О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60332

гр. София, 06.10.2021 г.

ВЪРХОВEН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.

ЧЛЕНОВЕ: В. Н.

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Ж. ч. т. д. № 1513 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано по частна жалба на „Елгруп“ ООД, представлявано от управителя П. П., срещу определение № 87 от 13. 04. 2021 г. по т. д. № 1345/2020 г. на Върховен касационен съд, ТК, Второ отделение в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на решение № 88 от 11. 03. 2020 г. по в. т. д. № 1/2020 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, касаеща уважаването на предявения от Р. И. Н. срещу „Елгруп“ ООД иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ за присъждане на сумата от 32 640 лв., представляваща равностойността на дружествения дял на Р. И. Н., и в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на „Елгруп“ ООД, касаеща инцидентните установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предявени от Р. И. Н., за прогласяване за нищожни на сключените между Р. И. Н. и П. Х. П. и Р. И. Н. и Я. Г. Д. договори за покупко-продажба на дружествени дялове от 4. 12. 2015 г.

Частният жалбоподател „Елгруп“ ООД поддържа, че определението в обжалваните части е недопустимо и неправилно поради нарушения на материалноправни разпоредби и съществени нарушения на процесуалните правила. Излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт само в частта му, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде допуснато касационно обжалване на решение № 88 от 11. 03. 2020 г. по в. т. д. № 1/2020 г. на Пловдивски апелативен съд.

Ответникът по частната жалба Р. И. Н. изразява становище, че същата е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, но е процесуално допустима само в частта, в която се обжалва определението на ВКС в частта за оставяне без разглеждане на касационната жалба на „Елгруп“ ООД, касаеща предявените инцидентни установителни искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В останалата част частната жалба е процесуално недопустима като насочена срещу акт, който не подлежи на обжалване, и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Обжалваното определение по чл. 288 ГПК на ВКС , с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 88 от 11. 03. 2020 г. по в. т. д. № 1/2020 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, касаеща уважаването на предявения от Р. И. Н. срещу „Елгруп“ ООД иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ за присъждане на сумата от 32 640 лв., представляваща равностойността на дружествения дял на Р. И. Н., не е от тези две категории. С определението по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд се произнася по допустимостта на касационното обжалване като извършва преценка за наличието на установените в процесуалния закон предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. Проверката за съществуването на основанията за допускане на касационно обжалване представлява специфична правораздавателна дейност, присъща само на касационния съд, която не дава разрешение на процесуален или материалноправен спор на страните, а осъществява селекция на касационните жалби по посочени в закона – чл. 280 ГПК критерии с оглед уредбата на касационната инстанция по действащия Граждански процесуален кодекс като факултативна. С оглед тези особености на определението по чл. 288 ГПК отказът да се допусне касационно обжалване не подлежи на обжалване, тъй като това не е изрично предвидено от закона и определението не е с преграждащо значение от гледна точка развитието на исковия процес. Допълнителен аргумент за необжалваемостта на определението по чл. 288 ГПК може да бъде изведен от разпоредбата на чл. 296 ГПК, уреждаща момента на влизане в сила на решенията. Съгласно т. 2 от цитираната разпоредба при прекратяване на касационното производство решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението за прекратяване на делото, а съобразно т. 3 - решението влиза в сила, когато не е допуснато касационно обжалване или касационната жалба не е уважена, съответно са приравнени правните последици на недопускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК и на неуважаването на касационната жалба. В процесуалния закон не е предвидено като условие за влизане в сила на решението влизането в сила на определението, с което не се допуска касационно обжалване, от което следва извод, че актът по чл. 288 ГПК се третира от законодателя като окончателен – неподлежащ на обжалване.

По частната жалба на „Елгруп“ ООД в допустимата й част:

За да остави без разглеждане касационната жалба на дружеството-частен жалбоподател в настоящото производство, насочена срещу въззивното решение в частта по инцидентните установителни искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предявени от Р. И. Н., съставът на ВКС е приел, че жалбата е процесуално недопустима, доколкото цената на тези искове, определена по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК – от стойността на процесните договори за продажба на дружествени дялове (900 лв. и 800 лв.) е под установения в закона минимален размер, при който е допустим касационният контрол както за търговските дела, така и за гражданските дела.

Обжалваното определение е допустимо, тъй като е постановено от Върховен касационен съд в кръга на правомощията му за преценка допустимостта на касационна жалба, с която е надлежно сезиран.

Извършената преценка за допустимост на подадената касационна жалба е правилна.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая предмет на касационно обжалване е било въззивно решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявените от Р. И. Н. инцидентни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване за нищожни на договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 4. 12. 2015 г., с който Н. е прехвърлил на П. Х. П. 9 дяла от капитала на „Елгруп“ ООД с обща стойност 900 лв. срещу обща цена от 900 лв., и на договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 4. 12. 2015 г., с който Н. е прехвърлил на Я. Г. Д. 8 дяла от капитала на същото дружество с обща стойност от 800 лв. срещу обща цена от 800 лв. Цената на предявените инцидентни установителни искове, определена съобразно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК – от стойността на договорите, е съответно 900 лв. и 800 лв., тоест под установения в нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК минимален праг за достъп до касация както за търговски дела, така и за граждански дела, поради което въззивното решение в частта по инцидентните установителни искове не подлежи на обжалване.

По тези съображения, като е оставил без разглеждане касационната жалба на „Елгруп“ ООД, касаеща инцидентните установителни искове на Р. И. Н. с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожни на сключените между Р. Н. и П. П. и Р. Н. и Я. Д. договори за продажба на дружествени дялове от 4. 12. 2015 г. като процесуално недопустима, Върховен касационен съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 87 от 13. 04. 2021 г. по т. д. № 1345/2020 г. на Върховен касационен съд, ТК, Второ отделение в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на „Елгруп“ ООД, касаеща инцидентните установителни искове на Р. И. Н. с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожни на сключените между Р. И. Н. и П. Х. П. и между Р. И. Н. и Я. Г. Д. договори за продажба на дружествени дялове от 4. 12. 2015 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „Елгруп“ ООД срещу определение № 87 от 13. 04. 2021 г. по т. д. № 1345/2020 г. на Върховен касационен съд, ТК, Второ отделение в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на решение № 88 от 11. 03. 2020 г. по в. т. д. № 1/2020 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, касаеща уважаването на предявения от Р. И. Н. срещу „Елгруп“ ООД иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ за присъждане на сумата от 32 640 лв., представляваща равностойността на дружествения дял на Р. И. Н..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, ТК в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на „Елгруп“ ООД, в едноседмичен срок от връчването му, а в останалата част не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.