О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60317

София, 29.09.2021 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Е. М.

Членове: Ирина Петрова

Десислава Добрева

като изслуша докладваното от съдията Петрова ч. т.д. № 1754 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба /неправилно наименована частна касационна жалба/, подадена от Е. М. З. и Д. И. Ю. чрез законния им представител Е. З. против Определение № 260212 от 11.06.2021г., постановено в производство по чл.248 ГПК по в. т.д.№ 210/2021г. на Апелативен съд Варна. С атакуваното определение, по молба на насрещната страна по спора - „ОЗК Застраховане”АД, е изменено постановеното от въззивната инстанция определение за прекратяване на въззивното производство поради оттегляне на подадената от ищците Е. М. З. и Д. И. Ю. чрез законния им представител Е. З. въззивна жалба и на въззиваемото дружество са присъдени разноски за въззивното производство в размер на 4 339лв.-договорено и платено адвокатско възнаграждение.

С частната жалба се иска отмяна на определението като незаконосъобразно и отхвърляне на молбата на застрахователното дружество по чл.248 ГПК. Твърдението е, че разноските за защита са извършени от въззиваемия след прекратяване на въззивното производство, а съгласно практиката на ВКС /определения по ч. гр. д. 449/2016г. на 4 г. о. и ч. гр. д.№ 403/2012г. на 1 г. о./, на присъждане при прекратяване на производството по делото подлежат сторените от ответника разноски преди прекратяването му. Посочва се, че производството пред апелативния съд е прекратено поради оттегляне на въззивната жалба от ищците-въззивници с определение от 15.04.2021г., а заплащането на адвокатското възнаграждение от застрахователя е извършено на 19.04.20121г. Според частните жалбоподатели фактът, че извършването на разноските е сторено 4 дни след прекратяване на делото и след публикуване на прекратителното определение на електронния сайт на съда означава, че разноските са извършени след прекратяване на производството и не са във връзка със защитата по конкретния спор.

От насрещната страна ОЗК Застраховане АД е постъпил отговор в срока по чл.276 ГПК, с който се оспорва основателността на частната жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Частната жалба е депозирана в срок и е процесуално допустима.

Производството по в. т.д.№ 120/2021г. е образувано по въззивна жалба на ищците, срещу която е депозиран отговор от ЗАД”ОЗК Застраховане”АД от 18.02.2021г. чрез процесуалния представител адв.К. Т., съдържащ искане за присъждане на разноски, доказателства за извършването на които, към момента на депозиране на отговора, не са представени. Разглеждането на въззивната жалба е насрочено в открито заседание на 21.04.2021г. С молба от 07.04.2021г. е депозирано искане за оттегляне на въззивната жалба на основание чл.264,ал.1 ГПК. С определение от 15.04.2021г. въззивното производство е прекратено като определението е съобщено на въззиваемото дружество на 07.05.2021г. С молба от 20.04.2021г. от същото е постъпила молба за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, към която са приложени списък по чл.80 ГПК и доказателства за извършването им - договор за правна защита и съдействие от 12.04.2021г. за договорено възнаграждение от 4 339лв. с ДДС за правна помощ и съдействие, изразяващи се в депозиране на отговор на въззивната жалба и процесуално представителство по т. д. 120/2021г. на АС Варна, фактура от 12.04.2021г. и преводно нареждане от 19.04.2021г. С молба от 11.05.2021г. в изпълнение на указания на съда да уточни искането си, страната е посочила, че желае присъждане на разноски, а не изменение на определението в частта за разноските, тъй като към момента на депозиране на молбата по чл.248 ГПК, определението за прекратяване на производството по делото не й е било връчено.

С атакуваното определение е допълнено определението за прекратяване на производството по делото с присъждане на въззиваемото дружество на сумата 4 339лв. адвокатско възнаграждение по съображения, че правото по чл.248,ал.1 ГПК е упражнено в срок; че тъй като препис от молбата за оттегляне на въззивната жалба не се връчва, доказателствата за направените разходи правомерно са представени ведно с молбата за допълване и списъка по чл.80 ГПК.

При тези безспорни обстоятелства, частната жалба е неоснователна.

Неоснователно е позоваването на противоречие на обжалваното определение с практиката на ВКС. И в двете цитирани от частните жалбоподатели определения на състави на ГК на ВКС ясно е застъпено становището, че достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 от ГПК е, разходите да са сторени преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството по делото, за образуването на което е известен, а въпросът за доказването им е фактически. В конкретния случай не е налице хипотеза разходите да са направени от ответната страна преди уведомяване за образуваното производство и след прекратяване на делото, за да могат да бъдат квалифицирани като направени без основание и не по повод на делото. Правнорелевантни са обстоятелствата, че: отговор на въззивната жалба е депозиран - т. е. фактът на защитата е осъществен; договорът за правна защита и съдействие и фактурата носят дата /12.04.2021г./, предхождаща не само уведомяването на ответника за прекратяване на производството по делото, но и постановяването на определението по чл.264 ГПК /15.04.2021г./, което е достатъчно да опровергае тезата на частните жалбоподатели, че разходите не са във връзка с делото, а са договорени след публикуване на прекратителното определение на електронния сайт на съда. От значение е и, че плащането на възнаграждението е извършено преди надлежно установеното от материалите по делото уведомяване на ответната страна за прекратяване на производството по делото-07.05.20121г. , а твърдението на жалбоподателите, че ответникът е узнал да прекратяването не на датата на връчване на препис от прекратителното определение, а в по-ранен момент чрез електронния сайт на съда, не е доказано. В случая за дата на уведомяването следва да бъде зачетена тази, надлежно удостоверена чрез върнатото по делото съобщение. Съществено е и обстоятелството, че при прекратяване на производството с определение в закрито заседание срокът за упражняване на правото на разноски по чл.78, ал.4 ГПК до края на устните състезания не може да се спази. Поради задължението на съда да даде възможност за упражняване на това право, то е допустимо с молбата по чл.248 ГПК да се поиска за първи път присъждане на разноски при прекратяване на делото. Когато разглеждането на делото приключва в закрито заседание и препис от искането за прекратяването му не е връчен на насрещната страна, тя може да поиска присъждане на сторените преди прекратяването разноски и да представи доказателства за извършването им в срока по чл.248, ал.1 ГПК, каквато е настоящата хипотеза. Релевантно е и знанието на страната, че при оттегляне на подадената въззивна жалба, за нея възниква изрично предвиденото в процесуалния закон задължение да обезщети насрещната страна за сторените разноски за защита, които в конкретния случай са били поискани още с отговора на въззивната жалба, депозирана от адвокат с приложено пълномощно, а както се посочи, допустимо е доказването им с молбата по чл.248,ал.1 ГПК, тъй като прекратяването на производството е станало в закрито заседание без ответникът да е уведомен за искането по чл.264,ал.1 ГПК.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1 т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

П. О. № 260212 от 11.06.2021г. по в. т.д.№ 210/2021г. на Апелативен съд Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: