Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби – на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, гр. П. и на „С. И“ ЕООД, град Пловдив чрез адвокат Н.Б против решение № 424/14.02.2020 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 333/2019 г.

Административният орган обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-16001618002031-091-001/17.10.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив относно отказан данъчен кредит в размер на 6 384 лева и съответните лихви от 1 406.37 лева по фактури, издадени от „Цветелина 71“ ЕООД, в размер на 23 098.05 лева и лихви от 6 419.48 лева по фактури, издадени от „М. К 2015“ ЕООД, в размер на 9 900 лева и лихви от 1 265.10 лева по фактура № 80/20.06.2017 г. от „Ф. К 2017“ ЕООД, в размер на 40 520 лева и лихви от 7 664.35 лева по фактури, издадени № 297/17.10.2016 г. и № 559/17.11.2016 г. издадени от „Р. Д. Г“ ЕООД, в размер на 21 107.36 лева и лихви от 5 258.70 лева по фактури, издадени от „АСАТ“ ЕООД.

В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т.3 АПК – нарушение на закона и необоснованост. Изложени са съображения, че при отмяната на ревизионния акт съдът не е съобразил констатациите на органите по приходите за липса на ресурна обезпеченост на доставчиците за изпълнение на доставките на строителни материали и услуги. Счита, че от събраните по делото доказателства не е доказано осъществяването на доставките по смисъла на чл. 6, ал.1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на съдебни разноски.

„С. И“ ЕООД, чрез адв. Н.Б обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-16001618002031-091-001/17.10.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив относно отказан данъчен кредит в общ размер на 73 284.77 лева и лихви в общ размер 14 928.83 лева, от които данъчен кредит в размер на 50 463.11 лева и лихви от 10 992.76 лева по 32 фактури, издадени от „Цветелина 71“ ЕООД, в размер на 9 842.50 лева и лихви от 2 589.66 лева по 6 фактури, издадени от „М. К 2015“ ЕООД и в размер на 12 979.16 лева и лихви от 1 346.41 лева по фактури, издадени от „Ф. К 2017“ ЕООД.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради неправилна преценка на доказателствата по делото, което е довело и до неправилни изводи за липса на реално осъществени доставки – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Този касатор счита, че съдът е описал установената по делото фактическа обстановка, отделил е спорните от безспорните факти и правилно е приел, че спорно е изпълнението на доставките на стоки и услуги от доставчиците. Разпределил е доказателствената тежест в съответствие с чл. 154, ал.1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, но основната част от доказателствата не са обсъдени или са анализирани в противоречие със съдържанието им. Излага конкретни съображения за неправилна преценка на доказателствата по отношение на всеки от доставчиците.

Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски.

И двете страни оспорват касационната жалба на насрещната страна като неоснователна, по съображения изложени в съдебно заседание на 16.06.2020 г. от юрк.. П - процесуален представител на директора на дирекция Обжалване и данъчно – осигурителна практика, гр. П. и в писмено становище на „С. И“ ЕООД, чрез адв. Н.Б.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от страните по делото, срещу тази част от първоинстанционния съдебен акт, която е неблагоприятна за всяка от тях и в срока по чл. 211, ал.1 АПК.

При разглеждането им по същество, настоящият касационен състав съобрази следното:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на „С. И“ ЕООД, гр. П. с управител С.Т е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 177 573.87 лева и съответните лихви от 37 851.21 лева за данъчни периоди от м.12.2015 г. до м.11.2016 г. и за м.06, м.08 и м.09.2017 г. по фактури, издадени от „Цветелина 71“ ЕООД, „М. К 2015“ ЕООД, „Р. Д. Г“ ЕООД, „Павтрейд 55“ ЕООД,[Фирма 2] и „Ф. К“ ЕООД.

