Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ Видин чрез пълномощника му юрисконсулт Младенова, срещу решение №73 от 02.07.2018 г. по адм. д.№141/2018 г. по описа на Административен съд – Видин, с което е отменено решение №1040-05-13/18.05.2018 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Видин и потвърденото с него разпореждане №Д-05-000-00-01218508 от 17.04.2018 г. на ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи в ТП на НОИ - Видин. Касационният жалбоподател излага доводи за материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Иска се отмяната му. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – М.М от [населено място], изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211, ал.1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

С решение №1040-05-13/18.05.2018 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Видин, с което е потвърдено разпореждане №Д-05-000-00-01218508 от 17.04.2018 г. на ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи в ТП на НОИ - Видин, с което на основание чл.40, ал.4 КСО е спряно производството по изплащане на парично обезщетение по болничен лист серия Е2017 № 6526424 на М.М, считано от 16.04.2018 г..

Върховният административен съд, състав на шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд въз основа на приетата за установена фактическа обстановка. От приложената административна преписка и събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за законосъобразност на процесния административен акт.

В разпоредбата на чл.40, ал.4, т.1-3 от КСО, е предвидено, че длъжностното лице по ал.3 издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете, когато: 1. са обжалвани актове на органите на медицинската експертиза; 2. са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението; 3. не са предоставени данни за издадените болнични листове и решенията по обжалването им в регистъра по чл.33, ал.5, т.12.

Касационният състав споделя становището на Административен съд Видин, че в случая не е налице нито една от изчерпателно изброените в чл.40, ал.4, 1-3 от КСО предпоставки за спиране на производството по изплащане на парично обезщетение. В разпореждането на органа не е посочена конкретно хипотезата по чл.40, ал.4 от КСО, на основание на която се постановява спирането. Цитираните от административния орган обстоятелства не са сред предвидените в разпоредбата основания за спиране на производството. Споделен следва да бъде изводът на първоинстанционния съд, че неизпълнението на задълженията на осигурителите не води до лишаване на осигурените лица от права. Не се подкрепя от представените по делото доказателства /трудов договор, уведомление по чл.62, ал.5 КТ, справка за приети и отхвърлени уведомления, справка за осигуряването на ответницата по касация/ твърдението на касатора, че лицето няма качеството на осигурено лице. Извършваните проверки и установените задължения за осигуровки и други на работодателя не са основание за спиране на производството по изплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност на лицето, какъвто извод е направил и първоинстанционният съд.

От представените и приети по делото писмени доказателства, както и от съдържащите се в административната преписка, безспорно се установява, че ответницата по касация е имала непрекъснат осигурителен стаж като осигурена за всички осигурени социални рискове.

Съгласно чл.10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и продължава до прекратяването й. Б. М е била в трудово правоотношение с работодателя. Същевременно осигуряването не се поражда от внасянето на осигурителни вноски и следователно не би могло да се прекрати, когато дължимите осигурителни вноски не са внесени. Неизпълнените на задължението на осигурителя за заплащане на осигурителните вноски не означава, че същия не дължи на ДОО осигурителни вноски за лицето. Това неизпълнение води до щета на ДОО, която може да се отстрани по предвидените в закона способи - по реда на ДОПК или чрез способите предвидени в ТЗ. Наличието на неизправен осигурител обаче, не може да има за последица прекратяване на правата на добросъвестните задължително осигурени лица по чл.4, ал.1, т.1 от КСО, като страна по осигурително правоотношение. Основно задължение по осигурителния орган по произтичащото от разпоредбата на чл.10 от КСО осигурително правоотношение с осигуреното лице е да му изплаща парично обезщетение, съответно на вида и характера на осъществения социален риск. По този начин се осъществява и конституционно гарантираното на гражданите право на обществено осигуряване.

Като изправна страна по осигурителното правоотношение М.М има право да получи полагащото й се обезщетение от осигурителния орган за срока и в размер, предвиден в съответните нормативни актове.

Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №73 от 02.07.2018 г., постановено по административно дело №141/2018 г. по описа на Административен съд - Видин. Решението е окончателно.