Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Д «Обжалване и данъчно – осигурителна практика» - гр. С., срещу решение № 1974/26.03.2018 год. на Административен съд – София – град, трето отделение, 7-ми състав, по адм. д. № 7711 по описа за 2016 год., с което е отменен Ревизионен акт № Р-22220415004953-091-001/05.05.2016 год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1131/06.07.2016 год. на Д. Д „ОДОП”, гр. С. при ЦУ на НАП, като на жалбоподателката Р.М е определено данъчно задължение по чл.48 от ЗДДФЛ за 2010 год., 2011 год., 2012 год., 2013 год. и 2014 год. в общ размер на 12927,99 лв. и лихви за просрочие, в това число и за невнасяне в срок на декларираните задължения за 2009 год., в размер на 4099,32 лв. Присъдени са разноски. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяна на първоинстанционното решение и заплащане на разноски.

Ответникът по касация - Р.М,[населено място], чрез процесуалният си представител адв. П.С оспорва основателността на касационна жалба. Претендира потвърждаване на решението на АССГ, иска присъждане деловодни разноски.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

С оспорения пред АССГ ревизионен акт, при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124 от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 1, 2 и 5 ДОПК, в тежест на Р.М са установени задължения за подоходен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 год., 2011 год., 2012 год., 2013 год. и 2014 год. в общ размер на 12927,99 лв. и лихви за просрочие,...