Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Древен свят" ЕООД, подадена чрез управителя Д. М., против решение № 46/10.11.2020 г., постановено по адм. д. № 136/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Р., с което е отхвърлена жалбата му против РА № Р-03001819003707-091-001/14.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение № 343/04.02.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, с който за дружеството-жалбоподател са установени задължения за корпоративен данък за 2017 г. и 2018 г. в общ размер на 3 828,32 лв. - главница и 569,52 лв. - лихви и ДДС за данъчен период 01.09.2017 г. - 31.12.2018 г. в общ размер на главницата от 26 666,08 лв. и размер на лихвата от 4 789,38 лв.Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира разноски.

Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /“ОДОП”/ - Варна при ЦУ на НАП, в писмена молба – становище, изготвена от юрк. Е., излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за държавна такса за касационно обжалване и юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Древен свят" ЕООД против РА № Р-03001819003707-091-001/14.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение № 343/04.02.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения за КД за 2017 г. и 2018 г. в общ размер на 3 828,32 лв. - главница и 569,52 лв. – лихви, както и ДДС за данъчен период 01.09.2017 г. - 31.12.2018 г. в общ размер на главницата от 26 666,08 лв. и размер на лихвата от 4 789,38 лв.

За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна решаващият състав е установил, че в хода на ревизията във връзка с изпратени ИПДПОЗЛ, от РЛ са представени обяснения (л. 39-208 и л. 11-29 от преписката), към които са приложени счетоводната документация, с която разполага. В обясненията управителят на дружеството е посочил, че част от счетоводната документация липсва, тъй като не му е предадена от счетоводната фирма, обслужвала го в ревизирания период. Подробно е обяснил, че част от представените документи са такива с невярно съдържание и не отразяват действително осъществени от РЛ сделки. След анализ на представените документи, ревизиращите органи са направили извод, че част от тях са с невярно съдържание, тъй като не отразяват реално осъществени сделки. Приемайки твърденията на ревизираното дружество за липса на част от счетоводната документация, ревизиращият екип е приел, че водената счетоводната отчетност не дава възможност за установяване на основата за облагане, поради което са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 3 и т. 4 ДОПК и основата за облагане за ревизирания период е определена по реда на чл. 122 от ДОПК.

Констатирано е, че за 2017 г. и 2018 г. „Древен свят“ ЕООД е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО, в които са декларирани реализирани от дружеството приходи и разходи и съответстващата им счетоводна, респективно и данъчна печалба и дължимия КД. Поради липса на счетоводни документи (счетоводни регистри), от които да може да се установи как са формирани декларираните суми на приходите и разходите, ревизиращият орган е пристъпил към установяването им въз основа на подадените СД по ЗДДС за извършените в периода покупки и продажби от РЛ. Като реализирани приходи е възприета стойността на декларираните от дружеството приходи за всяка от годините, тъй като не е установено да са налице недекларирани продажби. По отношение на разходите приходните органи са изложили мотиви кои от тези разходи могат да бъдат признати и кои не, и по какви причини, като за преобладаващата част от декларираните покупки е обоснован извод за липса на реално извършване на сделките, поради което и за тях не са признати разходи. След съпоставка на установените приходи с признатите разходи за всяка от процесните години, на основание чл. 122 ДОПК са определени задължения за КД по ЗКПО. Извършен е анализ на събраните доказателства и с оглед установяване на задължения за ДДС по ЗДДС, като в РД и в РА е посочено, че задълженията за ДДС са определени по общия ред, т. е. по отношение на тях не е прилагана презумпцията на чл. 123, ал. 1 от ДОПК и са установени задължения за периода от 01.09.2017 г. - 31.12.2018 г. в общ размер на главницата от 26 666,08 лв. и лихви 4 789,38 лева.

В хода на съдебното производство е прието основно и допълнително заключение на ССЕ, с което е даден отговор на въпроса по кои фактури от ревизиращия екип не е признато право на данъчен кредит и как са осчетоводени същите в счетоводството на получателя; налице ли е плащане по тях. Вещото лице е изчислило и размера на дължимите от дружеството КД за 2017 г. и 2018 г. и ДДС за данъчни периоди 09.2017 г., 12.2017 г., 02.2018 г., 03.2018 г., 04.2018 г. и 06.2018 г., като изчисленията са направени в два варианта - съгласно установеното в хода ревизията (т. 3 от експертизата) и при основателност на възраженията на жалбоподателя (т. 4 от експертизата). В допълнително представеното заключение е извършена корекция на изчислените лихви към датата на издаване на РА. Сумите на дължимите КД и ДДС по т. 3 от допълнителното заключение, съответстват на установените с РА. В съдебно заседание на 08.10.2020 г. са разпитани като свидетели: Д. М. /представляващ ревизираното дружество/, М. П. /счетоводител - водил счетоводството на ДЗЛ/ и Г. Г. /собственик на „Десгал“ ЕООД/.

При така установените факти по делото първоинстанционният съд е приел, че правилно органът по приходите е извършил ревизията по реда на чл. 122, ал.1, т. 3 и т. 4 от ДОПК и е определил данъчната основа, съответно и дължимия КД и ДДС по реда на тази норма.

По отношение на КД съдът е посочил, че спорът е свързан с размера на приходите през процесните години, като за 2017 г. е приел за правилно зачетени приходите в размер на 37 630,00 лв. – представляващи данъчната основа по фактура № 1010/27.07.2017 г. с получател „Обтиос" ЕООД. Относно 2018 г. зачетените приходи са в размер на 23 450 лв., формирани от отчетени продажби по пет броя фактури - две с Фондация „Ятрус", които РЛ не оспорва, и три с „Маг Т." ЕООД, за които ДЗЛ възразява, че се касае за сделка извършена през 2015 г. по сключен между страните договор. В тази насока съдът е констатирал, че сделката не е отчетена по надлежния ред през 2015 г., когато е осъществена, както и че плащанията по нея са извършени през ревизирания период именно по отчетените през 2018 г. фактури. Констатирано е, че РЛ е представило пред ревизиращите органи фактура № 0000000016/24.11.2015 г. отразяваща сумата по договора между „Древен свят" ЕООД /доставчик/ и „Маг Т." ЕООД (л. 353 от преписката)., като същата фигурира в подадените до НАП дневници за продажби за м.11.2015 г., но с нулеви стойности, т. е. по тази фактура не е отчетен приход (л. 490 -гръб от преписката). С оглед тези установявания, съдът е приел за правилни изводите на ревизиращите, че приходът по издадените на „Маг Т." ЕООД фактури през 2018 г. следва да бъде включен в приходите на дружеството за този данъчен период и да участва при определяне на данъчната основа. Изведен е краен извод за законосъобразност на РА в частта му по ЗКПО. Не са споделени възраженията на жалбоподателя, че в конкретния случай ревизиращия екип е действал непоследователно, като не е зачел разходи по неосъществени сделки, но в същото време е зачел приходи от такива неосъществени сделки. Доказателствата по делото според решаващия състав сочат, че оспорените от жалбоподателя конкретни приходи са всъщност реални приходи и не са свързани с недействителни сделки.

Относно установените задължения за ДДС спорна е само извършената корекция на дължимия данък по фактура и кредитно известие на „М. Консулт" ЕООД, като РЛ не прави възражения относно частта от дължимия допълнително ДДС, определен поради непризнаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактури с доставчик „Десгал" ЕООД, „Прополис" ЕООД, „Регина" ООД и „С. К" ЕООД, като стойността на данъчния кредит по тези фактури е установена като дължима ведно със следващите се лихви.

По отношение на фактурата и КИ към „М. Консулт" ЕООД дружеството поддържа тезата, че след като органите по приходите са приели, че в случая въобще липсва сделка, то би следвало при изчисляване на дължимия ДДС да се изключи не само КИ, но и издадената фактура № 2006/19.09.2017 г., която е отчетена по-късно през м.12.2017 г. Съдът е отхвърлил тези доводи като неоснователни позовавайки се на нормата на чл. 85 от ЗДДС, липсата на данни данъчно задълженото лице да е предприело каквито и да било действия начисления ДДС да бъде сторниран с оглед липсата на реално извършена сделка, както и на т. 42 от решение на СЕС по дело С-642/11, "Строй транс" и т. 47 от решение на СЕС по дело С- 643/11, "ЛВК-56".Настоящият касационен състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Така направените изводи от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни и изцяло се споделят от касационната инстанция, която в изложението си и на основание чл. 221,ал. 2 АПК препраща към мотивите на АС - Русе.

Основните оплаквания на касатора са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила свързани с необсъждане на наведените в писмената защита съображения за допуснати процесуални нарушения в хода на ревизионното производство; възражения относно мотивите на съда за оставяне без уважение искането на дружеството за спиране на производство по делото предвид водено наказателно производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК; нарушение на чл. 193 от ГПК касаещо недопускане на оспорване на истинността на фактура № 2006 от 19.09.2017 г. с доставчик „Древен свят“ ЕООД и получател „М. Консулт" ЕООД, както и договор за счетоводно обслужване от 02.05.2020 г., сключен между същите дружества. Възраженията са неоснователни.

Правилно съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя за спиране на производството по делото във връзка с образувано досъдебно производство № 2772/2019 г. по описа на ОП – Русе за извършено престъпление по чл. 255, ал.1, т. 2 и 6 от НК. Самостоятелността на наказателното производство за престъпления по чл. 255 НК и на ревизионното производство за определяне на данъчно задължение е възприета и в ТР № 1 от 07.05.2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, на което правилно се е позовал и решаващият състав.

Неоснователни са оплакванията за допуснато нарушение на чл. 193 ГПК. В тази насока следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 180 ГПК, във вр. с § 2 ДР ДОПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Съдът е длъжен да счете за автор на изявленията, лицата, подписали документа и тази формална доказателствена сила се преодолява само след доказване неавтентичността на документа по реда на неговото оспорване, предвидено в чл. 193 ГПК, във вр. с § 2 ДР ДОПК.Т оспорване обаче жалбоподателят е направил във второто по делото съдебно заседание, при неспазването на преклузивния срок по чл. 193, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, поради което правилно съдът е ценил фактура № 2006 от 19.09.2017 г. с доставчик „Древен свят“ ЕООД и получател „М. Консулт" ЕООД, както и договор за счетоводно обслужване от 02.05.2020 г., сключен между същите дружества, като частни свидетелстващи документи, които имат само формална доказателствена сила и не обвързват съда със съдържанието си. Във връзка с горецитираната фактура, издадена на „М. Консулт" ЕООД с данъчна основа - 18 000 лв. и 3 600 лв. ДДС е издадено и кредитно известие към тази фактура със същия номер № 2006/19.09.2017 г. с данъчна основа 18 000 лв. и ДДС 3 600 лв., което органите по приходите не са признали и са начислили допълнително ДДС в размер на 3600 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата, като известието според ал. 2 се издава задължително не по-късно от пет дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1. При анализа на посочената разпоредба следва, че при издадена фактура при първоначална липса на данъчно събитие по нея, какъвто е настоящият случай, не може да се издаде кредитно известие, а следва фактурата да бъде анулирана по реда на чл. 116, ал. 4 във вр. чл. 116, ал. 1 от ЗДДС.

Неоснователни са и доводите изложени в жалбата и относно липсата на основания за прилагане на ревизия при особени случаи съгласно чл. 122, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ДОПК. Касационната инстанция намира, че АС-Русе не е допуснал нарушение на материалния закон като е възприел за правилно определянето с РА на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Настоящият съдебен състав намира за установено наличието на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. В конкретният случай, доказателствената тежест пада върху ревизираното лице, което е имало възможност да представи необходимите доказателства, за да опровергае версията на ревизиращите органи и да докаже своите твърдения, но това не е направено в хода на производството.

По изложените съображения обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и липса на твърдените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1204,20 лева, определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 4, вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като разноски за държавна такса не се дължат, тъй като такива не са заплатени от ответника.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 46/10.11.2020 г., постановено по адм. д. № 136/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Р..

ОСЪЖДА „Древен свят" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Р., [адрес], представлявано от управителя Д. М., да заплати на НАП сумата от 1204,20 лв. (хиляда двеста и четири лева) разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.