О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60678

София 06.10.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІІІ г. о.в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Д. С.

като изслуша докладваното от съдията С. Б. гр. дело № 1406 по описа за 2021 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по повод подадена касационна жалба от Административен съд - София срещу решение № 12314 от 12.11.20г. по в. гр. дело № 6075/19г. на Софийския апелативен съд в осъдителната му част.С него е осъден Административен съд – гр. София да заплати на Х. Т. И. сумата от 10 000 лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на продължило 10 месеца административно производство за произнасяне по искане, предявено по реда на чл.276 – 277 ЗИНЗС, за постановяване на незабавно лечение на заболяванията му от хепатит, тип „В“ и тип“С“,ведно със законната лихва от 21.05.19г. до окончателното изплащане.

Касаторът сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Формулира следните правни въпроси: 1.Налице ли е нарушение на правото за разглеждане на делото в разумен срок в случаите, когато произнасянето по административното дело е настъпило в период от 10 месеца и 20 дни от постъпването на искането до съда – поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото ; 2.За приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който счита, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.

В срока по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба Х. Т. И. е подал отговор и насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в отхвърлителната му част.Счита, че са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по насрещната касационна жалба по следните въпроси:

1.Личното положение на уязвимо и нуждаещо се от специални грижи лице предвид практиката на ЕСПЧ и неговото здравословно състояние, което е поискало лечение по съдебен ред, налага ли задължение за сезирания съд за особена бързина; В този случай необходимо ли е законодателят да е въвел изричен императивен срок за произнасяне, за да съществува задължение за сезирания съд да действа с особена бързина; Ако срокът е инструктивен/14 дни/но е превишен над 20 пъти и делото е решено за 10-14 месеца, нарушен ли е разумният срок по чл.2б ЗОДОВ и чл.6§1 ЕКПЧ;

2.Когато присъждат обезщетение за неимуществени вреди трябва ли съдилищата да съобразяват размера на претендираното обезщетение с размера на присъденото обезщетение в подобни случаи съгласно практиката на ЕСПЧ и на ВКС.Ако подобни случаи не съществуват, следва ли съдилищата да съобразяват размера на присъденото обезщетение, така че то да не е по-ниско отколкото обезщетението за деликт с по-нисък интензитет;

3.Кой деликт изисква по –значимо по размер на обезщетение за неимуществени вреди – липсата на лечение над 10-14 месеца от тежко инфекциозно заболяване /хепатит/ на инвалид с влошено здравословно състояние, определена висока инвалидност от 80 % и тежки увреждания от друго заболяване /туберколоза/, или наказателно преследване, по което мярката за неотклонение е била само подписка, съответно задържане за 5 месеца и обща продължителност на наказателното дело от две/три години и отговаря ли на изискванията за справедливост по чл.52 ЗЗД разликата в обезщетенията в полза на втората група деликти.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че адм. дело № 9007/18г. на АССГ,57 състав е образувано по подадена от Х. Т. И.,чрез процесуалния му представител, срещу Главна дирекция“Изпълнение на наказанията“ искова молба с вх.№ 24682/21.08.18г.,с която е предявил иск по чл.284-285 ЗИНЗС вр. с чл.11 АПК, както и искане по чл.277 ал.1 вр. с чл.276 ал.1ЗИНЗС ответникът да бъде задължен да предприеме лечение за хепатит, тип „С“ и тип“В“. По искането за преустановяване на процесното бездействие е образувано самостоятелно административно дело № 4940/19г. на АССГ,45 състав, въз основа на определение от 25.04.19г. за разделяне на производствата. След проведено открито съдебно заседание на 6.06.19г. е постановено разпореждане от 11.06.19г., с което е било отхвърлено искането на Х. И. за задължаване на началника на затвора в [населено място] да предприеме незабавни мерки за лечение на хепатит.Това разпореждане е било отменено с определение № 5057 от 5.07.19г. по адм. дело № 7314/19г. на тричленен състав на АССГ, с което е задължен началникът на затвора в [населено място] да предприеме незабавно действия във връзка с осигуряване на своевременно и адекватно диагностициране и лечение на хепатит, тип „С“.С определение от 25.10.19г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в горното определение, като е посочено, че лечението включва и хепатит тип „В“.

При тези фактически данни по делото въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.2б ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника за вредите, причинени на ищеца от нарушение на правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.Изложени са съображения, че искането по чл.276 и сл.ЗИНЗС е било подадено на 21.08.18г., в обстоятелствената част на исковата молба са се съдържали фактически твърдения относно искането и в петитума същото е било ясно заявено.При липсата на нередовности в искането съдът е следвало да пристъпи към разглеждането му и да постанови съдебен акт в срока, предвиден в чл.280 ал.1 вр. с чл.278 ал.1 ЗИНЗС – 14 дневен, който е изтекъл на 4.09.18г.При установеното по делото обстоятелство, че в периода от 4.09.18г. до 5.07.19г.- в продължение на 10 месеца не е налице произнасяне, въззивният съд е приел, че е налице нарушаване на разумния срок за разглеждане и решаване на делото, още повече, че по делото е имало данни за тежки инфекциозни заболявания на ищеца.Посочено е още, че продължителността на производството не се дължи на поведението на ищеца, доколкото искането е било редовно и не са събирани доказателства. Прието е, че необосновано дългия срок, в който е било разгледано искането му, е довел да забавяне на възможността му да получи адекватна медицинска помощ за тежкото му заболяване.По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е счел, че сумата от 10 000 лв справедливо ще репарира доказаните вреди от неимуществен характер, претърпени от ищеца.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който счита, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.Доколкото този въпрос е поставен както в касационната жалба на Административен съд – София, така и в насрещната касационна жалба на Х. И., касационно обжалване следва да се допусне и по двете жалби.

По останалите въпроси, посочени от жалбоподателите, съдът следва да се произнесе при разглеждане на спора по същество.

Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 12314 от 12.11.20г. по в. гр. дело № 6075/19г. на Софийския апелативен съд.

Делото да се докладва на Председателя на Трето г. о. за насречвоне в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.