6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2846

гр. София, 10.06. 2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Николай И. гр. дело № 4464 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на “Дженерали застраховане” АД, [населено място], подадена чрез юрисконсулт Г. Р., срещу въззивно решение № 209/16.06.2023 г., постановено по в. т.д. № 102/2023 г. на Апелативен съд – Варна в частта, с която, след като частично е отменено и частично е потвърдено решение № 65/21.11.2022 г. /поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 3/13.01.2023 г./ по т. д. № 76/2021 г. на Окръжен съд – Търговище, като краен резултат „Дженерали застраховане” АД е осъдено като солидарен длъжник /солидарно със ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД/ да заплати на основание чл. 432, ал.1 от КЗ на Н. К. Д., както следва: сумата 70 000 лв. /частичен иск от 90 000 лв./ - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинените й телесни повреди в резултат на ПТП, станало на 31.05.2020 г., и сумата 3 470,03 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 29.12.2020 г., до окончателното им изплащане. В останалите части въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение в частта, в която са уважени исковете против касатора, като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел, че с противоправното си поведение застрахованият при касатора водач на лек автомобил К. И. С. е допринесъл за телесните увреждания на ищцата, получени при процесното ПТП. Поддържа се, че вина за причинените вреди има водачът Ш. С. Н., управлявал лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350”, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗАД „А. Б. АД. Изразено е и несъгласие с размера на присъденото обезщетение.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. „Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи на страните? Следва ли формираният от съда правен извод относно основателността на претенцията да е резултат от обсъждане в логическа зависимост и обвързаност на всички събрани в хода на процеса доказателства съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, както и на доводите на страните, или същият може да се основава само на субективната преценка на съда, неподкрепена с нито едно доказателство?“; 2. „Коя страна следва да установи обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си и кой носи доказателствената тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици? Как /по какъв начин/ страната, чиято е тежестта да докаже осъществяването на определен факт и обстоятелство, следва да го стори, за да се приеме този факт за установен от страна на съда? Какви следва да са последиците, ако страната не се справи с доказателствената тежест, т. е. ако за осъществяването на подлежащия на доказване факт не е налице пълна убеденост и несъмненост?“. По отношение на поставените въпроси, се сочи наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди се, че по първата група въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 36/24.03.2014 г. по т. д. № 2366/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 92/22.02.2011 г. по гр. д. № 1863/2010 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 126/09.05.2011 г. по гр. д. № 421/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д № 761/2010 г. на ВКС, IV г. о.; ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о.; решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о.; решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, I т.o.; решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о. и др. По втората група въпроси се сочи противоречие с решение № 16/09.03.2016 г. по гр. д. № 6670/2014 г. на ВКС, I г. о.; решение № 95/21.07.2016 г. по т. д. № 1280/2015 г. на ВКС, I т. о.; решение № 338/27.03.2018 г. по гр. д. № 706/2017 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 61/07.07.2022 г. по гр. д. № 1659/2020 г. на ВКС, I г. о. и др. Твърди се също, че въззивното решение е очевидно неправилно - основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК.

Ответницата по жалбата Н. К. Д. не е депозирала отговор в законоустановения срок.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално недопустима в частта, имаща за предмет въззивното решение по иска за имуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. В случая претенцията по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е с обща цена 3470,03 лв., поради което въззивното решение по този иск не подлежи на касационен контрол и касационната жалба в тази й част следва да се остави без разглеждане.

В частта по иска за неимуществени вреди касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да уважи предявените от Н. К. Д. искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за солидарно осъждане на „Дженерали застраховане” АД и ЗАД „А. Б. АД, в качеството им на застрахователи на гражданската отговорност на двама от преките причинители на ПТП – К. И. С. и Ш. С. Н., да заплатят на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е приел за установено, че на 31.05.2020 г. на път 1-4, км. 232+790, в раиона на [населено място], в посока от [населено място] към [населено място], е настъпило ПТП - верижна катастрофа между четири моторни превозни средства, поради рязко намаляване скоростта на първото МПС - лек автомобил „БМВ 318 ЦИ“ с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от Х. К. П., предизвикано от внезапно появили се на пътя безстопанствени кучета, както и от неспазване на дистанция от страна на водача К. И. С., управлявал второто МПС - лек автомобил „Ауди 100“ с рег. [рег. номер на МПС] и неспазване на дистанция от страна на Ш. С. Н., водач на третото по ред МПС - лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350“ с рег. [рег. номер на МПС] . Ищцата Н. Д. била пътник във втория по ред автомобил - „Ауди 100”. Механизмът на произшествието е изяснен въз основа на съдебно-автотехническа експертиза, съгласно която причината за настъпилата катастрофа между автомобилите е субективното поведение на водачите на л. а. „Ауди 100“, „Мерцедес ГЛЕ“ и „Мерцедес А190“, които не осигурили достатъчна дистанция с движещите се пред тях автомобили, за да могат да предприемат адекватна реакция „аварийно спиране“ и да предотвратят настъпване на ПТП. Вещото лице е посочило, че тежестта на третия по ред автомобил „Мерцедес ГЛЕ” е довела до голяма деформация на багажното отделение на л. а. „Ауди” при удара с него, като съответно при действие на силната кинетична енергия тялото на пострадалата е полетяло напред и се ударило в предната лява седалка.

Въз основа на заключението на назначена по делото съдено-медицинска експертиза, съдът е приел, че в резултат от реализираното ПТП на Д. са причинени телесни увреждания - счупване на ацетабулума (ставната ямка на дясната тазобедрена става), закрито вдясно, нараняване на гръдния кош и разкъсна рана в предната част на дясната подбедрица, довело до две хирургични операции и дълъг възстановителен процес.

Посочено е, че съгласно влязло в сила решение на Районен съд - Търговище по а. н.д. № 961/2021 г., Ш. С. Н., застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗАД „А. Б. АД, е признат за виновен за това, че управлявайки лек автомобил „Мерцдес” на 31.05.2020 г. е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Н. К. Д., изразяваща се в трайно затрудняване движението на долния десен крайник, като водачът бил освободен е от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК. Съдът е приел, че е налице основание за ангажиране на отговорността на застрахователното дружество „А. Б. АД, в което този водач е бил застрахован. Въззивният съд е приел, че е налице и противоправното поведение на водача К. С., застрахован при „Дженерали застраховане” АД, изразяващо се в лоша преценка за избраната скорост на движение и необходимата дистанция спрямо предходно движещия се автомобил. Приел е, че е налице основание за ангажиране отговорността и на неговия застраховател, тъй като получените от ищцата травми били пряко свързани с осъществения деликт. Въззивната инстанция е направила извод, че в случая и двамата водачи са допринесли за настъпилите вреди, поради което е налице хипотезата на чл. 53 ЗЗД за ангажиране на солидарната отговорност на застрахователните дружества.

За да определи, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди в случая е в размер на 70 000 лв., съдът е отчел характера и степента на уврежданията, описани по-горе; извършените две оперативни интервенции; възрастта на пострадалата – 59 г., която била жизнена активна и трудоспособна преди настъпване на инцидента и промяната в начина й на живот – за дълъг период от време не могла да извършва трудовите си функции, през първите три месеца от увреждането изпитвала силни болки и страдания, притеснения и напрежение, като са съобразени търпените през целия период болки; обстоятелството, че ищцата не могла да се гржи сама за тоалета си; необходимостта да бъде обслужвана от трети лица; наложилата се рехабилитация за дълго време; нормативно определения лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност“; както и обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното ПТП.

Въззивната инстанция е намерила възраженията на ответните застрахователни дружества за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата за неоснователно, тъй като не били събрани категорични доказателства за изясняване на въпроса дали е била с поставен предпазен колан по време на настъпване на произшествието. Съдът е посочил, че според заключението на назначената във въззивното производство СМЕ причинените травматични увреждания биха могли да се получат както с поставен предпазен колан, така и без такъв. Поради това е счел, че не е налице основание за намаляване на определеното обезщетение.

Заявеното от касатора основание по чл. 280, ал. 2 предл. 3-то ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение не се установява. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност, а това основание се мотивира основно с твърдения за необоснованост на въззивното решение, които не могат да се проверят в настоящото производство.

След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне по първата група процесуалноправни въпроси, които обобщено се свеждат до въпроса: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и да извърши цялостна преценка на доказателствения материал?. Въпросът отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване, доколкото е включен в предмета на спора и разрешаването му от въззивния съд е обусловило уважаването на предявения от ищцата срещу касатора иск за обезщетение за неимуществени вреди, в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на пряк причинител на вредите. Въззивното решение в тази му част следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за проверка за противоречие с цитираните в изложението решения на ВКС, както и с други служебно известни на настоящия съдебен състав решения.

По останалите въпроси в изложението, касационно обжалване не следва да се допуска, доколкото правните разрешения по тях са свързани с отговора на въпроса, по който касационният контрол се допуска и по същите съдът ще се произнесе с решението си, като ги разгледа ведно с касационните основания, с които са пряко свързани.

Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 1400 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Дженерали застраховане” АД, [населено място], подадена чрез юрисконсулт Г. Р., в частта й, имаща за предмет въззивно решение № 209/16.06.2023 г., постановено по в. т.д. № 102/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна по предявения иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетение за имуществени вреди и прекратява касационното производство в тази му част.

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 209/16.06.2023 г. по в. т.д. № 102/2023 г. на Апелативен съд – Варна в останалата му обжалвана част, с която “Д. З. АД, като солидарен длъжник, е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на Н. К. Д. обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 31.05.2020 г., в размер на 70 000 лв. /частичен от 90 000 лв./, ведно със законната лихва за забава, считано от 29.12.2020 г., до окончателното му изплащане.

УКАЗВА на жалбоподателя “Дженерали застраховане” АД, [населено място], в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 1400 лв., като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.

В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията-докладчик за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото, подлежи на обжалване с частна жалба, пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните. В останалата част определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.