Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) - София при ЦУ на НАП против решение № 28 от 3.01.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 11518/2017 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-22221816006143-091-001/26.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 16 000 лв.
Касаторът оспорва първоинстанционното съдебно решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.Рира доводи за неправилност на изводите на съда, че процесната доставка на стоки, по която с ревизионния акт е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, е реално осъществена. Искането от съда е за отмяна на първоинстанционното решение в тази му част и отхвърляне на жалбата против ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и платената държавна такса за касационното производство. В дадения ход по същество процесуалният представител на касатора прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Ответната страна - "Ейнджълс 77" ЕООД, чрез процесуалния си представител адвокат Бочев, оспорва касационната жалба като неоснователна в представен писмен отговор и в съдебно заседание и моли съда да остави в сила оспореното решение като правилно. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК с доказателства за плащането им.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е бил ревизионен акт № Р-22221816006143-091-001/26.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена и изменена с решение № 1090/10.07.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП"-София при ЦУ на НАП, в която на "Ейнджълс 77" ЕООД е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 20 384,17 лв. по фактури, издадени от "Деймос 2008" ЕООД и "ММ и К" ЕООД, ведно със съответните лихви, и са определени задължения по ЗКПО за 2014 г. и 2015 г.
С оспореното решение съдът е отменил ревизионния акт относно непризнатото на "Ейнджълс 77” ЕООД право на приспадане на данъчен кредит в размер на 16 000 лв. по фактура № 2/01.04.2014 г., издадена от "Деймос 2008" ЕООД, и е отхвърлил жалбата в останалата ѝ част. Решението на първоинстанционния съд не е оспорено в частта му, в която е потвърден ревизионния акт относно отказаното право на данъчен кредит в общ размер 4 384,17 лв. по 24 бр. фактури, издадени от "ММ и К" ЕООД, ведно със съответните лихви, както и относно определените задължения по ЗКПО, като в тази му част съдебният акт е влязъл в сила.
За да постанови решението си в оспорената част административният съд е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка, в резултат на което е приел, че извършената доставка на стоки - фитнес уреди, по издадената от "Деймос 2008" ЕООД фактура е реално осъществена. Органите по приходите са формирали извод за непризнаване на ползвания данъчен кредит предвид обстоятелството, че в ревизионното производство не са представени достатъчно доказателства за реалност на доставката. Първоинстанционният съд е установил, че към спорната фактура има надлежно съставени съпътстващи документи. Мотивирал се е, че на първо място това е договорът, с който "Деймос 2008" ЕООД като продавач и "Ейнджълс 77” ЕООД като купувач са се споразумели продавачът да прехвърли на купувача собствеността върху индивидуално определени вещи, представляващи фитнес-уреди и оборудване на фитнес зала. Вписана е и цената, за която страните са постигнали съгласие. Към договора е съставено приложение № 1 - опис на оборудването, с наименование, брой и цена в 105 позиции, в който вещите са индивидуализирани по съгласие на страните и както договорът, така и приложението са двустранно подписани. С чл. 5 от договора страните са постигнали съгласие вещите да бъдат предадени на мястото, където са се намирали до момента - гр. В., ул. „Г. М" № 2. Съдът е отчел и факта, че в изпълнение на така постигнатото споразумение вещите са предадени с приемо-предавателен протокол от 1.04.2014 г., също двустранно подписан, в който са посочени имената и длъжностите на подписалите го лица. На следващо място, решаващият състав е посочил, че наличието на съпътстващите документи - договор и приемо-предавателен протокол, е установено от експертното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, като същите са представени още в хода на ревизионното производство и не са оспорени от органите по приходите в съдебното производство. Съдът е отчел и обстоятелството, че част от разглежданите стоки са индивидуално определени вещи, а други представляват родово определени вещи като в разглеждания случай към процесната фактура са налице документи, обективиращи предаването на стоките от доставчика и еквивалентното им приемане от получателя. Въпреки че ревизиращите органи, а след тях и решаващият орган в административното обжалване е игнорирал доказателствената сила на приемо-предавателния протокол, съдът е приел, че преценката му позволява по безпротиворечив начин да се направи извод, че между страните се е стигнало до индивидуализиране и отделяне на родово определените вещи, с което е прехвърлена собствеността върху тях. Приел е също, че протоколът има достоверна дата, поради което може да залегне като основа за правните изводи на съда. Направена е съпоставка между него и фактурата, при която е установено съвпадение в датите и цената, като идентично заключение е дало и вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, което е послужило като основание на съда да приеме, че е налице право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 2/01.04.2014 г., издадена от "Деймос 2008" ЕООД.Пвал се е и на практика на Съда на ЕС - решение по съединени дела С-80/11 г. и С-142/2011 г., решение по дело С-285/09 и решение по дело С-271/06.
Решението на първоинстанциония съд в оспорената част е правилно.
В касационната жалба на практика под формата на касационни доводи се повтарят доводите, инкорпорирани в решението на директора на дирекция „ОДОП“, които възражения настоящият съдебен състав приема за неоснователни. Оспореното решение е постановено при спазване на материалния закон, а по съществото на спора съдът се е произнесъл след самостоятелно, подробно обсъждане и преценка на събраните доказателства и установените факти по делото. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата незаконосъобразност. Правилно и законосъобразно са приложени и тълкувани относимите правни норми. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои.
Отделно от горното, касационният състав посочва, че за да е налице реална доставка на стоки не е достатъчно само наличието на фактура и счетоводното ѝ отразяване при страните по доставката. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Спорът между страните е относно реалността на доставката на фитнес уреди по фактурата, издадена от "Деймос 2008" ЕООД, като наличието или не на реалното ѝ изпълнение следва да се прецени при съобразяване на приложимите правни разпоредби и събраните по делото доказателства.
Според чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Съответно, според дефиницията, възведена в чл. 14, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, доставка на стоки означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик. Правото на данъчен кредит няма да възникне, а в случай, че се упражни, то ще е незаконосъобразно, ако се установи, че стоките са само фактурирани, тъй като ЗДДС свързва това материално право с реалното получаване на стоката, а не само с постигнатото съгласие между страните по доставката. Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане на данъчен кредит, следва да установи реалното осъществяване на доставките и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност съгласно правилата за доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Относно фактура № 2/01.04.2014 г., издадена от "Деймос 2008" ЕООД, от страна на ревизираното лице е представен договор за покупко-продажба от 31.03.2014 г., сключен между доставчика като продавач и "Ейнджълс 77” ЕООД като купувач, с предмет прехвърляне правото на собственост върху движими вещи - оборудване, ведно с приложение № 1 - опис на оборудването с наименование, брой и цена в 105 позиции, приемо-предавателен протокол от 1.04.2014 г., платежно нареждане и хронологична ведомост на счетоводна сметка 204 Машини, съоръжения и оборудване за месец април 2014 г.
Настоящата инстанция намира за необосновани доводите на касационния жалбоподател, че представеният приемо-предавателен протокол не може да се приеме за достатъчно конкретно доказателство за установяване на факта на предаване на конкретните стоки. Правилни са изводите на съда, че този документ обективира предаването на стоките от доставчика и приемането им от получателя. Приемо-предавателният протокол е двустранно подписан, стоките са индивидуализирани, което позволява да се приеме, че собствеността върху тях е прехвърлена съобразно правилата на ЗЗД (ЗАКОН ЗЗД ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ). Съпътстващите я документи са представени още в хода на ревизията и не са оспорени от страна на приходната администрация. В ревизионното производство е констатирано, че за процесния период "Ейнджълс 77” ЕООД е извършвало дейността услуги във фитнес зали, една от които находяща се в гр. В., ул. „Г. М“ № 2. Вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза е установило надлежно осчетоводяване и цялостно плащане на стойността по фактурата. Вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза е извършило посещение и оглед на място и съпоставка на представените договор с приложение № 1, приемо-предавателен протокол от 1.04.2014 г., фактура № 2/01.04.2014 г., касова книга с финансови отчети за обект фитнес зала в гр. В., ул. „Г. М“ № 2, договор за наем от 1.04.2014 г. и е заключило, че дружеството е ползвател на фитнес залата, развива дейност в обекта и е налице пълно съвпадение между посочените в приложение № 1 към договора машини и уреди и тези установени на място. При тези фактически установявания обосновани са изводите на съда, че по спорната фактура е доказано реално осъществяване на доставката, поради което са изпълнени изискванията по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване право на данъчен кредит.
Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че претендираното право на приспадане на данъчен кредит по спорната доставка е отказано незаконосъобразно. Съдебното решение в оспорената част не страда от пороците, посочени в касационната жалба, постановено е при спазване на административнопроизводствените правила, правилно прилагане на материалния закон и обоснованост, поради което, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на "Ейнджълс 77" ЕООД следва да се присъдят разноски в размер на 1 500 лв., представляващи договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие от 8.06.2020 г. и разписка за платената в брой сума. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая ответникът по касация е заплатил възнаграждение на адвокат Бочев в размер на 1 500 лева за процесуално представителство, който е близо до предвидения минимален размер в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на 1 010 лв. Пред касационната инстанция дружеството-ответник е представляван от адвокат Бочев в проведеното открито съдебно заседание, на което е взето становище по съществото на спора. От процесуалния представител на ответника са депозирани подробни писмени бележки по делото. При тези данни съдът намира за неоснователно възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 28 от 3.01.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по административно дело № 11518 по описа за 2017 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-22221816006143-091-001/26.04.2017 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1090/10.07.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, относно непризнато на "Ейнджълс 77" ЕООД право на приспадане на данъчен кредит в размер на 16 000 лева за данъчния период 1.04.2014 г. - 30.04.2014 г.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на "Ейнджълс 77" ЕООД, ЕИК 200867726, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „О. К“, „П. Л“ № 37, съдебни разноски за касационното производство в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева. Решението е окончателно.