Определение по ч. гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3307

София, 01.11. 2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 25.10.2023 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А.

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр. дело № 4476 /2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. чл.286, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Еко уикенд и спа“ ЕООД срещу разпореждане № 4045 /21.08.2023 г. по в. гр. д. № 647 /2023 г. на Варненския окръжен съд, с което на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК въззивният съд е върнал подадената от „Еко уикенд и спа“ ЕООД касационна жалба срещу въззивното решение по делото по иск с правно основани чл.19, ал.3 ЗЗД.

Ответникът по частната жалба С. А. Т. я оспорва, поддържа твърдение, че извода на въззивния съд за цената на иска е законосъобразен, в подкрепя представя удостоверение за данъчна оценка на имота за сумата 3 647.70 лева, каквато е представена по делото.

Жалбата е допустима, подадена е в срок от страна по делото срещу преграждащо разпореждане на съдия от въззивен съдебен състав, което подлежи на обжалване и е редовна.

За мотивите в разпореждането:

Въззивният съд е постановил въззивно решение по иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. С влязло в сила определение по ч. гр. д. № 1437/2022 на ВОС е решен със сила на пресъдено нещо спорът относно родовата подсъдност на предявения конститутивен иск, като същата е определена съгласно чл.104, т.4 вр. чл.103 ГПК въз основа на установената в частното производство цена на иска в размер на 3 647.70 лева, определена по правилата на чл.69, ал.1, т.4 вр. т.2, пр.1 ГПК и с оглед представените писмени доказателства. Въпросът за родовата подсъдност и свързаният с нея въпрос за цената на иска не могат да бъдат пререшавани в последващо производство. При цена на иска в размер до 5 000 лева въззивното решение по делото, постановено по облигационен иск, попада сред решенията, неподлежащи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Поради което и на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК докладчикът е постановил връщане на касационната жалба.

Настоящият състав установи следното:

Искът е с правна квалификация чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на поземлен имот - земеделска земя с площ кв. м., посочената в исковата молба цена на иска е 3 647.70 лева, като доказателство за цената на иска е представена данъчна оценка за същата сума. Уговорената продажна цена е 450 000 евро.

С отговора на исковата молба ответникът „Еко уикенд и спа“ ЕООД е поставил въпроса за цената на иска, която според него е равна на стойността на договора – 450 000 евро - че делото подлежи на разглеждане от окръжния съд като първа инстанция съгласно чл.104 ГПК, поради което е направил възражение за родова неподсъдност на делото от Варненския районен съд (по чл.119, ал.1 ГПК).

С разпореждане от 20.04.2022 г. (л.171) първоинстанционният съд е оставил без уважение възражението на ответника „Еко уикенд и спа“ ЕООД за прекратяване на производството по делото поради неподсъдност на ВРС и изпращането му на ВОС. По жалба на „Еко уикенд и спа“ ЕООД срещу това разпореждане (по чл.121 ГПК) е постановено определение от 07.07.2022 по ч. гр. д. № 1437/2022 на ВОС, с което разпореждането е потвърдено. Това определение е окончателно.

По основателността на частната жалба:

Предвид изложеното настоящият състав намира фактическите констатации на окръжния съдия за обосновани, а правните му изводи за законосъобразни и тъй като към тях няма какво да се добави, настоящият състав може да препрати към мотивите в обжалваното разпореждане на основание чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК, за да не повтаря написаното в тях.

Поради изложеното, че цената на иска е стабилизирана, което е съобразено с установената практика на ВКС по приложението на чл.70, ал.1 ГПК (отразена в мотивите към т.5 от ТР №5 /12.07.18 по ТД № 5 /2015 ОСГТК на ВКС), е неоснователен доводът на частния жалбоподател, че е налице промяна във фактическите обстоятелства и от представен след депозиране на касационната жалба документ от Д. М. такси към [община] с изх. № от 29.08.2023 г. е видно, че данъчната оценка за процесния имот за 2022 г. следва да бъде определена в по-висок размер.

В случая определената от въззивния съд по реда на чл.121 ГПК по правилото на чл.69, ал.1, т.4 вр. т.2, пр.1 ГПК цена на иска е в размер на 3 647.70 лева и е по-ниска от 5 000 лева, делото е гражданско и съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК въззивното решение по това дело е влязло в сила на основание чл.296, т.1 ГПК и поради това не подлежи на касационно обжалване, а подадената касационна жалба законосъобразно е върната.

Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна, обжалваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски и не е представил доказателства за такива, поради което разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава разпореждане № 4045 /21.08.2023 г. по в. гр. д. № 647 /2023 г. на Варненския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.