Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 7192 от 10.12.2020 г. по адм. дело № 13457/2019 г. по описа на Административен съд – София – град, поправено с Решение № 382 от 21.01.2021г. за поправка на очевидна фактическа грешка постановено по същото дело.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В допълнение към касационната жалба от 23.02.2021г., касаторът поддържа, че първоинстанционният съд е свел правния спор до това, следвало ли е ревизираното дружество да начисли вземания по сключени договори със свои клиенти без действително да е предоставяло услуги по тях, като по този начин е дал вяра на обясненията, че с устни договорки са изменени договори в писмена форма, съдържащи изрична клауза за изменението им също в писмена форма. Счита за неправилен изводът на съда, че в случая не са налице предпоставките за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Твърди, че в настоящия случай се касае за договорени възнаграждения на месец, като липсват писмени доказателства за изменение на клаузите по сключените договори за намаляване на обема на извършваните услуги. По подробно изложени аргументи защитава тезата, че ревизираното лице не е издало данъчни документи и не е отчело приходи от извършването на ежемесечни услуги по счетоводно обслужване по сключени договори с „ФУЕЛ 81“ ЕООД до „ФУЕЛ 160“ ЕООД, от „П. Г. Б. 1“ ЕООД до „П. Г. Б. 49“ ЕООД, „ДУО МЪРЧАНТ“ ЕООД, „КАМАДО ИНВЕСТ“ ЕООД, „БУЛГАРОПОЛ“ ЕООД, „ГЛОВС“ ООД, „СЛОНЕЧНИК“ ЕООД, „АНН ТРАНС“ ЕООД, „И Д. М. О“...