съгласно чл. 23, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗПрП, независимо от непрецизното цитиране на закона /чл. 23, ал. 4 от ЗПрП/. От данните по делото е видно, че тази преценка СГС е извършил въз основа на доходите на лицето или на неговото семейство; на имущественото състояние, удостоверено с декларация; на семейното положение; на здравословното състояние; на трудовата заетост; възрастта и други обстоятелства. Въззивният съд е бил длъжен да съобрази обстоятелството, че на въззивника е предоставена правна помощ, както и условията, при които е предоставена тя и да приложи директно нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ГПК.

Отделно от изложеното, въззивният съд не се е произнесъл по направеното с молба от 28.04.2025г. искане на процесуалния представител на въззивника за освобождаване от държавна такса. На основание чл. 2 от ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични имуществени права. Произнасянето по това искане, с констатация за приложение на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ГПК е било обуславящо в хода на извършената от въззивния съд проверка на редовността на касационната жалба по чл. 285 от ГПК. В константната практика на ВКС се приема, че при поискана правна помощ от жалбоподател, съответно поискано освобождаване от държавна такса и разноски за извършване на процесуални действия във връзка с отстраняване нередовности на касационната жалба, съдът следва да се произнесе първо по това искане, а след това да извърши преценка за редовността на жалбата, тъй като в този случай в ГПК е предвидена обжалваемост на тези актове. В случая администриращият съд е следвано да разгледа молбата за освобождаване от държавна такса от 28.04.2025г. и с оглед резултата от произнасянето да бъдат продължени процесуалните действия по администрирането на касационната жалба. В аналогичен смисъл са дадените в практиката на ВКС разрешения по Определение № 2214 от 17.07.2023г. по ч. гр. д. № 2754/2023г., IV Г; Решение № 257 от 24.09.2013г. по гр. д. № 7/2013г., IV ГО и др.

Като е постановил обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба в нарушение на процесуалния закон, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ето защо обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени. Делото следва да се върне на въззивния съд с указание за администриране на постъпилата касационна жалба при приложение на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ГПК.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯ разпореждане № 2357 от 20.05.2025г., постановено по в. гр. д. № 378/2024г. по описа на Апелативен съд – София.

ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на касационната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.