С обжалваното съдебно решение, съдът е приел, че е доказано възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане по конкретни доставки и е отменил ревизионния акт в частта относно отказа на данъчен кредит в размер на 6 384 лева и съответните лихви от 1 406.37 лева по фактури, издадени от „Цветелина 71“ ЕООД, в размер на 23 098.05 лева и лихви от 6 419.48 лева по фактури, издадени от „М. К 2015“ ЕООД, в размер на 9 900 лева и лихви от 1 265.10 лева по фактура № 80/20.06.2017 г. от „Ф. К 2017“ ЕООД, в размер на 40 520 лева и лихви от 7 664.35 лева по фактури, издадени № 297/17.10.2016 г. и № 559/17.11.2016 г. издадени от „Р. Д. Г“ ЕООД, в размер на 21 107.36 лева и лихви от 5 258.70 лева по фактури, издадени от „АСАТ“ ЕООД. В останалата част на отказан данъчен кредит в размер на 50 463.11 лева и лихви от 10 992.76 лева по 32 фактури, издадени от „Цветелина 71“ ЕООД, в размер на 9 842.50 лева и лихви от 2 589.66 лева по 6 фактури, издадени от „М. К 2015“ ЕООД и в размер на 12 979.16 лева и лихви от 1 346.41 лева по фактури, издадени от „Ф. К 2017“ ЕООД и в размер на 3 315.68 лева и лихви от 872.38 лева по фактури, издадени от Павтрейд 55 ЕООД, съдът е отхвърлил жалбата на дружеството.

Решението се обжалва от С. И ЕООД в частта, в която е потвърден отказ на право на данъчен кредит в общ размер на 73 284.77 лева и лихви в общ размер 14 928.83 лева, по доставки от „Цветелина 71“ ЕООД, „М. К 2015“ ЕООД и „Ф. К 2017“ ЕООД. Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата за отказан данъчен кредит в размер на 3 315.68 лева и лихви от 872.38 лева по фактури, издадени от Павтрейд 55 ЕООД не е обжалвано от дружеството и е влязло в сила.

За да отмени частично ревизионния акт съдът е приел, че е издаден в изискуемата от закона форма и от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 във връзка с чл. 112, ал.2, т.1 ДОПК, но в нарушение на материалния закон за част от спорните доставки. В мотивите си е обсъдил предмета на доставките, събраните по делото доказателства и е извършил преценка за реалното им осъществяване и материалноправните предпоставки по чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1, т.1 във връзка с чл. 6, ал.1 и чл. 9, ал.1 от ЗДДС за възникване на правото на приспадане по фактурите от всеки конкретен доставчик. Уважил е жалбата на ревизираното лице и е отменил отказа на данъчен кредит по онези фактури, за които е приел за безспорно доказан транспорта и реалното предаване на стоките от посочения в приемо - предавателните протоколи шофьор на доставчика и на техническия ръководител на съответния обект на получателя, както и разходването на материали за строителство на обекта, на който са доставени - МОЛ Марково тепе, в гр. П.. За останалите доставки на стоки е приел, че данните от приемо – предавателните протоколи не се подкрепят от показанията на разпитаните по делото свидетели за предаване и получаване на стоките на конкретен обект. По доставките на услуги от „Р. Д. Г“ ЕООД и по фактура № 80/20.06.2017 г. издадена от Ф. К 2017 ЕООД, е обосновал извод, че е доказано извършването на услугите по смисъла на чл. 9, ал.1 във връзка чл. 25, ал. 2 ЗДДС .

По фактурите от „Цветелина 71“ ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 56 847.11 лева за доставки на гипсокартон, теракол, електроди, гвоздеи, кофражни дъски и профили на обща стойност 284 235.55 лева за д. п. м.06., м.07., м.08 и м.09.2016 г. по фактури от № 101 до 104 от м. май 2016 г., от № 117 до 125 от м. юни 2016 г., от № 307 до № 311 от м. юли 2016 г., № 587, 588, 594, 591 от м. август 2016 г. от 640 до 642 и от 651 до 656 от м. септември 2016 г. Съдът е установил, че транспортът на стоките по всички фактури е за сметка на доставчика и е осъществен от шофьора И.Л, с нает автомобил МАН, рег. [рег. номер на МПС], Приел е, че е доказано осъществяването на доставките само по фактури № 307, 308, 309 и 311 от юли 2016 г., тъй като приемо – предавателните протоколи за доставяне и предаване на строителни материали по тези фактури се подкрепят от показания на св. И.Л, който потвърждава, че е превозвал стоката като шофьор в „Цветелина 71“ ЕООД в посочения период до гр. П., на обект МОЛ Марково тепе, където е получена от св. К.К и от заключението на съдебно – счетоводната експертиза за влагане на строителните материали в същия обект – МОЛ Марково тепе. Доставките до посочения обект се потвърждават и от св. К.К – технически ръководител на обект и св. Д.К – служител на доставчика.

За стоките, предмет на останалите фактури, издадени от „Цветелина 71“ ЕООД съдът е приел, че не е доказано реалното им предаване във владение на ревизираното дружество. Този извод е аргументиран с установеното от съдебно – счетоводната експертиза, че стоките са отчетени за други обекти на ревизираното лице, без посочена локация или за МОЛ С.З.П се е показанията на св. И.Л, че е извършил около десет курса за доставка на строителни материални, но само до обект МОЛ Марково тепе, в гр. П., където са съставени и приемо – предавателните протоколи. От показанията на св. К.К, според които технологията на работа във фирмата била еднаква на всичките им обекти, съдът е приел, че отразеното място на съставяне на протоколите – гр. П., следва да съвпада с мястото на предаване и приемане на стоката.

При тези факти, съдът относно доставките от „Цветелина 71“ ЕООД е обосновал извод за незаконосъобразност на ревизионния акт в частта на отказаното право на данъчен кредит в размер на 6 384 и лихви от 1406.37 лева и законосъобразност – в размер на 50463.11 лева и лихви от 10 992.76 лева.

По доставките от „М. К 2015“ ЕООД ревизираното дружество е упражнило право на приспадане в размер на 32 904 лева по 20 фактури от м.12.2015 г. и м.02.2016 г. за доставки на алкидна боя, кофражни дъски, електроди, пирони, шперплат, гранитогрес, теракол и др. Съдът е отменил частично отказа на правото на данъчен кредит по тези фактури, като е кредитирал показанията на св. И.Г, който като шофьор на доставчика през 2016 г. и 2017 г. е доставил стоките на обект МОЛ Марково тепе, гр. П., където е контактувал с К.К – техническо лице. Съдът е съобразил и данните от счетоводството на ревизираното лице, според които материалите по фактури № 636-642, 644 и 648-653 от м. декември 2015 г. са вложени в обект гр. П., МОЛ Марково тепе. При установен механизъм на транспорт, предаване – приемане на стоките, плащане, осчетоводяване и последваща реализация на стоките по посочените фактури, съдът е приел, че отказът на данъчен кредит в размер на 23 098.05 лева и съответните лихви от 6 419.48 лева е незаконосъобразен.

По отношение на данъчния кредит в размер на 9 842.50 лева по фактурите, издадени от „М. К 2015“ ЕООД в д. п. м.02.2016 г., съдът е приел, че не е доказано реалното им осъществяване, тъй като материалите са вложени в обект в к. к. Слънчев бряг, за който няма данни да са транспортирани.

По фактурите, издадени от „Ф. К 2015“ ЕООД ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит в общ размер на 22 879.16 лева за данъчни периоди м.06., м.08 и м.09.2017 г. по доставки на СМР (по фактура № 80/20.06.2017 г.) и по доставки на гипсокартон, лепило, хидроизолация, грунд, водоустойчив шперплат, греди и кофражни дъски.

