Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) “Земеделие“ - гр. П., подадена чрез юрк.. П, срещу Решение № 371/23.10.2018 г., постановено по адм. дело № 500/2018 г. по описа на Административен съд – Враца, с което по жалба на Т.С е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 06/06/1/0/00539/04/01 от 08.08.2018 г. на директора на ОД на ДФ “Земеделие“ - гр. П. и осъден ДФ „Земеделие“ да заплати на Т.С разноски в размер на 2 010 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че макар кандидата за финансовата помощ да не е подал заявка за второ плащане в срок до 11.06.2018 г., уговорен като краен срок за подаване на заявката по договора за финансова помощ, то изтичането на този срок е несъществено обстоятелство и липсва правно основание за издаване на процесния акт. Оспорва се и извода на съда, че дори да се приеме, че кандидата за помощта е нарушил отделни клаузи от договора и закона, то в случая е установено извънредно обстоятелство – дългосрочна професионална нетрудоспособност. В тази насока се твърди, че временната неработоспособност се удостоверява с болничен лист, с какъвто ползвателят на помощта не разполага, а представените от него документи не доказват болничен престой и невъзможност да изпълни задълженията по договора, отделно от това се твърди, че ползвателят на помощта е имал възможност да подаде заявката си за второ плащане и чрез упълномощено лице, от която възможност също не се е възползвал. Претендира се отмяна на оспореното решение на Административен съд – Враца, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Ответникът – Т.С, в писмен отговор чрез адв.. Г, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Иска да се остави в сила обжалваното решение на Административен съд – Враца, както и да се присъдят разноски за касационното производство.

По делото е депозирана и частна жалба от директора на ОД на ДФ “Земеделие“ - гр. П., чрез юрк.. П, срещу Определение № 583/15.11.2018г., постановено по адм. дело № 500/2018 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е оставено без уважение искането на директора на ОД на ДФ “Земеделие“ - гр. П. за изменение на постановеното Решение № 371 от 23.10.2018г. по адм. дело № 500/2018г. на Административен съд – Враца, в частта за разноските.

Частният жалбоподател оспорва съдебното определение с доводи за неправилност, поради нарушение на закона и моли за отмяната му.

Ответникът по частната жалба - Т.С, с писмено възражение оспорва жалбата и моли определението, като правилно, да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение на Административен съд – Враца.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната и частната жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежна страна.

Разгледанa по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд (АС) – Враца е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 06/06/1/0/00539/04/01 от 08.08.2018 г., издаден от директора на ОД на ДФ “Земеделие“ - гр. П., с който на Т.С е отказано пълно изплащане на финансова помощ в размер на 24 447,50 лв., представляваща второ плащане по договор № 06/06/1/0/00539 от 08.02.2016г., като договора е прекратен и определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лв.

С оспореното в настоящото производство решение, АС – Враца е отменил издадения АУПДВ и осъдил ДФ „Земеделие“ да заплати на Т.С разноски в размер на 2 010 лв.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на 13.07.2015 г. Т.С подала заявление за подпомагане по подмярка 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ по Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., регистрирано с УРН 656151 и УИН 06/06/1/0/00539, както и че била одобрена за финансиране, в резултат на което бил сключен договор № 06/06/1/0/00539 от 08.02.2016 г. между нея и ДФ „Земеделие“ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ.

Не било спорно, че Т.С не е подала заявка за второ плащане в уговорения в договора срок до 11.06.2018 г., поради което с писмо изх. № 01-153-6500/131 от 29.06.2018 г. е уведомена, че се открива производство по издаване на АУПДВ, като и се дава възможност да представи доказателства, удостоверяващи наличие на особени непредвидени обстоятелства, довели до обективна невъзможност за подаване на заявка за плащане в договорно и нормативно определения срок. Писмото било връчено на 29.06.2018г. и същия ден Т.С подала възражение с приложени доказателства, в което обосновавала обективна невъзможност за изпълнение на договорното задължение в срок. Едновременно с възражението е поискала да бъде приета заявката и за второ плащане от дата 29.06.2018г.

При така установената фактическа обстановка, АС – Враца е приел, че оспореният АУПДВ, в частта с която на Т.С е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лв., е издаден от компетентен орган, какъвто се явява директора на ОД на ДФ “Земеделие“ - гр. П., упълномощен със Заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ да издава АУПДВ. Приел е, че направеното от този орган волеизявление за прекратяване на договора без предизвестие е негодно да породи целените с него правни последици, поради липса на предоставени правомощия за извършването на такива правни действия.

