Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на адв.В. С. С., в качеството му на процесуален представител на С. П. А., в качеството му на управител на "Ягуар-02" ЕООД, срещу решение от 9.10.2007 г. по адм. дело № 1944 по описа за 2007 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 2300-1656 от 12.01.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП - София област, потвърден в обжалваната част с решение № 442 от 2.04.2007 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. С. относно отказано право на данъчен кредит в размер на 22 000.00 лв. за данъчен период м. юли 2004 г. по фактура № 1085 от 26.07.2004 г., издадена от ЕТ "Тони-Е. Л.".

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от Административнопроцесуалния кодекс.

Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. С. оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт С. М..

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл.218, ал.1 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебния контрол в производството по делото е бил

РА № 2300-1656 от 12.01.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП - София област, потвърден в обжалваната част с решение № 442 от 2.04.2007 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. С. относно отказано право на данъчен кредит в размер на 22 000.00 лв. за данъчен период м. юли 2004 г. по фактура № 1085 от 26.07.2004 г., издадена от ЕТ "Тони-Е. Л.", на основание чл.6 и чл.65, ал.4, т.3 и т.4 от ЗДДС отм. . По делото е установено, че на ревизираното лице е осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС отм. за ревизиран период 1.07.2004 г.-30.06.2006 г., като при административното обжалване той е потвърден само в частта относно отказаното право на данъчен кредит в посочения размер и за посочения данъчен период, и е доначисления ДДС в размер на 45 000.00 лв. за данъчен период м. март 2006 г. При съдебното обжалване, с оглед разпоредбата на чл.156, ал.1 от ДОПК и от съдържанието на жалбата следва да се приеме, че това е и предмет на обжалване, като съдът се е произнесъл по първия спорен въпрос, а именно отказаното право на данъчен кредит по фактурата, издадена от ЕТ "Тони-Е. Л." и ангажираните доказателства са били само в тази насока. Същият е изложил подробно фактическата и правната страна по спора, като е обосновал извод за законосъобразност на обжалвания данъчен акт.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. От съдържанието на касационната жалб, в която изрично е посочено, че се обжалва решението в "частта относно отказаното право на данъчен кредит", следва да се приеме, че същото в тази му част подлежи на касационен контрол. По делото е установено, че данъчният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК. Издаден е в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му, като доказателствата послужили за издаването му са събрани по предвидения в ДОПК ред. Спорът е бил относно правилното прилаган на чл.6 и чл.65, ал.4, т.3 и т.4 от ДОПК. Във връзка с това съдът е обсъдил разпоредбата на чл.6, на чл.24 и чл.25 от ЗДДС отм. , които дават легално определение за доставка и за данъчно събитие и за дата на възникването на данъчното събитие по смисъла на закона, на чл.64 и на чл.65, ал.4 от ЗДДС отм. , които уреждат материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит и за установяване на обстоятелства, визирани в ал.4 от цит. разпоредба, при наличието на които се препятства упражняването на това право. Обсъдена е и разпоредбата на чл.65, ал.8 от ЗДДС отм. . Съдът е обсъдил и заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, която не е могла да осъществи проверка в счетоводството на прекия доставчик, а по делото не са ангажирани други доказателства относно правнорелевантите факти, включително и за реалността на доставката. Правилен е изводът на съда относно приложението на

чл.65, ал.8 от ЗДДС отм. . При липса на категорични данни за реалност на доставката не следва да се разисква въпроса за приложението на чл.65 ал.8 от ЗДДС отм. , каквото е единственото касационно възражение.

При установяване на плащане на стойността на дължимия ДДС по процесната фактура по "ДДС-сметката" на доставчика в изпълнение на ал.8 следва да се приеме, че това не води автоматично до незаконосъобразност на обжалвания РА. Това се обуславя от наличието на чл.6, на чл.63, на чл.64 и чл.65, ал.4 от ЗДДС отм. , посочени като правно основание за отказа за признаване правото на данъчен кредит и се обуславя от самия механизъм на облагане с ДДС. Правото на данъчен кредит в обжалвания ДРА е отказано поради липса на действително осъществена доставка, документирана с процесната фактура, поради което и наличието на плащане на данъка по "ДДС-сметката " на доставчика не е основание за признаване правото на данъчен кредит и не преодолява нарушаването на същия този механизъм на облагане, в какъвто смисъл е съдебната практика на съда. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба не следва да се присъждат съдебни разноски, което се определя от изискванията и съдържанието на чл.161, ал.1, изр. трето от ДОПК.

Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение от 9.10.2007 г. по адм. дело № 1944 по описа за 2007 г. на Административен съд София-град.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ З. Ш. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. З./п/ Е. М. З.Ш.