О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1247

[населено място], 14.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П.

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1650 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 5203/25.03.2024 г. на „Снабдяване и търговия МО“ ЕООД за изменение /допълване/ на определение № 687/21.03.2024 г. по т. д. № 1650/2023 г. в частта за разноските.

В молбата е изразено становище, че при постановяване на определението си съдът не е взел предвид формулираното в отговора на касационна жалба искане за присъждане на разноски и представените към него договор за правна защита и съдействие № 68398/19.09.2023 г., пълномощно, фактура и преводно нареждане.

Копие от молбата е изпратено на „ДДК Инвест“ ООД. Дружеството изразява становище за неоснователност на молбата, евентуално за редуциране на възнаграждението, което е прекомерно. Позовава се на практика на СЕС.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, след като обсъди доводите на молителя и прецени данните по делото, приема следното:

Молбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК след постановяване на определение № 687/21.03.2024 г. по настоящото т. д. № 1650/2023 г.

Молбата е основателна.

С подадения отговор на касационна жалба процесуалният представител на дружеството е формулирал искане за присъждане на разноски, което е подкрепено с доказателства за сторени такива в размер на 15 840 лв. с ДДС /лист 70, 71 и 72 от делото/. Представен е и списък по чл. 80 ГПК.

С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК. Настоящият състав споделя изложеното в определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I т. о. на ВКС подробно становище относно несъответствие на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с правото на ЕС, и приема, че същата не представлява обвързващ съда акт.

При изложените съображения възнаграждение следва да бъде присъдено в размер на 500 лв.

С тези мотиви съставът на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПЪЛВА определение № 687/21.03.2024 г. по т. д. № 1650/2023 г.

в частта за разноските като

ОСЪЖДА „ДДК Инвест“ ООД да заплати на „Снабдяване и търговия МО“ ЕООД сума в размер на 500 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.