Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).
Образувано е по касационна жалба на кмета на О. Х и община Х., чрез процесуалния им представител адв.. Г, срещу решение № 202 от 07.11.2019г. по адм. д. № 142/2019г. на Административен съд - гр. Ш., с което е прогласена нищожността на Заповед № РД - 46 от 28.02.2019г. на Кмета на община Х., с която на основание чл. 135 ал. 2 във връзка с чл. 134 ал. 1 т. 2 от ЗУТ е разрешено изработването на проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП - ПРЗ) за обединяване на УПИ II – 483, 320 – за овтастанция и УПИ III – 321,322 - ООД, кв. 48 по плана на с. Х., в един нов УПИ II – 320, 321, 322, 483 с предназначение „за обществено обслужващи дейности“ (ООД), като се дава конкретно предназначение за автогара. С решението община Х. е осъдена да заплати разноските по делото.
В касационната жалба жалбоподателите твърдят неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Твърдят неправилност на извода на съда за нищожност на заповедта, като издадена от некомпетентен орган. Напротив твърдят, че Кмета на община Х. в случая е компетентният орган, тъй като се касае за заповед по чл. 135 от ЗУТ за разрешаване за изработване на проект за изменение на ПУП, а не какно е приел съдът за одобряване на ПУП по чл. 124а и чл. 124б от ЗУТ. Твърди и неотносимост на разпоредбата на чл. 27 от ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ), както и за неотносимост към това производство по ЗУТ факта, че за изпълнение на ПУП след като бъде одобрен ще е необходимо отчуждаване на частни имоти. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се оставя в сила заповедта на Кмета на община Х.. Прави евентуално възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника в случай, че надвишава минималния размер по Наредба № 1 от 2004г.
Ответникът К. Мустафа, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежни страни – адресати на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
За да постанови осопреното решение АС – гр. Ш. е прие, че се касае за процедиране на изменение на ПУП - ПРЗ досежно обект, публична общинска собственост, както и, че предметът на спорния ПУП е свързан с последващо отчуждаване на имоти, частна собственост за задоволяване на общински нужди, поради което е приел, че освен ЗУТ, следва да се съобразят и приложимите разпоредби на ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС). Посочил е, че чл.21, ал.1 от ЗОС допуска имоти - собственост на физически или на юридически лица, да бъдат отчуждавани принудително, но въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост или такива от първостепенно значение - публична общинска собственост. Посочил е, че според чл.21, ал.7 от ЗОС подробните устройствени планове по ал.1 се одобряват от общинския съвет независимо от техния обхват. Приел е, че тази норма е специална по отношение разпоредбата на чл.129, ал.2 от ЗУТ и определя общинския съвет като компетентен орган да одобри изменение на ПУП, в резултат на което може да бъде отчужден имот, собствен на физически или юридически лица. Посочил е, че в случая с обжалваната заповед е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ, при което съобразно чл.136, ал.1 от ЗУТ проектите за изменения на устройствените планове на основанията по чл.134, ал.1 и ал.2 се процедират при условията и по реда на раздел III от глава VII, като в тази връзка е приел за относими чл.124а, ал.1; чл.124б, ал.1 и чл.128, ал.1 и ал.5 от ЗУТ, съгласно които разрешението за изработване на проект за подробен устройствен план следва да се даде с решение на общинския съвет, с което се одобрява заданието по чл.125. Приел е, че чл.124, ал.2 от ЗУТ е приложим само когато кметът на съответната община е компетентен да одобри и съответното изменение на ПУП, което обстоятелство в случая безспорно не е налице. Поради това е приел, че кметът на общината не разполага с компетентност да издаде разрешение за изработване на ПУП, чието одобрение е от компетентността на друг орган – в случая Общински съвет Хитрино, поради което Заповед № РД-46/28.02.2019г. на Кмета на община Х., се явява нищожна – постановена от орган, който не разполага с материално правна компетентност да издаването й, тъй като с нея е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, чието реализиране е свързано с принудително отчуждаване на имоти, собственост на физически или юридически лица. Приел е, че нищожността на обжалваната заповед изключва възможността за обсъждане наличието на материално правните предпоставки за нейното постановяване, защото само валидният административен акт, издаден от надлежно овластен за това орган, подлежи на такава преценка. Въпреки това е приел, че заповед е постановена и при съществено нарушение на изискванията за форма, липса на фактическите и правни основания, както и при липсва на мотиви. Приле е за допустимо съгласно ТР №16 от 31.03.1975г. на ОСГК, мотивите да се съдържат и в административната преписка, но е приел, че и в нея липсват такива, тъй като не се установява да е възникнала нова държавна или общинска нужда за обект – собственост на държавата/общината. Поради това е прогласил заповедта за нищожна. Решение е неправилно.
В конкретния случай не се касае за разрешение за изработване на проект за ПУП, не се касае и за одобрение на изменение на ПУП, а за разрешение за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП на основание чл. 135, ал. 5 от ЗУТ, допускащ служебено разрешаване да бъде изработен проект за изменение на ПУП (производството е започнало по повод заявление на земстник – кмет на община Х.). Касае се за мотивирано предписание по чл. 135, ал. 5 от ЗУТ, което е административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ и подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗУТ "Лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината", а съгласно ал. 2 на разпоредбата "Когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му". Това е предварителна процедура, при която се разрешава изработването на проект за ПУП, дори не е необходимо да е посочено основанието за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ. В конкретния случай е направено искане по чл. 135, ал. 1 с представена скица – предложение по ал. 2 на разпоредбата, като преценката е за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв е наличен. При наличие на тези предпоставки следва да се издаде положителен акт. Съгласно чл. 135 ал. 1 от ЗУТ „Лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, а в случаите по чл. 124а, ал. 3 и 4 - съответно до областния управител или до министъра на регионалното развитие и благоустройството“, а съгласно ал. 3 и ал. 5 на посочената разпоредба компетентният орган по ал. 1 в едномесечен срок от постъпване на заявлението със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана. В случая не се касае за обекти по чл. 124а ал. 3 и 4 от ЗУТ – не се касае за обекти от регионално значение или обхващащи повече от една община или област, за да са компетентни областен управител или министъра на регионалното развитие и благоустройството. Като във връзка с цитираните специални разпоредби на чл. 135 ал. 1 във връзка с ал. 3 и 5 от ЗУТ материално компетентния орган, който може да разреши изработването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ е именно кмета на общината, който е издал и заповедта.
Неправилен е извода на съда за приложимост досежно определяне на компетентността на органа на чл. 21 ал. 7 във връзка с чл. 21 ал. 1 от ЗОС. Това е така, тъй като посочените разпоредби не касаят разрешение за озработване на проект за изменение на ПУП, а касаят одобряването на проект за изменение на ПУП, в случаите, когато в резултат на изменението ще се стигне до отчуждаване на имоти. Съдът е смесил двете производства, като това по чл. 135 от ЗУТ е предварително производство, което поставя началото на изработването на проекта, за което е необходимо разрешение, и е различно от производството по одобряване на изменението на ПУП. В случая по отношение на предхождащото производство по разрешаването на изработването на проекта за изменение, компетентен според специалната норма на чл. 135 е Кмета на общината.
Неправилен е и извода на съда за приложимост на разпоредбите на чл.124а, ал.1; чл.124б, ал.1 и чл.128, ал.1 и ал.5 от ЗУТ, съгласно които разрешението за изработване на проект за подробен устройствен план следва да се даде с решение на общинския съвет, с което се одобрява заданието по чл. 125, поради което е стигнал до извод за нищожност на заповедта като издадена от некомпетентен орган. Това е така, тъй като посочените разпоредби се отнасят и определят компетентността на органа за разрешаване на изпработването на първоначален проект на ПУП, т. е. за територии и имоти, в които все още няма ПУП, а не и досежно иразрешаването на изработването на проект за изменение на ПУП, какъвто е настоящия случай и за който случай е приложима специалната норма на чл. 135 от ЗУТ. Т.е. съдът е смесил няколко различни производства, като чл. 124а и 124б от ЗУТ касаят разрешаване на изработване на първоначален ПУП, чл. 21 ал. 7 вр. Ал. 1 от ЗОС касаят одобряване на изменение на ПУП, от което ще последва отчуждаване на имоти, а не разрешаване за изработване на проект за такова изменение, поради което тези разпоредби не са приложими в случая. Това е така, тъй като в случая се касае за разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП и специалната норма на чл. 135 от ЗУТ, опделя като компетентен орган за това Кмета на бощината, който в случая е издал и заповедта. Поради изложеното е неправилен извода на съда за нищожност на заповедта, тъй като във връзка с изложеното тя е издадена от компетентен орган.
Неправилен е извода на съда за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила досежно липса на фактически и правни основания и мотиви за разрешеното изработване на изменение на ПУП – ПРЗ. Най – напред в заповедта и административната преписка по издаването й са посочени правни основания, както и фактически такива, има и мотиви, макар и не подробно развити. Както беше посочено обаче по – горе, тъй като производството по чл. 135 от ЗУТ по разрешаване на изработване на проект е предварителна процедура, при която се разрешава изработването на проект за ПУП, дори не е необходимо да е посочено основанието за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ. В тази процедура се проверява налице ли е искане по чл. 135, ал. 1 или служебно задание по ал. 5 на разпоредбата, представена ли е скица – предложение по ал. 2 на разпоредбата, както и се прави преценка за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв е наличен. Мотиви досежно тези единствено релевантни за проверката на законосъобразността на заповедта факти съдът не е изложил, както и не е събрал доказателства в тази насока. Това представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като поради липса на установявания за горните обстоятелства, настоящата инстанция не може да реши спора по същество.
По изложените съображения оспореното решение на АС – гр. Ш. е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилното приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – гр. Ш.. При новото разглеждане съставът на АС – гр. Ш. следва да събере доказателства, включително с използването на специални знания, досежно релевантните за спора обстоятелства, както и да изложи мотиви за наличието или липса на тези обстоятелства, посочени по – горе.
Предвид изхода на спора по претенцията на страните за разноски, включително и пред настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото съобразно чл. 226 ал. 3 от АПК.
Воден от горното и на основание чл. 222 ал. 2 т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 202 от 07.11.2019г., постановено по адм. д. № 142/2019г. на Административен съд – гр. Ш..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – гр. Ш.. РЕШЕНИЕТО е окончателно.