О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4174

гр. София, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на осемнадесети септември двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т.

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. ч. гр. д. №2952 по описа за 2025 г., приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Н. А. Н. срещу определение №401 от 18.6.2025 г. по в. ч.гр. д. №332 по описа за 2025 г. на Варненския апелативен съд, II състав, с което е потвърдено определение №2437 от 28.5.2025 г. по гр. д. №1084 по описа за 2025 г. на Варненския окръжен съд за прекратяване на производството пред този съд и за изпращане на делото по подсъдност на Добричкия окръжен съд.

Частният жалбоподател твърди, че определението е нищожно, неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и делото да бъде върнато на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател, приема следното:

Н. А. Н. е предявил срещу Варненския окръжен съд искове за заплащане на 26 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за всяко едно от описаните в исковата молба нарушения на правото му на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, неосигуряване на справедлив процес, нарушения на презумпцията за невиновност, неистини в постановен съдебен акт, подмяна на документ.

Позовавайки се на разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗОДОВ, Варненският окръжен съд е прекратил производството и е изпратил делото на Добричкия окръжен съд.

Варненският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното определение. Приел е, че от изложените в исковата молба фактически твърдения следва извод за предявени искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от актове на Варненския окръжен съд, които са постановени в нарушение на правото на справедлив съдебен процес, от забавяне на производството и от нарушение на правото на ЕС. Отговорността на държавата за вреди от тези твърдени нарушения следва да се реализира по реда на ЗОДОВ, поради което правилно първоинстанционният съд, който е ответник по исковете, е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на най-близкия родово компетентен съд в съответствие с чл.7, ал.2 от ЗОДОВ.

Така постановеното определение на въззивния съд не е нищожно поради участие в състава на съдия, който според частния жалбоподател е следвало да се отведе. Наличието на основание за отвод на член на състава, постановил обжалвания съдебен акт, не води до нищожност, като е прието в утвърдената практика на ВКС. В този смисъл са решение № 69/01.04.2015 г. по гр. д. № 4941/2014 г. на III ГО на ВКС и указанията на Тълкувателно решение № 13 по гр. д. № 5/1976 г. на ОСГК, които са актуални и при действието на новия ГПК. Ето защо на това основание не може да се допусне касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд.

Не следва да се допуска касационно обжалване и поставените от касатора въпроси, които се свеждат до разбирането на касатора, че с исковата молба са предявени и искове с правно основание чл.49 от ЗЗД, по отношение на които не следва да се прилага разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗОДОВ и делото не трябва да се препраща на друг съд. Въззивният съд обаче не е дал разрешение на такива въпроси, поради което те са неотносими към спора. Ако касаторът действително е съединил исковете по чл.2б и 2в от ЗОДОВ с искове по чл.49 от ЗЗД в обща искова молба, това е станало по негово желание и на основание чл.210, ал.1 от ГПК. След това исковете могат да бъдат разделени само по преценка на първоинстанционния съд на основание чл.210, ал.2 от ГПК, но не и във въззивното и касационното производство, образувани по частна жалба срещу определение по чл.121 от ГПК.

Няма противоречие между обжалваното определение и цитираното от касатора определение № 189 от 17.08.2022 г. по ч. гр. д. № 2246/2022 г. на I ГО на ВКС. В това определение е прието, че срещу съдилищата могат да бъдат предявявани искове по чл.49 от ЗЗД за деяния на съдиите, която възможност не е отречена в случая от въззивния съд, защото проблемът не е бил изобщо обсъждан.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №401 от 18.6.2025 г. по в. ч.гр. д. №332 по описа за 2025 г. на Варненския апелативен съд, II състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: