Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от КАТОЛИЧЕСКА АПОСТОЛИЧЕСКА ЕКЗАРХИЯ, чрез адв.. В, против решение № 7299 от 04.12.2018 г., допълнено с решение № 536 от 28.01.2019 г. и с решение № 8141 от 18.12.2019 г., постановени по адм. дело № 402/2017 г. по описа на Административен съд София - град, в частта, с която е отхвърлено оспорването на Екзархията срещу Ревизионен акт № СФР16-РД77-64/25.05.2016 г., издаден от органи по приходите - служители в Дирекция „Ревизии и събиране на вземания“ при Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община.

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора ревизионният акт е нищожен като издаден от некомпетентен орган. На следващо място посочва, че за периода 2009 г. оспореният акт е издаден след изтичане на 5-годишната давност по ДОПК, като към настоящия момент е изтекъл и 10-годишният давностен срок, визиран в разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на процесния РА в обжалваната част, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата...