Образувано е по касационна жалба на Председателя на Общински съвет гр. Н., срещу Решение №І- 575/28. 12. 2007 г. по адм. д. № 1257/ 2007 г. на Бургаския административен съд, с твърдения за недопустимомст на обжалваното решение и за неправилност на същото, като постановено в нарушение на материалния закон - чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3, предложение първо от АПК. Конкретно доводите са, че обжалваното пред Бургаския административен съд решение на ОбС Несебър, не е адресирано спрямо жалбоподателя а спрямо кмета на общината и, че актовете на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, не са индивидуални административни актове по чл. 21 АПК. Те са актове по управление на общинската собственост на собственика на това имущество насочени към сключването или развалянето на граждански договори, които са извън обхвата на съдебния контрол по чл.145 от АПК на основанията по чл.146 от същия кодекс.

Ответникът по касационната жалба в съдебно заседание чрез процесуалният си представител и в писмената си защита оспорва същата като твърди, че решението е процесуално допустимо а по същество и правилно и законосъобразно. Съображенията му за това са, че той е заинтересована страна по смисъла на чл.153, ал. 1 от АПК, тъй като административния акт засяга неблагоприятно правната му сфера, поради което за него е налице правен интерес от съдебното му оспорване. По същество намира, е решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Соченото в решението на ОбС Несебър правно основание за неговото издаване - чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА е основание за приемане на решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, не и основание за отмяната на влязлото в сила решение, което прави решението взето без правно основание. Отделно от това счита, че решението на общинския съвет по т. 2 е взето при липсата на компетентност. Издаването на строително разрешение в съответствие с чл. 148, ал. 2 от ЗУТ е в правомощията на главния архитект на общината, не на общинския съвет. На това основание счита, че като е отменил решението на ОбС Несебър и в тази му част, първоинстанционния съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила. Прави искане за присъждане на сторените в производството пред ВАС разноски.

Участващият по делото прокурор при Върховната админстративна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че от влязлото в сила Решение № 49 по Протокол №4/ 12. 02. 2004 г. на ОбС Несебър за жалбоподателя са настъпили правни последици, които с последвалото Решение № 1205 по Протокол № 32/14. 09. 2007 г. на ОбС Несебър, предмет на съдебното производство пред Бургаския административен съд, се засягат неблагоприятно. Това прави жалбоподателя в производството пред първоинстанционния съд заинтересована страна имаща правен интерес от неговото съдебно оспорване. По същество намира решението на административния съд за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от същия кодекс, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на сочените в нея основания е неоснователна.

Производството по адм. д. № 1257/ 2007 г. на Бургаския административен съд е отпочнало по жалба на "Феста холдинг" АД София, срещу Решение № 1205 по Пропокол № 32/ 14. 09. 2007 г. на ОбС Несебър, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА: 1 е бил задължен кмета на общината да предприеме незабавни действия за разваляне на предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот - общинска собственост, сключен с " Феста холдинг" АД, като значително противоречащ на интересите на община Н., и 2. е разпоредено до приключването на процедурата по т.1 от решението, на " Феста холдинг" да не издават строителни разрешения за терена, предмет на оспорването. Твърденията в жалбата са били, че обжалваното решение и в двете му части противоречи на разпоредбата на чл. 21, а. 1, т. 8 ЗМСМА, послужила като основание за неговото издаване и в противоречие на влязло вече в сила Решение № 49 по Протокол № 4/ 12. 02. 2004 г. на ОбС Нсебър, въз основа но което със Заповед № 112/ 30. 03. 2005 г. на Кмета на О. Н. е разпоредено да се проведе конкурс за продажба на 20 000/ 28 152.62 ид. ч. от недвижим имот - частна общинска собственост, съставляващ имот пл. № 9047 по кадастралния план на гр. Н.- стара част, който конкурс е приключил и със Заповед № 464/ 22. 04. 2005 г. на Кмета на О. Н. " Феста холдинг" АД София е определено за спечелил конкурса. Последната заповед не е била оспорена по съдебен ред и е влязла в сила. В изпълнение на влязлото в сила Решение № 49 по Протокол № 4/ 12. 02. 2004 г. на ОбС Несебър е налице и сключен между общината и " Феста холдинг" предварителен договор по чл. 19 от ЗЗД за продажба на горния имот. Твърдяло се е още, че решението на общинския съвет по т. 2 е в противоречие с разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Строителните разрешения се издават от главния архитект на общината и не е в компетенциите на общинския съвет да преценява такива искания.

С решението предмет на касационната жалба Бургаския административен съд е приел, че жалбата е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е приел, че обжалваното решение е издадено при липса на правно основание. Соченото в решението на ОбС Несебър правно основание - чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА е относимо в хипотезите по приемане на решение за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. В случая се касае до разпореждане на общинския съвет по спрямо на кмета на общината за предприемане на действия по разваляне на вече сключен предварителен договор за покупко - продажба на общински недвижим имот и за налагане на забрана за издаване на строителни разрешения върху имота по т.1 от решението спрямо " Феста холдинг" АД, които действия, не попадат в обхвата на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. Приел е още, че така обжалваното решение на общинския съвет противоречи изцяло на влязлото в сила Решение № 49 по Протокол № 4/ 12. 02. 2004 г. на ОбС Несебър и сключения между общината и " Феста холдинг" предварителен договор по чл.19 от ЗЗД. При наличието на влязло в сила решение на общинския съвет, което не е било обжалвано пред съд, предприемане на действия по отмяната му са допустими единствено при условията и предпоставките на чл. 99 АПК. По т. 2 на обжалваното решение на ОбС Несебър съдът е приел, че въпросът с издаването или отказът да се издадат строителни разрешения на " Феста холдинг" АД в съотвествие с чл. 148, ал. 2 от ЗУТ е изцяло и единствено в правомощията на главния архитект на общината, не и на общинския съвет. Той в съответствие с чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА може да се произнася по други въпроси от местно значение, но само и доколкото не са от изричната компетентност на други органи. Въз основа на тези съображения е приел, че обжалваното решение на ОбС Несебър е незаконосъобразно и го е отменил .

Решението на Бургаския административен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Не се споделя довода в касационната жалба на касатора за недопустимост на решението на първоинстанционния съд като постановено по недопустима жалба.

На първо място, съдът макар и бланкетно е взел отношение по допустимостта на жалбата. На страница първа от решението изрично е посочил, че жалбата е подадена в срока по чл.149, ал. 1 от АПК, при спазване на формалните изисквания по чл. 158 от АПК и е допустима с оглед изискванията на чл. 159 от АПК, в това число и по т. 1 и 4 от горния текст, относно това дали оспореният административен акт подлежи на съдебно оспорване и дали оспорващия има правен интерес от оспорването.

Върховния административен съд, макар и бланкетни, споделя изводите на първоинстанционния съд за процесуална допустимост на жалбата.

Според разпоредбата на чл. 147, ал.1 от АПК, право да оспорват административните актове имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В случая с Решение № 1205 по Протокол № 32/ 14. 09. 2007 г. на ОбС Несебър се вменява в задължение на кмета на общината да предприеме действия, и то незабавни, за развалянето на предварителен договор от 01. 06. 2005 г. по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, сключен между общината и " Феста холдинг" АД София за покупко - продажбата на общински недвижим имот подробно описан в него. На пръв поглед това решение не е насочено спрямо жалбоподателя и с него не се засягат негови права или законни интереси. Всъщност само привидно то не засяга негови права или интереси. Разгледано по - подробно, решението на общиския съвет е насочено както спрямо кмета на общината, така и спрямо възникнали вече права и законни интереси на жалбоподателя. С Решение № 49 по Протокол № 4/ 12. 02. 2004 г. ОбС Несебър е дал съгласие за провеждането на процедура за обособяването от имот № 9047, актуван с АчОС № 838/ 25. 07. 2007 г. с площ от 28 152.62 кв. м. на два самостоятелни имота, единият от които с площ от 20 дка, а с т. 2 от цитираното решение, след влизането в сила на процедурата по обособяването на имотите е дал съгласие за продажба на новообразувания имот с площ от 20 дка след провеждане на конкурс. В изпълнение на това решение кмета на общината е издал Заповед № 112/ 30. 03. 2005 г. за провеждането на конкурс за продажба на 20 000/28 151.62 ид. ч. от горния недвижим имот и е определил условията за провеждането на същия. Конкурса е проведен и с негова Заповед № 464/ 22. 04. 2005 г. " Феста холдинг" АД София е определен за спечелил конкурса. Въз основа на тази заповед на 01. 06. 2005 г. е сключен предварителен договор по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД между О. Н. и " Феста холдинг" АД София за покупко-продажбата на горния имот.

При така изложените обстоятелства очевидно, че решението на общинския съвет от 14. 09. 2007 г. по Протокол № 32 е насочено, не само спрямо кмета на общината, каквото е твърдението в касационната жалба, но и спрямо възникналите вследствие на конкурса и сключеният в последствие на това предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот между за жалбоподателя пред първоинстанционния съд и О. Н. негови права. С цитираното решение по същество се цели предотвратяване настъпването на последиците от приключилата конкурсна процедура и невъзможността за спечелилият същата " Феста холдинг" АД София да поиска по съдебен ред в производство по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяването на предварителния договор за окончателен. Възникналите за спечелилия процедурата права и законни интереси са застрашени от засягане с горното решение, поради която причина "Феста холдинг" АД се е явява заинтересована страна да ги защити по установения от закона ред, в това число и по пътя на съдебното оспорване.Още по-пряко е засягането на нейните права с т. 2 от решението, с която общинския съвет в нарушение изискванията на чл.148, ал. 2 от ЗУТ налага абсолютна забрана на оторизираните от закона органи да издават разрешителни за строеж на " Феста холдинг" върху същият недвижим имот. Дали ще бъде издадено строително разрешение или не е въпрос на конкретна преценка и то от компетентния за това орган, не и от ощинския съвет, чрез налагането на предварителна и всеобща забрана.

Не се споделят и доводите в касационната жалба за процесуална недопустимост на обжалваното решение по съображения, че решенията на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, не са индивидуални административни актове по чл. 21, ал.1 от АПК а такива по чл. 21, ал. 5 от АПК на собственика на имуществото, насочени към сключването на гражданско - правна сделка, поради което са изключени от съдебен контрол.

Върховния административен съд, четвърто отделение в своята практика ( Опр. № 980 по адм. д. № 825/ 2008 г.; Опр. № 994 по адм. д. № 10231/07 г.; Опр. № 1741 по адм. д. № 1308/2008 г.; Опр. № 5054 по адм. д. № 4397/07 г.; Опр. № 7353 по адм. д. № 5978/07 г. и др.) многократно е имал възможност да изложи своята позиция относно характера на решениията по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА на общинските съвети и допустимостта на съдебния контрол спрямо тях .

Приел е, че решенията на общинските съвети по този текст са индивидуални административни актове и общинските съвети като органи на местното самоуправление в общината са длъжни да упражняват правомощията си по чл. 21 от ЗМСМА и се разпореждат с правото на собственост в интерес на общината. Разпореждането със собствеността на общината следва да се извършва при спазване на законовите изисквания за това - материалноправни и процесуалноправни като гаранция, че правомощието на общинския съвет е упражнено съобразно конституционно защитения интерес на общината. За да бъде гарантирано законосъобразното упражняване на предоставените на общинския съвет със закон правомощия при разпореждане с общинска собственост, решенията трябва да бъдат взети в рамките на компетентността им и при спазване на административнопроизводствените правила и на съответните материалноправни норми. Осъществяването на съдебен контрол, не препятства правото на органа на местното самоуправление да взема решения за сключване на гражданскоправни сделки с имоти - общинска собственост или да постанови разпореждане с тях, но в гражданските правоотношения общината ще встъпи след влизане в сила на решението по чл. 21 от ЗМСМА на общинския съвет. Съдебната проверка за законосъобразността на тези решения, не накърнява оперативната самостоятелност на общинския съвет да взема решения за управление и разпореждане с общинско имущество. Проверката е гаранция за законосъобразно упражняване на обективното право на управление и разпореждане и че имуществото на общината се използва в интерес на същата, както повелява чл. 140 от Конституцията на Р. Б..при спазване на административнопроизводствените правила и съответните материалноправни норми, който контрол се упражнява от административния съд.

На следващо място, по съществото на спора решението на Бургаския аддминистративен съд е правилно и законосъобразно. Обосновани са изводите му за приемане решението на общинския съвет при липсата на предпоставките по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. Предмет на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА са решенията на общинския съвет за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. В случая не е налице нито една от визираните предпоставки, тъй като с цитираното решение се задължава кмета на общината да предприеме действие за разваляне на предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, сключен между общината и " Феста холдинг" АД София, а не до действия по придобиване, управление или разпореждане с общинска собственост. По-скоро се касае до правомощия по чл. 21, ал. 1, т. 24 от ЗМСМА отколкото до такова по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. При това положение обосновано съдът е приел, че се касае до административен акт издаден при липса на основание, по която и причина го е отменил като незаконосъобразен.

Обосновани са и изводите му за незаконосъобразност на обжалваното решение и в частта му по т. 2. Налагането на забрана за издаване на строителни разрешение върху същият имот в полза на горното дружество в съответствие с чл.148, ал. 2 ЗУТ е в правомощията на главния архитект на общината. Той за всеки конкретен случай в предвидените от закона случаи може да се разпореди да бъде издадено или не строително разрешение. Предварителна и веобща забрана за това е недопустима и това не е в правомощията на общинския съвет.

С оглед изложеното, решението на Бургаския административен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

В производството си пред ВАС ответника по касационната жалба е бил представляван от адвокат Монева, от САК. В писмената защита от 09. 06. 2008 г. същата е направила изрично искане за присъждане на направените по делото пред ВАС разноски.

По делото е представено писмено пълномощно от 09. 06. 2008 г. с приложен към него договор за правна защита и сътрудничество, от който е видно, че на адв.. М. е изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Тъй като касационната жалба срещу решението на Бургаския административен съд е неоснователна, то в полза на ответника по жалбата " Феста холдинг" АД София следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в производството пред ВАС в размер на 200 лв.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд- четвърто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № І- 575/28.12. 2007 г. по адм. д. № 1257/ 2007 г. на Бургаския административен съд. ОСЪЖДА

О. Н.,гр. Н., ул. " Еделвайс" № 10 да заплати на " Феста холдинг" АД, със седалище и адрес на управлението гр. С., район " Триадица", бул. " България" № 83- А сторените съдебни и деловодни разноски в производството пред Върховния административен съд в размер на 200 (двеста) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Б. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Ц. С./п/ Г. Г.

Б.М.