Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Н.К -директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" София срещу решение №4414/28.06.2018г., постановено по адм. дело №6638/2017г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отменен Ревизионен акт №Р- 22220216004906 - 091 - 001/21.02.2017г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП -София, в частта потвърден с Решение №735/15.05.2017г. на директора на дирекция "ОДОП" -гр. С. при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 45 877.06лв. и лихви за забава в размер на 6 554. 11лв., както и начислен корпоративен данък за 2015г. в размер на 13 138.07лв. и лихви за забава в размер на 2 531.57лв. на "П. П. П" ЕООД.В жалбата се релевират оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано отм. енителни основания по чл.209, т.3 АПК.Оспорват се изводите на първоинстанционният съд за реалност на доставките по спорните фактури, предвид последващата реализация на стоките с твърдения, че това обстоятелство не е елемент от фактическия състав на правото на приспадане на данъчен кредит по пряката доставка.Според касатора са несъстоятелни аргументите на съда, че без получаване на процесните стоки от спорните доставчици е нямало как да извършва последващи доставки на услуги по дезинфекция и др.Твърди, че през процесния период ревизираното лице е закупувало препарати и от други доставчици по които фактури е признато право на данъчен кредит, поради което последваща реализация на стоките не доказва, че същите са получени именно от спорните доставчици.Излагат се съображения, че не са ангажирани доказателства, към датата на издаване на фактурите, доставчиците да са разполагали със съответните по вид и количества стоки, обектите където са съхранявани.Доставчиците не са отразили в дневниците за продажби всички издадени...