Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на Х. С. И., представен от адв. Д. Н. и на директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. В. Т. срещу решение № 13/25.01.2012 г. на Административен съд В. Т. по адм. д. № 831 по описа за 2011 г., с което е изменен ревизионен акт № 051003417/07.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – В. Т. в частта му потвърдена с решение №264/03.06.2011 г. на директора на Дирекция “ОУИ” В. Т., като вместо определения данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2007 г. от 58 423, 80 лв. е определен данък за довнасяне по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 57 706, 04 лв. ведно със съответните лихви. Оплакванията и на двамата касатори са за противоречие на решението с материалния закон, а първият твърди и необоснованост. Първият касатор определя като неправилно включването в данъчната основа при облагане с прекия данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ на стойността на недвижим имот, правото на собственост върху който е отречено за него с влязло в сила съдебно решение. Вторият касатор определя като неправилно намаляването на размера на данъка с позоваване на особения ред за определяне на данъчната основа по чл. 123, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 122, ал. 2 от ДОПК, което дерогира определянето му на годишна база по общите правила. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и съответно отмяна на РА/отхвърляне на оспорването срещу него.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбите.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

С оспорения пред АС В. Т. ревизионен акт...