Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на община К. чрез кмета на общината срещу решение № 1661/18.07.2018 година на Административен съд гр. П. по адм. д. № 1621/2018 година, с което е отхвърлена жалбата на общината срещу решение № РД – 02 – 36 – 423/03.05.2018 година на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж" 2014-2020 г. /УО на ОПРР/ и заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството Д.Н.Р възражения за неправилност на основание чл. 209, т.3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Възраженията на касатора могат да се представят в следните пунктове: 1. Процесната обществена поръчка и тази с рег. № 00467-2017 – 0017 в регистъра на обществените поръчки използвали смислово и текстово идентични методики за оценка на офертите, поради което и осъщественият контрол от Агенцията на обществените поръчки /АОП/ върху законосъобразността на методиката за оценка на офертите по обществена поръчка с рег. № 00467-2017 – 0017 в регистъра на обществените поръчки, трябвало да се съобрази и при преценка законосъобразността на методиката за процесната обществена поръчка. 2. УО на ОПРР нямал компетентност да извършва контрол за законосъобразност върху методиките за оценка в процедурите по ЗОП /тъй като такива правомощия не му били разписани в ЗУСЕСИФ/, за разлика от АОП, която съгласно чл. 243 от ЗОП (ЗАКОН ЗЗД ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) /ЗОП/ осъществявала предварителен, текущ и последващ контрол върху обществените поръчки на възложителите. Установената законосъобразност на методиката за оценка от АОП преклудирала възможността на УО на ОПРР да установи нередност, която да касае законосъобразността на тази методика за оценка. 3. УО на ОПРР формално предоставил възможност на община К. да направи възражения, но не се произнесъл по тях, поради което нарушил разпоредбата на чл. 73, ал.3 ЗУСЕСИФ. 4. Съдът не извършил самостоятелна...