О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2686

гр. София, 18.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 884 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от „О и М Ринюабълс“ ЕООД, [населено място] за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 1329 от 29.04.2025 г. в частта за разноските. Молителят поддържа, че по делото не се установява реалното плащане на претендираните от ответника по касация „Ей У. Д. ЕООД, [населено място] разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС. Сочи, че по делото не бил представен договор за правна защита и съдействие или друг договор, от който да се установява уговореният размер на дължимия от „Ей У. Д. ЕООД адвокатски хонорар, а само фактури и преводно нареждане. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, че претендираното и присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 29 208, 34 лв. е прекомерно като несъответстващо на оказаната правна помощ и на правната и фактическа сложност на касационното производство, провело се единствено в неговата първа фаза за проверка за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване. Молителят претендира искането на насрещната страна за присъждане на разноски за касационната инстанция да бъде отхвърлено, евентуално – да бъде намален размерът на присъденото адвокатско възнаграждение от 29 208, 34 лв.

Ответникът по молбата „Ей У. Д. ЕООД изразява становище, че молбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, прие следното.

Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК.

С определение № 1329 от 29.04.2025 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 39 от 18.01.2024 г. по в. т. д. № 461/2023 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 15 състав, с което е потвърдено решение № 366 от 20.03.2023 г. по т. д. № 605/2022 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена предявената от касатора „О и М Ринюабълс“ ЕООД срещу „Ей У. Д. ЕООД молба с правно основание чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество поради неплатежоспособност. С определението по чл. 288 ГПК касаторът е осъден да заплати на „Ей У. Д. ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 29 208, 34 лв.

С оглед изхода на делото и доказаното извършване на разноските за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по касационната жалба „Ей У. Д. ЕООД има право да ги получи. Неоснователно е възражението на молителя, че не дължи на ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство поради липсата на представен по делото договор за правна защита и съдействие, сключен с упълномощените да осъществяват представителството на ответника по молбата по чл. 625 ТЗ Адвокатско дружество „Боянов и Ко.“, както и лично адвокатите от дружеството Чаталбашев и Чутуркова. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане, като ако е уговорено плащане по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Според чл. 36, ал. 2 ЗЗД размерът на адвокатското възнаграждение се определя с договор между адвоката и клиента. По отношение на договора за правна помощ не е установена особена форма за действителност /арг. от чл. 36, ал. 2 ЗЗД/, поради което липсата на съставен нарочен документ, материализиращ сключения договор, не изключва възможността уговарянето и заплащането на адвокатското възнаграждение да бъде доказано и с други писмени доказателства като фактури, извлечения от сметки и др. Доколкото писмената форма на договора за правна защита и съдействие е необходима само за неговото доказване, но не е условие за действителността му, постигнатото между страните по него съгласие, вкл. по отношение размера на уговореното възнаграждение може да бъде установено с всякакви писмени доказателства. В случая от представените писмени доказателства /фактури и преводно нареждане/ се установява, че на адвокатското дружество, на което е било възложено процесуалното представителство на ответника, е било заплатено уговореното възнаграждение за процесуално представителство и защита във връзка с касационното обжалване на въззивното решение в общ размер от 29 208, 34 лв. с ДДС. Ангажирани са доказателства за реално направените от ответника по касация разноски за адвокатски хонорар за касационната инстанция, като в съответствие с изискванията на цитираното тълкувателно решение е представен платежен документ, удостоверяващ плащането на уговореното адвокатско възнаграждение.

В случая обаче е налице основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение с оглед прекомерността му. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022 въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба № 1/2004 г., следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размери на адвокатското възнаграждение. Както е изяснено с т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I т. о. на ВКС, в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая наред с обстоятелството, че се касае до спор по молба по чл. 625 ТЗ, следва да бъде съобразено, че осъществената защита в производството пред ВКС се изчерпва с депозиране на отговор на касационната жалба, съдържащ доводи във връзка с трите процесуални въпроса, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касатора, и становище за неоснователност на въведените касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Визираните обстоятелства и спецификата на производството по чл. 288 ГПК обуславят извод, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което адвокатското възнаграждение от 29 208, 34 лв. е прекомерно и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде намалено на 5 000 лв.

По изложените съображения определението от 29.04.2025 г. следва да се измени, като присъдените разноски за адвокатско възнаграждение се намалят до размер от 5 000 лв. на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК определение № 1329 от 29.04.2025 г. по т. д. № 884/2024 г. на Върховен касационен съд, ТК, Първо отделение в частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъдените в полза на „Ей У. Д. ЕООД, [населено място] разноски за адвокатско възнаграждение от 29 208, 34 лв. на 5 000 лв. /пет хиляди лева/ на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.