О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1041

София, 07.03.2024 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 4436 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Мюсюлманско изповедание, представлявано от Главния мюфтия, чрез адв. И. против решение № 73/01.08.2023 г. по в. гр. д. № 123/2023 г. на Окръжен съд Търговище, с което като е потвърдено решение № 236 от 11.05.2023 г. по гр. д. № 39/2023 г. на Районен съд Търговище, са уважени предявените от С. Х. М. против касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ – за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.1, т.6 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – имам-хатиб и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода от 09.11.2022 г. до 09..05.2023 г. в размер на 4 335,30 лв., ведно със законната лихва от 06.01.2023 г. до окончателното изплащане.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на изводите на съда, че работодателят не е спазил процедурата по искане на обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание. Поддържа се, че съдът не е съобразил устава на изповеданието и правилника за свещенослужителите на изповеданието относно правомощията на районния мюфтия и относно процедурата за налагане на дисциплинарно наказание.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е формулирал правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Поддържа се единствено, че обжалваното решение е очевидно неправилно поради нарушаване на процесуалните правила, създавайки противоречие в съдебния акт при потвърждаване на мотивите на първата инстанция в цялост и същевременно с излагане на допълнителни мотиви по фактите на спора.

Ответната страна по жалбата – С. Х. М., чрез пълномощника си адв. В. е депозирала отговор, в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради липса на формулирани правни въпроси и поради липса на хипотеза, обхваната от понятието „очевидна неправилност“ на решението по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, въззивният съд е препратил към мотивите му на основание чл.272 ГПК, като във връзка с оплакванията във въззивната жалба и след анализ на събраните по делото доказателства е изложил и собствени мотиви. Съдът е съобразил, че както в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, така и в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, и двете издадени на 03.11.2022 г. и връчени на ищеца по пощата на 09.11.2022 г., е посочено, че районният мюфтия на [населено място] е поискал устно от ищеца да представи на работодателя – Главния мюфтия, устни или писмени обяснения в тридневен срок от съставянето на констативния протокол за извършени нарушения, т. е. от 29.09.2022 г., но такива не били предоставени от служителя към момента на издаване на двете заповеди. При анализ на свидетелските показания на районния мюфтия на [населено място] – св. Р. и на секретаря на районното мюфтийство – св. Е., съдът е приел за установено, че след като са изгледали записите от камера, поставена в самата джамия и от камера, обхващаща двора й, са установили отсъствия и закъснения на ищеца по дати в периода от 13.09.2022 г. до 28.09.2022 г., на 29.09.2022 г., ищецът е бил извикан в районното мюфтийство и в разговор със тях е бил запознат с установените нарушения, като е поканен да даде обяснения и е дал устни такива. Ищецът е заявил, че на конкретните дати отсъствията му от джамията са били свързани с изпълнение на други негови задължения-религиозни обреди, като устно е заявил по дати къде и защо е отсъствал, но тези устни обяснения не са били отразени по никакъв начин в констативния протокол или в друг документ, който да е изпратен на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание. Съдът е отбелязал, че приложеното по делото писмени искане от районния мюфтия Р. до ищеца за даване на писмени обяснения до главния мюфтия, е оформено като връчено при отказ за получаване, но е безспорно установено, че ищецът е дал устни обяснения пред районния мюфтия, като както констативния протокол, така и искането са съставени на 29.09.2022 г. и на същата дата са изпратени на работодателя в [населено място]. Констатирано е също така, че по делото от страна на ответника не са представени доказателства, а и липсват подобни твърдения, че след постъпване на документите в Главното мюфтийство и започване на дисциплинарното производство работодателят да е отправял искане за писмени обяснения до ищеца, но в заповедите за налагане на дисциплинарното наказание и за прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е посочил, че ищецът не е дал нито устни, нито писмени обяснения. При така установени по делото данни – дадени от ищеца устни обяснения пред длъжностни лица на работодателя, които обаче не са доведени до знанието на последния, който е носител на дисциплинарната власт, въззивният съд е приел, че е налице нарушение на нормата на чл.193, ал.1 КТ, тъй като на практика работодателят не е изслушал работника/служителя преди налагане на дисциплинарното наказание. За да достигне до този извод, въззивният съд е съобразил трайната практика на ВКС, според която в случай, че обясненията са изискани от друго лице, което не е носител на дисциплинарната власт, от значение е достигането им до работодателя, за да може последният да ги съобрази при вземане на решение за налагане на дисциплинарно наказание, т. е. че искането за даване на обяснения може да бъде направено и/или прието от друго лице, напр. от непосредствения ръководител на работника или служителя по нареждане на работодателя, като за това действие не е необходимо формално упълномощаване, но в този случай от значение е достигането на обясненията до работодателя, който следва да ги вземе предвид в дисциплинарната процедура. В тази връзка, въззивният съд изрично е посочил, че ако районният мюфтия беше приложил към преписката точно и ясно изложение на дадените пред него устни обяснения на ищеца, което да е достигнало до работодателя, за да може да бъде отчетено от него при преценка дали да наложи или не дисциплинарно наказание, то нямаше да е налице нарушение на нормата на чл.193, ал.1 КТ.

Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл.280, ал.1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т. е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Р. Б. или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.

Съгласно задължителните постановки на т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато едно въззивно решение до касационен контрол, е необходимо в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът да е формулирал правен въпрос, който е от значение за формиране на волята на въззивната инстанция и който извежда материалноправен или процесуалноправен проблем, включен в предмета на делото. В приложение на принципа за диспозитивното начало задължение на касатора, а не на настоящата инстанция, е да изведе правния проблем и да го постави за отговор. Касационната инстанция може само да уточни и преформулира правния въпрос, но не и служебно да го формулира. В конкретния случай касаторът не е формулирал правен въпрос, а е изложил единствено оплаквания, касаещи правилността на въззивното решение по същество, които не могат да се разглеждат в производството по чл.288 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, а такива в конкретния случай не са и посочени. За пълнота следва да се отбележи, че решаващите изводи на въззивния съд за уважаване на исковете са съобразени изцяло с трайната практика на ВКС относно приложението на чл.193 КТ.

Въззивното решение не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане до касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В настоящия случай от съдържанието на въззивното решение не се разкрива нито една от тези хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.

При този изход на спора, на насрещната страна по касационната жалба следва да се присъдят сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, които са в размер на 1200,00 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 08.10.2023 г.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 73/01.08.2023 г., постановено по в. гр. д. № 123/2023 г. по описа на Окръжен съд Търговище.

ОСЪЖДА Мюсюлманско изповедание, ЕИК[ЕИК], представлявано от Главния мюфтия М. Х. да заплати на С. Х. М., ЕИК [ЕГН] с адрес [населено място], общ.О., [улица], на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1200,00 лв. - разноски за касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: