О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1059

гр. София, 16.11.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдията И. Д. ч. т.д. № 1635 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ФРАНСИС РЕЗИДЪНС“ ЕООД /н./, ЕИК:[ЕИК] срещу определение № 50145 от 22. 06. 2023 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение по т. д. № 1771 по описа на съда за 2022 г., с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на касационната жалба, с която ВКС е сезиран.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, а обусловилите прекратяването на делото пред ВКС, разсъждения на касационния състав по отношение наличие/липса на правен интерес в лицето на жалбоподателя да обжалва въззивното решение в случая - формални.

Твърди се, че в производството не е разгледан просто иск по чл. 135 от ЗЗД, а такъв за попълване на масата на несъстоятелността на частния жалбоподател „ФРАНСИС РЕЗИДЪНС“ ЕООД /н./, с правно основание чл. 135 от ЗЗД във вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ, при който защитата обхваща като резултат взаимоотношенията между всички участници в производството по несъстоятелност на несъстоятелния длъжник. Според частния жалбоподател успешното провеждане на иска и евентуалното разместване на блага между страните, ще даде пряко своето отражение и върху състоянието на несъстоятелния длъжник, като е напълно възможно да го изведе от неплатежоспособност или свръхзадълженост, да го стабилизира, да го оздрави и да даде възможности за реализацията му в търговския оборот с друг търговски проект, поради което и за същия длъжник, макар и ответник в производството, е налице правен интерес да обжалва решението, с което така предявеният иск е отхвърлен.

Излага се, че от атакуваната в производството сделка търпят вреди абсолютно всички участници в нея, освен купувачът /другият ответник в производството/, а възприетата от касационния състав елементарна правна конструкция, според която правен интерес от обжалване съществува тогава, когато постановеният с решението правен резултат е неизгоден за страната, както и че при отхвърляне на иска интерес да обжалва решението има ищецът, а при уважаване на иска – ответникът, е неприложима в производства, като настоящото, в които се установяват далеч по-сложни и многопластови отношения.

Според жалбоподателя по-натам, същият формално и по силата на императивните норми на ЗЗД и ТЗ, нормативно обусловено е поставен в позицията на ответник в производството, но съдът не е изследвал дали тази му позиция съвпада с неговия правен интерес от водене на спора по делото. Излага се, че жалбоподателят в огромна степен е пострадал от атакуваната в производството сделка, поради което да му се откаже съдебна защита при така установените тежки факти и обстоятелства, е равносилно на отказ от правосъдие.

В частната жалба се обективира и признаване на иска от страна на жалбоподателя – ответник в производството.

Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане на друг състав на ВКС.

Ответникът по жалбата – ищец в производството „ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ“ АД /н./, намира същата за основателна.

Другият ответник в производството - „БИРС“ ООД оспорва жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и твърденията на страните, намира следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

За да приеме касационната жалба, с която е сезиран, за недопустима и да прекрати производството по делото, съставът на ВКС е изложил, че касаторът „ФРАНСИС РЕЗИДЪНС“ ЕООД /н./ е ответник по предявения от „Петрол холдинг“ АД /н./ иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 649, ал. 1 ТЗ и няма правен интерес да обжалва въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска.

Съставът на ВКС е приел, че правото на касационна жалба по чл. 280 ГПК принадлежи на страните по делото. За да е допустима, жалбата трябва да изхожда от страната, която има интерес да обжалва постановеното от въззивната инстанция съдебно решение. Правен интерес от обжалване съществува тогава, когато постановеният с решението правен резултат е неизгоден за страната. При отхвърляне на иска интерес да обжалва решението има ищецът, а при уважаване на иска - ответникът.

По-натам в мотивите на обжалваното прекратително определение е прието, че с решение № 130/02. 11. 2021 г. по в. т.д. № 299/2021 г. на Варненски апелативен съд като краен резултат е отхвърлен предявеният от „Петрол холдинг“ АД /н./, при съищец синдика на „ФРАНСИС РЕЗИДЪНС“ ЕООД /н./, против „ФРАНСИС РЕЗИДЪНС“ЕООД /н./ и „БИРС“ ООД, иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 649, ал. 1 ТЗ. Постановеният с решението на въззивния съд правен резултат е удовлетворителен за ответника „ФРАНСИС РЕЗИДЪНС“ ЕООД /н./, което изключва правния интерес за последното дружество от обжалване на въззивното решение /така и определение № 401/14. 07. 2015 г. по ч. т.д. № 1431/2015 г. на ВКС, II т. о./, а подадената при отсъствие на правен интерес касационна жалба е процесуално недопустима.

Обжалваното определение е правилно.

Процесуалноправната легитимация на страните в производство, като процесното, обусловена и произтичаща от съответното им качество в материалното правоотношение, от което възниква заявеното за съдебна защита субективно материално право на ищеца, както това и жалбоподателят сам сочи, е императивно установена по нормативен път. Практиката на касационната инстанция по отношение на същата процесуална легитимация е постоянна и еднопосочна в насока на това, че съгласно чл. 135 ЗЗД страните по атакувания договор са задължителни необходими другари по иск за обявяването на договора за относително недействителен по отношение на трето лице, и то – именно на страната на ответника в процесуалното правоотношение, възникващо при предявен иск на посоченото правно основание.

Това по никакъв начин не се променя от обстоятелството, че искът е основан и на чл. 649, ал. 1 от ТЗ, свързан е с производството по несъстоятелност и влязлото в сила решение по него има действие за длъжника, синдика и всички кредитори, доколкото във всички случаи и при хипотезата на чл. 649 от ТЗ иск, като процесният, се предявява отново срещу несъстоятелния длъжник и срещу другата страна по атакуваната сделка – лицето, с което длъжникът е договарял, в качеството им именно на ответници, и /по хипотеза/ - отново при условията на тяхната съвместна пасивна процесуална легитимация.

Макар и според жалбоподателя само формални, но правилата, уреждащи по задължителен начин процесуалната легитимация на страните в производство, като процесното, именно защото са процесуални, са по принцип императивни. Същите категорично изключват признаването на правен интерес у лицето, което по задължителен начин определят като ответник в производството, от обжалването на съдебно решение по предявения срещу него в качеството му именно на ответник иск, с което този иск е отхвърлен –в ущърб на ищеца и в полза на ответника /ответниците, както в случая/.

Никакви съображения, произтичащи от икономическа или друга целесъобразност от типа, изложени в частната жалба, с която настоящият състав е сезиран, не могат да обосноват корективно тълкуване на същите императивни правила, каквито по принцип са тези, определящи процесуалната легитимация на страните в гражданския процес до степен, че да признаят на ответник, предявеният срещу когото иск е отхвърлен, правото на жалба срещу положителното за него съдебно решение, с което делото е решено в негова полза.

В настоящото производство с предмет преценка законосъобразността на обжалваното прекратително определение, постановено от друг състав на ВКС, заявеното в частната жалба, с която настоящият касационен състав е сезиран, признание на предявения срещу частния жалбоподател иск, не подлежи на обсъждане.

Мотивиран по гореизложения начин, Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 50145 от 22. 06. 2023 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение по т. д. № 1771 по описа на съда за 2022 г.

ОСЪЖДА „ФРАНСИС РЕЗИДЪНС“ ЕООД /н./, ЕИК:[ЕИК] да заплати по сметката за държавни такси на Върховния касационен съд на Р. Б. сумата 15 лв. държавна такса за сметка на масата на несъстоятелността.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: