Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. С., гражданин на Ирак, подадена чрез особен представител адв. И. В., против решение № 135/11.03.2020 г., постановено от Административния съд - Хасково по адм. д. № 1253/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на лицето против Решение № 6422/25.10.2019 год. на Председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалба се твърди, че при постановяване на решението са взети предвид единствено справките, предоставени от Държавна агенция за бежанците, което противоречи на методологията за Европейската служба за подпомагане в областта на убежището към Европейската комисия. Твърди се, че съда е изложил формални мотиви, заимствани от административния акт. Бил направен извод от съда, че е налице възможност за вътрешно разселване и свободно пътуване в страната по произход на чужденеца без същият да е обоснован, както и не е направена преценка за възможността за вътрешна закрила в страната му. Първоинстанционният съд анализирал само формалистично ситуацията в страната по произход, въпреки изнесените от самия административен орган данни за насилие и военни действия в Ирак. Иска се отмяната на оспорения съдебен акт.
Ответникът в касационното производство - председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет, чрез юрисконсулт, оспорва касационната жалба. Твърди, че същата е неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Х. С., гражданин на Ирак, срещу решение № 6422/25.10.2019 год. на Председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1,...