За строителните материали е установено, че транспортът е за сметка на доставчика и е осъществен с нает автомобил марка „М. А“ рег. [рег. номер на МПС] и от шофьора И.Г. От представената от ответника справка от регистъра по чл. 62, ал. 5 от КТ съдът е установил, че Гребчев е работил в М. К 2015 ЕООД от 01.05.2015 г. до 27.06.2016 г., в Ц. 71 ЕООД от 01.05.2016 г. до 01.11.2016 г., в Р. Д. Г ЕООД от 31.05.2016 г. до 01.05.2017 г. и във „Ф. К 2017“ ЕООД от 01.05.2017 г. до 12.12.2017 г. За доставянето и получаването на стоките са съставени приемо – предавателни протоколи. Съдът е приел за недоказано обстоятелството, че всички доставки на стоки са осъществени от И.Г.С като този шофьор не потвърждава да е карал стоки на други обекти, освен на МОЛ Марково тепе в гр. П., то остава недоказано реалното предаване на стоките по фактури № 619-624 от м.02.2016 г. издадени от „М. К 2015“ ЕООД с дестинация к. к. Слънчев бряг и всички фактури за доставки от Ф. К 2017 ЕООД с дестинация Парк МОЛ Ст. Загора, жилищна сграда гр. П. и жилищна сграда в с. Б..

Според съда освен като локация, тези доставки несъответстват и по време и трудова заетост на лицето, за което се твърди, че фактически ги е предало.Техническият ръководител св.К.К посочва, че обект МОЛ Марково тепе е изпълняван в периода 2015 – 2016 г., обект МОЛ Ст. Загора – магазин Джъмбо – от лятото до есента на 2016 г., а обекта в к. к. Слънчев бряг – от януари до пролетта на 2016 г. При това положение доставките от „Ф. К“ ЕООД от м.08. и м.09.2017 г. не могат да бъдат обвързани по време с изпълнението на МОЛ Марково тепе. В периода м.05.2016 г. - м.11.2016 г., св. Гребчев е работил за Ц. 71 ЕООД и няма данни да е извършвал курсове до обект МОЛ Ст. Загора.

Относно данъчния кредит по доставките на услуги (СМР) в размер на 9900 лева по фактура № 80/20.06.2017 г. издадена от Ф. К 2017 ЕООД и в размер на 40 520 лева по фактури № 297/17.10.2016 г. и № 559/17.11.2016 г. издадени от Р. Д. Г ЕООД, съдът е приел, че извършените строително монтажни работи се потвърждават от представените в хода на ревизията писмени доказателства и ангажираните пред съда гласни доказателства от свидетелите Папазов и Костов, които съдът е кредитирал като последователни, логични и съответни на останалия доказателствен материал. От приложените към фактурите протоколи обр. 19 за извършени и прието СМР – акт №1/05.10.2016 г. и акт № 2/11.11.2016 г., съответно акт №1/20.06.2017 г., чиято автентичност не е оспорена от приходната администрация, съдът е приел за доказан релевантния факт за извършване на услугите. Посочил е, че тези документи съдържат подробно описание на обектите, изпълнените видове СМР, количества, единични и общи цени. Носят дата, подпис и печат на изпълнител и възложите. Непълнотата в сключените договори не се отразява на факта на изпълнението, тъй като правото на приспадане е обусловено от изискуемостта на ДДС (чл. 68, ал.2 ЗДДС), а предметът на доставката се определя от действително осъщественото, а не от уговореното. Изпълнението на доставките се подкрепя и от заключението на вещото лице за отразяване им счетоводството на ревизираното лице, което е редовно водено.

В мотивите си съдът е обсъдил и съображенията на органите по приходите за отказ на правото на данъчен кредит по тези доставки, поради липса на кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчиците. Посочил е, че са пренебрегнати декларациите на физическите лица, заети при фактическото изпълнение на СМР. Не е отчетен видът и спецификата на строителните дейности – монтаж на сухи строителни елементи, разрушаване и изливане на кофраж, която не се характеризира с необходимост от специфична образователна, професионална и техническа квалификация на работници. Необосновано е пренебрегнат наличния при доставчиците персонал, единствено въз основа на декларираните кодове на заеманата длъжност. Според съда липсата на преки доказателства за обезпечеността на доставчика не е част от пораждащия правото на приспадане фактически състав. Позовал се на практиката на Съда на ЕС по т. 49 от решението по дело С-324/11 и е посочил, че в случая от органите по приходите не са посочени обективни данни, въз основа на които да се установи, че получателят по доставките е знаел или е трябвало да знае, че конкретната сделка е част от данъчна измама.

По отношение на фактури № 51-55 от март 2016 г., № 3-4 и 17 от април 2016 г., издадени от[Фирма 2] с предмет на доставката строителни материали, съдът е приел, че са налице доказателства за реалното им осъществяване. Установен е механизмът на транспорт и предаване – приемане на стоките. Соченото като фактически извършител на превоза лице И.Г потвърждава, че в периода 2015 – 2016 г. от гр. Б. е изпълнявал курсове за „АСАТ“ ЕООД, по нареждане на управителя Учкунов с предмет доставка на строителни материали до обект МОЛ Марково тепе гр. П.. Показанията на св. Гребчев се подкрепят от показанията на св. И.П и К.К.П са писмени доказателства за наемане на автомобила, посочен в приемо – предавателните протоколи – М. А. [. номер МПС]. С. Г потвърждава, че е подписвал протоколите и е предавал стоката на техническия ръководител на ревизираното дружество К.К.Д е и последващата реализация на стоката. Обстоятелството, че св. Гребчев не е бил на трудов договор в[Фирма 2], според съда не следва да бъде поставяно в тежест на получателя по фактурите, при наличието на преки доказателства за индивидуализирането на родовоопределените вещи, предмет на доставките.

По тези съображения съдът е отменил ревизионния акт и в частта на отказан данъчен кредит в размер на 21 107.36 лева и съответните лихви от 5 258.70 лева за данъчни периоди м.03 и м.04.2016 г.

Касационната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град Пловдив е неоснователна.

Основните оплаквания за неправилност на решението в частта, в която е отменен ревизионния акт са свързани с липсата на ресурсна (кадрова и материална) обезпеченост на доставчиците за осъществяване на доставките. Съдът е обсъдил тези аргументи на органите по приходите, като е в мотивите си подробно е посочил фактическият състав, който поражда правото на данъчен кредит и случаите, при които липсата на обезпеченост на доставчика е релевантна за признаване на правото на данъчен кредит. Законосъобразно е позоваването на решението на Съда на ЕС по дело С-324/11, според което липсата на кадрова обезпеченост на доставчиците не може да служи като основание за отказ на правото на приспадане, когато са изпълнени всички материални и процесуални условия за признаване на това право, освен когато въз основа на обективни данни органите по приходите са установили, че получателят е знаел или е следвало да знае, че сделката, по която е упражнил това право участва в данъчна измама.

В конкретния случай съдът е установил действителното осъществяване на доставките на строителни материали по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗДДС по част от фактурите, издадени от „Цветелина 71“ ЕООД и „М. К 2015“ ЕООД и по всички фактури, издадени от[Фирма 2] и на доставките на услуги (СМР) по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗДДС, фактурирани от „Ф. К 2017“ ЕООД и[Фирма 2]. Изводите му се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключение на съдебно – счетоводна експертиза, от съвкупната преценка на които е установил доставянето и получаването на стоки от съответния доставчик и извършването на услугите. Това са фактите, пораждащи настъпването на данъчно събитие по чл. 25, ал.2 ЗДДС и изискуемост на данъка съгласно чл. 25, ал.6, т.1 ЗДДС и възникването на правото на приспадане на основание чл. 68, ал.2 ЗДДС.

Поради това решението в частта, в която е прието, че са доказани материалноправните предпоставки по чл. 68 и сл. ЗДДС за признаване на данъчен кредит в размер на 6 384 лева и съответните лихви от 1 406.37 лева по фактури, издадени от „Цветелина 71“ ЕООД, в размер на 23 098.05 лева и лихви от 6 419.48 лева по фактури, издадени от „М. К 2015“ ЕООД, в размер на 9 900 лева и лихви от 1 265.10 лева по фактура № 80/20.06.2017 г. от „Ф. К 2017“ ЕООД, в размер на 40 520 лева и лихви от 7 664.35 лева по фактури, издадени № 297/17.10.2016 г. и № 559/17.11.2016 г. издадени от „Р. Д. Г“ ЕООД, в размер на 21 107.36 лева и лихви от 5 258.70 лева по фактури, издадени от „АСАТ“ ЕООД, е правилно постановено и следва да се остави в сила.

Касационната жалба на С. И ЕООД е частично основателна, по следните съображения:

Основателно е оплакването на дружеството, че съдът неправилно е преценил показанията на св. И.Л – шофьор, осъществел превоза на стоките, предмет на фактурите, издадени от „Цветелина 71“ ЕООД. Свидетелят е посочил, че е осъществил „над десет курса“ за сметка на този доставчик и е доставил строителни материали на обект МОЛ Марково тепе в гр. П., а не „около десет курса“. Поради това неправилно е приел, че показанията му не потвърждават всички доставки на строителни материали по подписаните от него общо 36 приемо – предавателни протокола. В показанията си св. И.Л твърди, че е карал строителни материални само на обект МОЛ Марково тепе, но също така посочва, че на този обект е имало склад и че част от стоката е била за МОЛ Ст. Загора. От факта, че част от доставените на МОЛ Марково тепе са изписвани и за други обекти на дружеството не следва, че доставките не са осъществени, както е приел съда. Предаването и получаването на стоките от „Цветелина 71“ ЕООД на С. И ЕООД се потвърждава от съставените приемо – предавателни протоколи между страните и от показанията на св. Лулчев и св. Д.К – служители на доставчика и от К.К – технически ръководител в дружеството - получател. Установеното от вещото лице изписване на така доставените материали и за други обекти се отнася до последващата им реализация. В тази връзка следва да се посочи, че от представените по делото доказателства (свидетелства за регистрация на МПС и амортизационен план) се установява, че ревизираното лице през 2016 г. е разполагало със собствени превозни средства и с възможност за осъществяване собствен превоз. При проверка в счетоводството на дружеството вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза не е установило разминаване между доставените и изписаните като вложени количества строителни материали.

С оглед на изложеното решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на С. И ЕООД против ревизионния акт за отказано право на данъчен кредит в размер на 50463.11 лева и лихви от 10 992.76 лева по фактури от № 101, до 104 от м. май 2016, № 117 до 125 от м.06.2016 г., № 587, 588, 594 от м.08.2016 г. и № 640, 642-647, 649, 651 от м.09.2016 г. е неправилно постановено и следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа страна и следва да се реши по същество, като се отмени акта в тази част

По аналогични съображения неправилно е решението и в частта, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството относно отказът на данъчен кредит по фактурите от „М. К 2015“ ЕООД за м.02.2016 г. Основателно е оплакването в касационната жалба, че последващото разпределение на строителните материали по обекти, не дава основание да се приеме, че доставянето и получаването им не е доказано. По делото свидетелите – св. Гребчев и св. И.П, като и св. Костов потвърждават, че стоките са доставени с транспорт на доставчика от шофьора Гребчев в гр. П., на обект МОЛ Марково тепе. Показанията им кореспондират със съставените приемо - предавателни протоколи. Доставките са отразени в счетоводството на доставчика и получателя. Както се посочи, по-горе от обстоятелството, че стоките не са вложени в обекта, на който са доставени, а в друг обект, сторен по същото време от получателя и с участието на същия технически ръководител, не следва, че доставките не са реално осъществени и не е настъпило данъчно събитие и изискуемост на ДДС.

С оглед на изложеното решението следва да бъде отменено и в частта, в която е отхвърлена жалбата на С. И ЕООД по отношение на отказа на правото на данъчен кредит за м.02.2016 г. в размер на 9 842.50 лева и лихви от 2 589.66 лева по 6 фактури, издадени от „М. К 2015“ ЕООД и да се отмени акта в тази част.

По доставките от Ф. К 2017 ЕООД съдът законосъобразно е отхвърлил жалбата. Тези доставки са фактурирани през 2017 г. и не съвпадат по време с данните за доставяне и транспорт на стоки през 2016 г. от показанията на св. Гребчев. Показанията на св. И.П за доставки на МОЛ Марково тепе през 2017 г. не кореспондират с тези на шофьора, осъществил превоза и с данните за времето през което св. К.К е бил технически ръководител на обекта 2015 – 2016 г. Поради това правилно съдът е приел, че е разколебана доказателствената сила представените приемо – предавателни протоколи като частни документи по смисъла на чл. 180 ГПК.

По тези съображения решението в частта, в която е отхвърлена жалбата относно непризнат данъчен кредит размер на 12 979.16 лева и лихви от 1 346.41 лева по фактури, издадени от „Ф. К 2017“ ЕООД, следва да се остави сила.

По разноските:

С оглед изхода от спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на администрацията разноски за сумата над 1085.41 лева.

На дружеството следва да се присъдят разноски за първата инстанция съобразно материалния интерес по уважената част от касационната му жалба. При доказани разходи в общ размер 1066 лева пред първоинстанционния съд, се дължат разноски в размер на 365.47 лева. В касационното производство тази страна е направила разноски в общ размер 2705.70 лева, от които частично платено адвокатско възнаграждение на 01.06.2020 г. в размер на 2000 лева по договор за правна защита и съдействие от 12.02.2019 г. и държавна такса в размер на 705.70 лева. Съобразно материалния интерес по уважената част от касационната жалба на дружеството и материалния интерес по касационната жалба на решаващия орган, му се дължат разноски 2473.17 лева или общо за двете инстанции – 2838.84 лева.

На Национална агенция за приходите – юридическото лице, в чиято структура се намира директорът на дирекция ОДОП – Пловдив, страна по делото следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 959.77 лева, съобразно материалния интерес, за който се отхвърля жалбата на С. И ЕООД

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 424/14.02.2020 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 333/2019 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на "С. И" ЕООД, гр. П. против ревизионен акт № Р-16001618002031-091-001/17.10.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив по отношение на отказаното право на данъчен кредит в размер на 50 463.11 лева и лихви от 10 992.76 лева по фактури, издадени от „Цветелина 71“ ЕООД и в размер на 9 842.50 лева и лихви от 2 589.66 лева по фактури, издадени от „М. К 2015“ ЕООД, както и в частта на присъдените в полза на администрацията разноски за сумата над 1085.41 лева и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-16001618002031-091-001/17.10.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив в частта, в която на "С. И" ЕООД, гр. П. е отказано право на данъчен кредит в размер на 50 463.11 лева и лихви от 10 992.76 лева по фактури, издадени от „Цветелина 71“ ЕООД и в размер на 9 842.50 лева и лихви от 2 589.66 лева по фактури, издадени от „М. К 2015“ ЕООД.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „С. И“ ЕООД, гр. П. сумата 2 838.84 лева разноски за двете съдебни инстанции.

ОСЪЖДА „С. И“ ЕООД, гр. П. да заплати на Национална агенция за приходите сумата 959.77 лева разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.