Образувано е по касационна жалба от “Сдружение за аграрни и екологични проекти-ГЕО“, със седалище гр. П., представлявано от председателя В.К против Решение № 244/8.01.2020 год. постановено по адм. д.№ 11599/2018 год. по описа на Върховния административен съд, с което е отхвърлено оспорването с искане за прогласяване нищожността на Разрешение за търсене и проучване на строителни материали № 640/2009 год. на Министъра на околната среда и водите.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл.209 т.3 АПК.Сочи се, че съдът в нарушение на нормите на ЗПБ (ЗАКОН ЗЗД ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА) и Конституцията на РБ е приел, че не е налице нищожност на оспорения административен акт, въпреки че същия е издаден при липса на законово основание и в заобикаляне на закона.Обжалва се и решението в частта за присъдените разноски, като се сочи, че съдът неправилно ги е определил по чл.8 ал.1 т.5 от Наредба №1/9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново с което да се прогласи нищожността на административния акт
В с. з. касационният жалбоподател не се представлява.
Ответната страна-Министъра на енергетиката, чрез процесуалният си представител оспорва основателността на касационната жалба.Представя и писмен отговор, в който излага становището си.
Ответникът „П. И“ООД, чрез процесуалният си представител оспорва изцяло основателността на касационната жалба.Представя писмени отговор в които развива подробни съображения относно становището на ответника. Претендира заплащане на разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за наличието на сочените в касационната жалба отменителни основания по чл.209 т.3 АПК.
Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадени в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол.
Разгледан по същество, съдът намира касационната жалба за неоснователна.
С обжалваното решение тричленен състав на Пето отделение при Върховен административен съд е отхвърлил оспорването на „Сдружение за аграрни и екологични проекти-ГЕО“, със седалище гр. П., представлявано от В.К с искане за прогласяване нищожността на Разрешение за проучване на строителни материали № 640/2009 год. на Министъра на околната среда и водите, обн. В ДВ бр.54/14.07.2009 год., с което на осн. чл.7 ал.1 т.8,чл.39 ал.1 т.1 и чл.5 ал.1 от ЗПБ (ЗАКОН ЗЗД ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА)/ЗПБ/ в площта „К. К“ разположена в землищата на с.К. К и с. Н. село, общ.Стамболийски, с. К., общ.Кричим и с. И.,общ.Брацигово, обл.Пловдив е разрешено на „П. И“ ООД гр. П. да извърши за своя сметка-проучване на строителни материали-подземни богатства по чл.2 ал.1 т.5 ЗПБ за срок от 6 месеца.
За да постанови този резултат съдът е развил мотиви за отсъствие на пороци водещи до нищожност на процесното решение.Посочил е, че всички обосновани в протеста възражения сочат на незаконосъобразност на атакувания административен акт, но не и за нищожност, тъй като последния е издаден от компетентен орган на законово основание, в съответствие с целта на закона, в установената законова форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Противно на въведените в касационната жалба доводи, обжалваното решение е мотивирано с оглед изискванията на чл.172а ал.2 АПК, както и на постановените по т.3 на Постановление №1/53 год. на Пленума на Върховния съд/незагубило действието си/ указания за формата и съдържанието на решението и присъдата. Разпоредбата на чл.172а ал.2 АПК изисква към решението си съдът да изложи мотиви, в които да посочи становищата на страните, фактите по делото, правните изводи.В случая съдът е спазил сочените изисквания.В мотивировъчната част на решението е даден отговор на важните и съществени въпроси, постановени за решаване по делото.Същото съдържа необходимите фактически и правни съображения, изложени пълно ясно и непротиворечиво.От съдържанието му се установява, че съдът е установил фактите и е извършил преценка на същите от гледище на законовите изисквания.В решението са посочени и становищата на страните по спорните въпроси. Обстоятелството, че решаващият съд не е възприел за основателни възраженията изложени в искането за прогласяване нищожност на административния акт не означа, че липсват мотиви към съдебното решение, при положение че същите са подробно обсъдени. Решението е обосновано.