След като е цитирал приложимата правна уредба, АС – Враца е приел, че административния орган недопустимо и без правно основание е отказал да приеме заявката за второ плащане с дата от 29.06.2018 г. Приел е, че оспорващата не е извършила нарушение на договорно или нормативно установено задължение, тъй като подаването на заявката за второ плащане била ограничена в период от време – най-рано 2 г. и 6 месеца и най-късно 4 г. и 6 м. от датата на подаване на заявлението за подпомагане, поради което неподаването и до 11.06.2018г. е несъществен пропуск, който не се отразява на правото и на финансова помощ. На следващо место е приел, че дори да се приеме нарушение на договорни и нормативни задължения от страна на ползвателя на помощта, то нарушението е поради извънредно обстоятелство – дългосрочна професионална нетрудоспособност. Приел е, че с представените етапна епикриза и амбулаторни листове се установява, че заболяването на оспорващата е изисквало пълен покой на легло в продължение на 35 дни, което състояние се отъждествявало с лечение в болнично заведение и представлявало дългосрочна професионална нетрудоспособност. Като се е позовал на чл.2, § 2 б. „б“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., към който текст препращала разпоредбата на § 1, т.15 от ДР на Наредба № 14/2015 г., съдът е приел за установено непредвидимо извънредно обстоятелство, освобождаващо бенифициента от изпълнение на задължението му в договорения срок.

Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.

Настоящата инстанция приема, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, какъвто се явява директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Плевен, упълномощен със заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ да издава АУПДВ по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРПР 2014-2020г. Същата заповед, делегираща правомощия е цитирана в издадения АУПДВ и приложена на лист 69 от делото.

Неправилно първоинстанционният съдът е приел липса на правомощия на директора на ОД на ДФ “Земеделие“ - гр. П. за прекратяване на договор № 06/06/1/0/00539 от 08.02.2016 г., сключен между Т.С и ДФ „Земеделие“ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ без предизвестие, тъй като по делото е приложена заповед № 03-РД/1404 от 23.07.2015г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за делегиране на правомощия на директорите на О. Д на ДФ „Земеделие“, спрямо прилагането на подмярка 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРПР 2014-2020г., в която в раздел II, т. 1 е включено правомощие за прекратяването на сключени договори при наличие на основанията за това, посочени в Наредба № 14/28.05.2015г.

АУПДВ е издаден при спазване на административно производствените правила.

От представеното по делото писмо с изх. № 01-153-6500/131 от 29.06.2018 г. на директора на ОД на ДФ „Земеделие“ - Плевен, се установява, че Т.С е уведомена за отриване на производство по издаване на АУПДВ. В писмото са посочени констатациите на органа, че при проверка за спазване на срока за подаване на заявка за второ плащане е установено, че ползвателя на помощта не е подала заявка за второ плащане до крайния срок за подаването и до 11.06.2018 г. С писмото, Стойчева е уведомена и за приложимата нормативна уредба, както и правните последици от нарушаване на задължението и за подаване на заявка за второ плащане в уговорения срок, като едновременно с това е дадена възможност за представяне на доказателства удостоверяващи наличие на особени непредвидени обстоятелства, довели до обективна невъзможност за подаване на заявка за плащане в договорно и нормативно определения срок.

Неправилно административния съд е приел, че АУПДВ е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби.

По делото не е било спорно и се установява от квитанция за прием на заявление за подпомагане, че на 13.07.2015 г. Т.С е подала заявление за подпомагане по подмярка 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ по Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., регистрирано с УРН 656151 и УИН 06/06/1/0/00539. Не са спорни и обстоятелствата, че заявлението за подпомагане на Стойчева е одобрено и е сключен договор № 06/06/1/0/00539 от 08.02.2016 г. между нея и ДФ „Земеделие за отпускане на безвъзмездна финансова помощ.

С договора е уговорена одобрената помощ в размер на 48 895 лв., предоставяна на два етапа, като първото плащане в размер на 24 447,50 лв. се извършва в срок до два месеца от сключване на договора, за което няма спор, че е платено, а второто плащане също в размер на 24 447,50 лв. следва да се извърши в срок до три месеца от издаване на УИН на окомплектованата с всички изискуеми документи съгласно Приложение 7 на Наредба № 11/28.05.2015 г. заявка за второ плащане от ползвателя, в случай на одобрение на помощта след извършени проверки, включително на място.

Съгласно чл.3, ал.3 от договора, заявката за второ плащане е следвало да се подаде в срок до 11.06.2018 г. Уговорено е, че този срок е посочен и в заявлението за подпомагане, и който е следвало да бъде в диапазон – най-рано 2 г. и 6 месеца и най-късно 4 г. и 6 м. от датата на подаване на заявлението за подпомагане, но не по-рано от 1 месец преди изтичане на срока по чл.6 от договора, отново посочен, че изтича на 11.06.2018 г.

С чл.21 от договора е предвидено, че изменение на договора е възможно по съгласие на страните, но по отношение на срока за подаване на заявката за второ плащане искането от ползвателя следва да е направено най-късно 4 месеца преди изтичане на срока по чл.6 от договора, т. е. 4 месеца преди крайния срок за подаване на заявката за второ плащане, определен до 11.06.2018 г.

С чл.24, ал.2, т.4 от договора е предвидена възможност за прекратяване на договора едностранно от Фонда без предизвестие при виновно неизпълнение на което и да е договорно или нормативно установено задължение от страна на ползвателя.

По делото е безспорно установено, че ползвателят на помощта Т.С не е подала заявка за второ плащане в договорения срок до 11.06.2018г., поради което неправилно първоинстанционния съд е приел, че не е извършила нарушение на договорно задължение по чл.3, ал.3 от договора да подаде заявката си за второ плащане най-късно до 11.06.2018 г.

Неправилно първоинстанционния съд е приел, че неизпълнението на това задължение е несъществено, тъй като не е преценил, че правните последици от нарушаването на задължението от ползвателя на помощта за подаване на заявка за второ плащане в срока, посочен в договора за финансова помощ са и нормативно установени.

С Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., се урежда редът и условията за прилагане на посочената подмярка.

В разпоредбата на чл.34 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. е уредена процедурата при кандидатстване за второ плащане с подаване на заявка по образец, утвърден от изпълнителния директор на РА и публикуван на електронната страница на РА, в съответната регионална разплащателна агенция и прилагане на всички изискуеми документи съгласно приложение № 7, като е посочено, че срокът за подаване на заявката за второ плащане се посочва от кандидата в заявлението за подпомагане и трябва да бъде не по-рано от 2 години и 6 месеца и не по-късно от 4 години и 6 месеца от датата на подаване на заявлението за подпомагане. Съгласно ал.4 на чл.34, ползвателите на помощта подават заявка за второ плащане не по-късно от посочения в заявлението за подпомагане и договора за предоставяне на финансова помощ срок и не по-рано от един месец преди изтичането му. В случая безспорно е установено, че Т.С, като ползвател на помощта не е подала заявка за второ плащане до изтичане на срока, посочен в заявлението и и в договора за финансова помощ.

Съгласно чл.38, ал.1, т.1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е подал заявка за второ плащане, окомплектувана с всички изискуеми съгласно приложение № 7 документи в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ. Същата последица е предвидена и договора за финансова помощ – чл.17, ал.1, чиито клаузи напълно кореспондират с нормативната уредба по прилагането на посочената подмярка за финансово подпомагане.

На следващо место, спорен в настоящото производство е въпроса дали неизпълнението на задължението на ползвателя на помощта да подаде заявка за второ плащане в срока, посочен в договора за финансова помощ се дължи на извънредни обстоятелства, в който случай ще намери приложение нормата на чл.38, ал.4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., съгласно която при неизпълнение на задължения в случай на непреодолима сила или извънредни обстоятелства ползвателят не възстановява полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, но няма право да получи второто плащане.

Легалната дефиниция на понятията „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ е дадена в разпоредбата чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., към която препраща § 1, т.15 от Допълнителната разпоредба към Наредба № 14 от 28.05.2015 г.

Съгласно чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП „непреодолима сила" и „извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението.

Необоснован на събраните доказателства е извода на първоинстанционния съд, че в случая с представените два амбулаторни листа № 001307/11.05.2018г. и № 001940/22.06.2018 г. и етапна епикриза от 11.05.2018 г., издадени от доктор А.Г при МЦ „Нов медицински център“ ЕООД се установява дългосрочна професионална нетрудоспособност на ползвателя на помощта Стойчева, като извънредно обстоятелство възпрепятствало я да подаде заявка за второ плащане в срок до 11.06.2018г. От представените по делото амбулаторни листи и епикриза, издадени от доктор А.Г при МЦ „Нов медицински център“ ЕООД се установява, че на 11.05.2018 г. и на 22.06.2018 г. ползвателят на помощта Т.С е провела консултации с лекар и е назначена терапия, но същите документи не удостоверяват временна неработоспособност, тъй като няма издаден болничен лист, още по-малко пък дългосрочна професионална неработоспособност. Безспорно заболяването на Стойчева в периода от 11.05.2018 г. до 11.06.2018 г. не е налагало болничен престой и такъв не е проведен, а и няма издадено решение на ТЕЛК, което да установи временна неработоспособност или трайно намалена работоспособност.

Неправилно са ценени от първоинстанционния съд и представените болнични листове от 28.08.2018 г. с посочен режим на лечение – домашно-амболаторен, тъй като са издадени след релевантния период за подаване на заявката за второ плащане до 11.06.2018 г.

Следователно неправилно първоинстанционния съд е приел наличие на извънредно обстоятелство - дългосрочна професионална нетрудоспособност, при която ползвателя на помощта не възстановява първото плащане по договора, макар да не е изпълнил задължението си за подаване на заявката за второ плащане в посочения в договора за финансова помощ срок.

Отделно от това, основателно е твърдението на касатора, че в разпоредбата на чл.22, ал.2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. е предвидено изключение на изискването за лично подаване на документите от ползвателя, като е предвидено, че това изискване не се прилага за ползватели на помощта, които трябва да подадат заявка за второ плащане и за които е настъпила временна неработоспособност, налагаща болничен престой, поради: общо заболяване, злополука, професионална болест, лечение в чужбина, санаторно-курортно лечение, карантина, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и раждане. Предвидено е също, че временната неработоспособност се удостоверява с болничен лист, представен в РА до три дни след датата на издаването му.

В конкретния случай, ползвателя на помощта Стойчева не разполага с болничен лист за удостоверяване на настъпила временна неработоспособност в периода до 11.06.2018 г., нито е представила такъв пред РА в тридневен срок от настъпване на нетрудоспособността и, не се е възползвала и от възможността по чл.22, ал.2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. да подаде заявката за второ плащане чрез пълномощник, поради което неизпълнението на задължението за подаване на заявка за второ плащане в уговорения срок следва да се приеме за виновно неизпълнение на договорно и нормативно установено задължение с произтичащите правни последици от това – прекратяване на договора за финансова помощ и възстановяване на полученото първо плащане. При липса на спор относно факта, че първото плащане в размер на 24 447,50 лева е изплатено в двумесечен срок от подписване на договора и установеното неизпълнение на задължението за подаване на заявка за второ плащане в срока до 11.06.2018 г., в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Плевен е издал оспорения АУПДВ, с който едновременно е отказал второ плащане, прекратил е договора за финансова помощ и определил подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лв.

По изложените съображения, настоящата касационна инстанция приема, че издадения АУПДВ № 06/06/1/0/00539/04/01 от 08.08.2018 г. на директора на ОД на ДФ “Земеделие“ - гр. П. е законосъобразен административен акт, а като е достигнал до други правни изводи първоинстанционния съд е постановил решение в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата Т.С срещу административния акт.

С оглед изложеното, решението на АС – Враца е неправилно и в частта на присъдените в полза на Т.С разноски за първоинстанционното производство в размер на 2010 лв., поради което следва да се отмени и в тази му част.

С оглед крайния изход на спора и на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК и чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ основателна е претенцията на касатора за присъждане в полза на ДФ „Земеделие“ на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за двете инстанции, които Т.С следва да заплати.

По частната жалба на директора на ОД на ДФ “Земеделие“ - гр. П. срещу Определение № 583/15.11.2018г., постановено по адм. дело № 500/2018 г. по описа на Административен съд - Враца:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Същата е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.

С обжалваното определение, Административен съд – Враца е оставил без уважение искането на директора на ОД на ДФ “Земеделие“ - гр. П. за изменение на постановеното Решение № 371 от 23.10.2018г. по адм. дело № 500/2018г. на Административен съд – Враца, в частта за разноските.

Предвид на обстоятелството, че първоинстанционното решение се отмяна в осъдителната му част за разноските, постановеното определение се явява безпредметно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 371/23.10.2018 г., постановено по адм. дело № 500/2018 г. по описа на Административен съд – Враца, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.С против Акт за установяване на публично държавно вземане № 06/06/1/0/00539/04/01 от 08.08.2018 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд “Земеделие“ - гр. П..

ОСЪЖДА Т.С, ЕГН [ЕГН], от [населено място], да заплати на Държавен фонд “Земеделие“ - гр. С. сумата от 200 (двеста) лева, представляваща разноски за двете инстанции.

ОТМЕНЯ Определение № 583/15.11.2018г., постановено по адм. дело № 500/2018 г. по описа на Административен съд - Враца.

Решението не подлежи на обжалване.