7 Р Е Ш Е Н И Е

№ 748

гр. София, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря А. Б. като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 4464 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Дженерали застраховане” АД, [населено място], подадена чрез юрисконсулт Г. Р., срещу въззивно решение № 209/16.06.2023 г., постановено по възз. т.д. № 102/2023 г. на Апелативен съд – Варна. Касационно обжалване на решението е допуснато в частта му, с която след като частично е отменено и частично е потвърдено решение № 65/21.11.2022 г. /поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 3/13.01.2023 г./ по т. д. № 76/2021 г. на Окръжен съд – Търговище, „Дженерали застраховане” АД, като солидарен длъжник /солидарно със ЗАД „А. Б. АД/, е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на Н. К. Д. обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 31.05.2020 г., в размер на 70 000 лв. /частичен иск от 90 000 лв./, ведно със законната лихва за забава, считано от 29.12.2020 г., до окончателното му изплащане. /Касационната жалба, като процесуално недопустима в частта й, имаща за предмет въззивното решение по иска за имуществени вреди с обща цена 3470,03 лв., е оставена без разглеждане и касационното производство в тази му част е прекратено./

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение в частта, в която е уважен искът за неимуществени вреди против касатора, като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел, че с противоправното си поведение застрахованият при касатора водач на лек автомобил К. И. С. е допринесъл за телесните увреждания на ищцата, получени при процесното ПТП. Поддържа се, че вина за причинените вреди има водачът Ш. С. Н., управлявал лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350”, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗАД „А. Б. АД. Изразено е и несъгласие с размера на присъденото обезщетение.

Ответницата по жалбата Н. К. Д. не е депозирала отговор в законоустановения срок. В о. с.з., чрез своя пълномощник изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира нейното отхвърляне.

ЗАД „А. Б. АД не е депозирал отговор в законоустановения срок.

Третите лица помагачи на „Д. З. АД - [община] и Агенция „Пътна инфраструктура“ не са изразили становище по жалбата.

С определение № 2846/10.06.2024 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в горепосочената му част по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и да извърши цялостна преценка на доказателствения материал.

По процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, е формирана практика на ВКС, обективирана в: ППВС № 1/53 г.; ППВС № 7/1965 г.; ППВС № 1/1985 г.; ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д.№ 1/2000 г. на ОСГК; решение № 17/23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г. на II т. о.; решение № 136/06.11.2015 г. по т. д. № 2483/2014 г. на II т. о.; решение № 180/11.01.2016 г. по т. д. № 1618/2014 г. на II т. о.; решение № 222/06.04.2017 г. по т. д. № 425/2015 г. на II т. о.; решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на II т. о.; решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на II т. о. и др., съдържащи положителен отговор на правния въпрос. Според посочената съдебна практика, за съда съществува задължение да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения и да обсъди в мотивите си правно релевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора по делото. Въззивният съд е длъжен да постанови решението си въз основа на установените правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството. Цитираната съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, се възприема от настоящия съдебен състав.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение и да уважи предявения от Н. К. Д. иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, за солидарно осъждане на ответниците „Дженерали застраховане” АД и ЗАД „А. Б. АД, в качеството им на застрахователи на гражданската отговорност на двама от преките причинители на ПТП – К. И. С. и Ш. С. Н., да заплатят на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е приел за установено, че на 31.05.2020 г. на път 1-4, км. 232+790, в района на [населено място], в посока от [населено място] към [населено място], е настъпило ПТП - верижна катастрофа между четири моторни превозни средства, поради рязко намаляване скоростта на първото МПС - лек автомобил „БМВ 318 ЦИ“ с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от Х. К. П., предизвикано от внезапно появили се на пътя безстопанствени кучета, както и от неспазване на дистанция от страна на водача К. И. С., управлявал второто МПС - лек автомобил „Ауди 100“ с рег. [рег. номер на МПС] и неспазване на дистанция от страна на Ш. С. Н., водач на третото по ред МПС - лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350“ с рег. [рег. номер на МПС] . Ищцата Н. Д. била пътник във втория по ред автомобил - „Ауди 100”. Механизмът на процесното ПТП е бил правилно изяснен въз основа на изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза, съгласно която причината за настъпилата катастрофа между автомобилите е субективното поведение на водачите на л. а. „Ауди 100“, л. а. „Мерцедес ГЛЕ“ и л. а. „Мерцедес А190“ /четвърто по ред МПС/, които не осигурили достатъчна дистанция с движещите се пред тях автомобили, за да могат да предприемат адекватна реакция „аварийно спиране“ и да предотвратят настъпване на ПТП. Вещото лице посочило, че тежестта на третия по ред автомобил „Мерцедес ГЛЕ” е довела до голяма деформация на багажното отделение на л. а. „Ауди” при удара с него, като съответно при действие на силната кинетична енергия тялото на пострадалата е полетяло напред и се ударило в предната лява седалка. Въз основа на заключението на назначена по делото съдено-медицинска експертиза, съдът е направил обоснован извод, че като пътник в л. а. „Ауди 100“ на Д. е получила телесни увреждания - счупване на ацетабулума /ставната ямка на дясната тазобедрена става/, закрито вдясно, нараняване на гръдния кош и разкъсна рана в предната част на дясната подбедрица, довело до две хирургични операции и дълъг възстановителен процес.

За да определи, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди в случая е в размер на 70 000 лв., съдът е отчел характера и степента на уврежданията, описани по-горе; извършените две оперативни интервенции; възрастта на пострадалата – 59 г., която била жизнена активна и трудоспособна преди настъпване на инцидента и промяната в начина й на живот – за дълъг период от време не могла да извършва трудовите си функции, през първите три месеца от увреждането изпитвала силни болки и страдания, притеснения и напрежение, като са съобразени търпените през целия период болки; обстоятелството, че ищцата не могла да се грижи сама за тоалета си; необходимостта да бъде обслужвана от трети лица; наложилата се рехабилитация за дълго време; нормативно определения лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност“; както и обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното ПТП. С оглед заключението на съдено-медицинска експертиза, че травматични увреждания на ищцата са могли да бъдат получени, както с поставен предпазен колан, така и без такъв, правилно е прието за неоснователно възражението на ответниците за съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна.

Въззивната инстанция е направила извод, че в случая и двамата водачи - К. И. С. и Ш. С. Н., са допринесли за настъпилите вреди, поради което е налице хипотезата на чл. 53 ЗЗД за ангажиране на солидарната отговорност на застрахователните дружества - ответници по иска.

Прието е, че съгласно влязло в сила решение на Районен съд - Търговище по а. н.д. № 961/2021 г., Ш. С. Н., застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗАД „А. Б. АД, е признат за виновен за това, че управлявайки лек автомобил „Мерцедес” на 31.05.2020 г. е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Н. К. Д., изразяваща се в трайно затрудняване движението на долния десен крайник, като водачът бил освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК. С оглед на посоченото съдът е приел, че е налице основание за ангажиране на отговорността на застрахователното дружество „А. Б. АД, в което този водач е бил застрахован.

Основателно обаче е оплакването на касатора за неправилен извод на въззивния съд относно наличие на основание за ангажиране и на неговата отговорност, като застраховател на водача К. С.. Неправилно въззивният съд е приел, че поради противоправното поведение на водача К. С., застрахован при „Дженерали застраховане” АД, изразяващо се в лоша преценка за избраната скорост на движение и необходимата дистанция спрямо предходно движещия се автомобил е налице основание за ангажиране отговорността и на неговия застраховател, тъй като получените от ищцата травми били пряко свързани с осъществения деликт. Въззивният състав не е обсъдил събраните от двете инстанции доказателства в тяхната взаимна връзка и доводите на страните, относими към правния спор, не е подложил на самостоятелна преценка събрания фактически и доказателствен материал и в резултат на допуснати процесуални нарушения е достигнал до необоснования извод за наличие на причинна връзка между поведението на водача К. С. и получената от ищцата /пътуваща в управлявания от него автомобил/ травма. Преки и непосредствени вреди от деянието са тези вреди, които се намират в причинна връзка с него. За да има причинна връзка вредата трябва да бъде адекватна последица на непозволеното увреждане. Адекватността е налице, когато деянието по своята природа е годно да доведе до настъпилия отрицателен резултат. Едно действие или бездействие представлява адекватна или относима причина, когато по своя характер е практически годно да причини вреда, подобна на тази, която е настъпила, т. е. ако при нормалното стечение на обстоятелствата би настъпила същата последица. При изясняване на причинната връзка е нужно да се отговори, дали резултатът е бил реално възможно следствие на извършеното деяние. Ако между дадено обстоятелство и резултата не може да се докаже една с по-голяма вероятност настъпила обусловеност, причинната връзка не бива да се приема за дадена. В хипотезата на чл. 45 ЗЗД доказването на причинно следствената-връзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца. Той следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието. В хода на делото не са събрани доказателства, от които да се направи категоричен извод за наличие на причинна връзка на поведението на застрахования при касатора водач и причинените на ищцата травми. Безспорно е установено от заключението на съдебно-автотехническа експертиза, че скоростта на движение на л. а. Ауди 100 с peг. [рег. номер на МПС] , л. а. Мерцедес ГЛЕ 350 с peг. [рег. номер на МПС] и л. а. Мерцедес А 190 с peг. [рег. номер на МПС] е била в причинно следствена връзка с настъпилото на 31.05.2020 г. ПТП, и че при движение с по-ниска скорост, която да е съобразена с пътната обстановка, при своевременно възприемане на намиращите се отпред автомобили водачите биха могли с реакция за аварийно спиране да спрат преди удара, както и че водачите на тези автомобили са имали техническа възможност да предотвратят ПТП при управление на МПС -та и на безопасна дистанция, своевременно възприемане на автомобилите пред тях и адекватна реакция с аварийно спиране. Нито в заключението на САТЕ, нито в заключението на СМЕ се съдържа извод обаче, причинените на ищцата травми да са следствие на удара между л. а. Ауди 100 и първия от четирите автомобила участвали във верижната катастрофа. В т.7 от заключението на САТЕ категорично е посочено, че тялото на пострадалата е политнало напред именно в резултат на удара в задната част на автомобила, в който е пътувала. В о. с.з. при изслушването, му вещото лице е пояснило, че от удара от л. а. Мерцедес ГЛЕ 350 в л. а. Ауди 100 /л. а. „Ауди е бил в покой преди да бъде ударен, видно от показанията на св. Н./, който е бил с голям интензитет в задната част на л. а. Ауди 100, задната част на този автомобил е с почти изцяло деформирано багажно отделение, като от този удар на ищцата е придадена кинетична енергия и тялото и е политнало напред спрямо първоначалната посока на движение на л. а., след което тя се удря в предната седалка и от там настъпват самите травми. От изложеното следва извод за липса на причинна връзка между поведението на водача К. С. и вредите, тъй като дори спиране от негова страна, преди сблъска със спрелия преди него автомобил, не би могло да предотврати удара от л. а. Мерцедес ГЛЕ 350. Независимо от поведението на водачите на предходните автомобили, в т. ч. на водача К. С., вината за удара в задната част на л. а. Ауди 100, от който са причинени уврежданията на ищцата е на водача на л. а. Мерцедес ГЛЕ 350 и имено поведението на последния се намира в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с причинената й средна телесна повреда.

По изложените съображения настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение в частта му, в която е уважен предявения от Н. Д. против касатора - ответник „Дженерали застраховане” АД пряк иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховането, за солидарното му осъждане със ЗАД „А. Б. АД за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди е неправилно. Поради това и на основание чл.293, ал.2 ГПК решението следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция, като се отхвърли неоснователният иск срещу касатора за поддържания в производството по чл. 290 ГПК размер от 70 000 лв. Въззивното решение следва да бъде отмененото и в частта му, с която са в тежест на „Дженерали застраховане” АД са възложени такси и разноски по делото, касаещи отхвърления иск за неимуществени вреди.

Предвид изхода на делото, в полза на касатора следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част на предявените срещу него искове, както следва: за първа инстанция разноски в размер на 390,55 лв. /в т. ч. 190,55 лв.- разноски за експертизи и 200 лв.- юрисконсултско възнаграждение определено с оглед разпоредбите на чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25, ал.2 от Наредба за правна помощ/, за въззивна инстанция разноски в размер на 1600 лв. /в т. ч. 1400 лв.- внесена държавна такса за въззивно обжалване, касаеща иска за неимуществени вреди, и 200 лв.- юрисконсултско възнаграждение /, както и за касационна инстанция 1630 лв. /в т. ч. 1430 лв.- внесена държавна такса за касационното производство и 200 лв.- юрисконсултско възнаграждение/, или общо от 3620,55 лв.

Касаторът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата адв.П. К. от САК, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 480 лв. с ДДС пред касационната инстанция, съразмерно на иска за имуществени вреди, по който касационното производство е прекратено, поради недопустимост на жалбата.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 209/16.06.2023 г., постановено по възз. т.д. № 102/2023 г. на Апелативен съд – Варна в частта му, с която след като частично е отменено и частично е потвърдено решение № 65/21.11.2022 г. /поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 3/13.01.2023 г./ по т. д. № 76/2021 г. на Окръжен съд – Търговище, „Дженерали застраховане” АД [населено място], е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като солидарен длъжник, да заплати на Н. К. Д. обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 31.05.2020 г., в размер на 70 000 лв. /частичен иск от 90 000 лв./, ведно със законната лихва за забава, считано от 29.12.2020 г., до окончателното му изплащане; в частта му, с която „Дженерали застраховане” АД [населено място], е осъдено да заплати в полза на адв. П. С. К. от САК - процесуален представител на ищцата, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв.: в разликата над 154,96 лв. да размер на 3 280,92 лв. с ДДС за първоинстанционното производство, и в разликата над 490,25 лв. да размер на 10 380 лв. с ДДС, за въззивното производство; както и в частта му, с която „Дженерали застраховане” АД [населено място], е осъдено да заплати в полза на Окръжен съд-Търговище държавна такса в разликата над 138,80 лв. до размера 2 938,80 лв. и направени по делото разноски в разликата над 21,17 лв. до размер 400 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. К. Д., иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховането, против „Дженерали застраховане” АД [населено място], с ЕИК[ЕИК], като солидарен длъжник, за заплащане на сумата 70 000 лв. /частичен иск от 90 000 лв./- представляваща обезщетение за неимуществените вреди, причинени й от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 31.05.2020 г.

ОСЪЖДА Н. К. Д., с ЕГН [ЕГН], да заплати на „Дженерали застраховане” АД [населено място], с ЕИК[ЕИК], разноски по делото, в общ размер на 3620,55 лв.

ОСЪЖДА „Дженерали застраховане” АД [населено място], с ЕИК[ЕИК] да заплати на процесуалния представител на ищцата адв.П. С. К. от САК дължимо за касационното производство адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 480 лв. с ДДС.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третите лица помагачи на ответника „Дженерали застраховане” АД [населено място] – [община] и АГЕНЦИЯ „Пътна инфраструктура“, [населено място].

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.