Съдът е изложил фактите установени по делото въз основа на събраните доказателства, както и формираните въз основа на тях правни изводи, които са изложени подробно и аргументирано. Решението е материално законосъобразно.
Правилно административния съд приема, че за да бъде нищожен административния акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който е пречка актът да породи целените правни последици.Изискванията за действителност на административния акт са той да е издаден от компетентен орган, в пределите на неговата материална и териториална компетентност, в предвидената от закона форма и при наличието на законовите предпоставки за неговото издаване, като същия следва да е издаден и в съответствие с целта на закона. Неспазването на някое от тези изисквания дава основание за оспорване на акта, като основанията за това са изчерпателно посочени в нормата на чл.146 АПК от т.1 до т.5.Наличието на който и да е било от тези пороци, в зависимост от степента на неговото проявление, има за последица унищожаемост или нищожност на административния акт.Основанията за оспорване са конкретни факти във всеки един отделен случай и ако съпоставени с изискванията за законосъобразност на акта, сочат на тяхното нарушаване, тези факти се явяват като юридически факти, които или изключват възникването на целените с акта последици и тогава ще е налице нищожност или ще пораждат право на отмяна, при което ще е налице унищожаемост на административния акт.Съдебната практика и теория споделят виждането, че нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, както и тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административно-производствените правила, довело практически до липса на волеизявление.Нарушението на материалния закон като правило касае правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт който изцяло е лишен от законова опора т. е когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт не може да бъде въобще с такова съдържание.Превратното упражняване на власт също е порок водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв административен акт, посоченият порок обуславя нищожност.
В съответствие с посочените по-горе критерии и при правилно тълкуване и прилагане на закона тричленния състав на Върховния административен съд приема, че оспореното разрешение на Министъра на околната среда и водите не страда от порок, водещ до нищожност. В конкретния случай правилен е извода на съда за това, че процесното разрешение за проучване на строителни материали е издадено от компетентен орган.- Министъра на околната среда и водите съгласно чл.49 ал.2 от ЗПБ в приложимата редакция.
Правилно и след преценка на събраните по делото доказателства, тричленния състав на Върховния административен съд е приел, че при издаването на оспорвания акт не са допуснати особено съществени процесуални нарушения, които да са довели до опорочаване на самото волеизявление на административния орган.Разрешението е издадено в писмена форма, след одобрение на МС и определя титуляра, площта върху която ще се извършва проучването и срокът на дейността.Спазено е и изискването за обнародване в ДВ.
Настоящата инстанция не споделя доводите на касационния жалбоподател, че са налице нарушения на материалноправните норми, регламентиращи реда и условията за търсене, проучване и добив на подземни богатства на територията на Р. Б до степен на нищожност.Оспорения акт е издаден на законово основание-чл.49 ал.2 във вр. с чл.7 ал.1 т.8,чл.39 ал.1 т.1 и чл.5 т.1 от ЗПБ в действащите им редакции.Позоваването от страна на касационния жалбоподател и на представителя на Върховна административна прокуратура на нарушения на разпоредбите на чл.23 ал.3 във вр. с чл.56 т.4 и на чл.33 от ЗПБ в приложимите им редакции, като основание за нищожност е неоснователно.Съгласно разпоредбата на чл.23 ал.3 в редакцията й ДВ бр.70/2008 год. не се откриват процедури по предоставяне на разрешение за търсене и/или проучване на площи, които покриват изцяло или включват части от площта в границите на които е установено търговско откритие по чл.21 ал.3 и е внесено заявление за регистрирането му до окончателно приключване на процедурата по регистрирането или до отказа на компетентния орган да регистрира същото.В случая нито има доказателства, нито има твърдения за наличието на внесено към момента на издаване на оспореното разрешение на МОСВ заявление за регистриране на търговско откритие по смисъла на чл.21 ал.3 в приложимата редакция ДВ бр.70/2008 год.В представените доказателства се говори за извършени проучвани през 1980-1981 год. относно находище „Широкия връх“,с изчисляване на запасите към 1.01.82 год., а за находище „К. К“/БДЖ/с изчисляване на запаси към 30.09.2990 год.По делото липсват доказателства към момента на издаване на разрешението на МОСВ в площта предоставена за проучване на „П. И“ООД да са действащи други разрешени за проучване.От друга страна дали посочените в чл.23 ал.3 във вр. с чл.56 т.4 ЗПБ обстоятелства са били налице или не е въпрос, който преценен с оглед посоченото по-горе относно критериите за нищожност се отнася към законосъобразността на административния акт, която както правилно е отбелязал съда не може да бъде проверявана в настоящото производство, доколкото искането е подадено далеч след изтичане на срока по чл.149 ал.1 АПК.
Не е налице нищожност, поради несъответствие с целта на закона.Както бе посочено това е порок, водещ до незаконосъобразност и само ако е налице издаване на акт, който води до постигане на цели различни от законоустановените такива, а това в случая не е налице, посочения порок води до нищожност. Разрешението на Министъра на околната среда и водите е взето при наличието на изрично предвидена възможност в закона.
Наведените пред първата и пред касационната инстанция доводи за допуснати нарушения при издаване на оспореното разрешение, дори разгледани в тяхната съвкупност не могат до доведат до нетърпимост на оспорения акт в правния мир т. е. до нищожност.В тази връзка следва да се посочи, че е преклудирана възможността да се обследва законосъобразността на разрешението, което е влязло в сила далеч преди подаване на искането за обявяване на нищожността му.За сдружението е съществувала възможността в сроковете по чл.145 и сл. АПК да оспори законосъобразността на решението, позовавайки се на сочените нарушения.
Касационната жалба на „Сдружение за аграрни и екологични проекти-ГЕО“ срещу решението на тричленния състав на Върховния административен съд, в частта касаеща присъдените разноски следва да се разглежда като искане за изменение на посоченото решение в частта му за разноските по реда на чл.248 ал.1 ГПК във вр. с чл.144 АПК.Компетентен да се произнесе по искането е съдът, който е постановил решението, в случая Върховния административен съд, пето отделение.Поради това производството по настоящото дело следва да бъде прекратено в частта в която се оспорва Решение №244/8.01.2020 год. по адм. д.№11599/2019 год. по описа на Върховния административен съд в частта на присъдените разноски, а касационната жалба в тази и част следва да се изпрати на Върховния административен съд, пето отделение за произнасяне.
При този изход на спора следва да се уважи своевременно направеното искане от ответника „П. И“ООД за присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 15 000 съобразно представения Договор за правна помощ, платежни документи за действително извършен разход и Списък по чл.80 ГПК.По делото няма направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Водим от горното и на осн. чл.221 ал.2 пр.1 АПК,Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д.№2370/2020 год. по описа на Върховен административен съд, петчленен състав в частта по касационната жалба на „Сдружение за аграрни и екологични проекти –ГЕО“,със седалище гр. П. срещу Решение №244/2020 год. постановено по адм. д.№11599/2018 год. по описа на Върховен административен съд, пето отделение в частта му за разноските.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 244/8.01.2020 год. постановено по адм. д.№ 11599/2018 год. по описа на Върховен административен съд,Пето отделение в частта в която е отхвърлено искането на „Сдружение за аграрни и екологични проекти –ГЕО“ гр. П. за прогласяване нищожността на Разрешение за проучване на строителни материали № 640/2009 год. на Министъра на околната среда и водите.
ИЗПРАЩА делото на Върховния административен съд, пето отделение за произнасяне по искането на „Сдружение за аграрни и екологични проекти-ГЕО“ гр. П. за изменение на Решение № 244/8.01.2020 год. постановено по адм. д.№ 11599/2019 год. по описа на Върховен административен съд, пето отделение в частта му за разноските.
ОСЪЖДА „Сдружение за аграрни и екологични проекти-ГЕО“, гр. П., ул.“К. Х“№ 2, представлявано от В.К да заплати на „П. И“ ООД, гр. П., ул.“Св.Климент“№ 12,представлявано от И.Г разноски за касационната инстанция в размер на 15 000/петнадесет хиляди/ лева.
Решението е окончателно