Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Е.К от [нааселено място] чрез процесуалния си представител адв. Т.Ч срещу решение № 408/13.02.2020 г., постановено по адм. дело № 1769/2018 г. по описа на Административен съд – гр. П., с което е отхвърлена жалбата й против РА №Р-16001617001371-091-001/09.02.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с решение № 267/15.05.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП за определен за внасяне данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 126 742,36 лв. и лихви – 35 793,27 лв., както и за задължителни осигурителни вноски за 2014 г. за ДОО в размер на 2 607,67 и лихви - 783,67 лв.; за ЗО в размер на 1 629,79 лв. и лихви – 489,81 лв. и за ДЗПО-УПФ в размер на 1 018,24 лв. и лихви – 306,01 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът е формирал погрешни правни изводи, че констатациите на ревизионния акт не са опровергани от жалбоподателката с доказателствени средства, допустими в процеса, вкл. посредством заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Неправилно според касатора съдът е приел за недоказан произходът на внесените във „В. С и Ко“ ЕООД средства в общ размер от 1 279 900 лв. за периода от 12.02.2014 г. до 28.04.2014 г. като парични средства по договори за заем, сключени с посоченото дружество и [фирма], „Кикс“ ООД и лицето И. Хасан. В тази връзка твърди, че в договорите за заеми изрично е посочено, че се...