Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А.Б срещу Решение № 21/10.01.2020 г. на Административен съд (АС) Пазарджик постановено по адм. дело № 600/2018 г.

С обжалваното решение са отхвърлени подадените от А.Б жалби срещу Заповед 312з-972/27.04.2018 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Пазарджик и срещу Заповед № 312з-1249/31.05.2018г. на директора на ОДМВР Пазарджик.

Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, необосновано е и издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че съдът не е направил задължителната служебна проверка на основание чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК за отмяна на акта, не са обсъдени всички доказателства по делото, не е направен собствен анализ на представените доказателства. Не са отчетени нарушенията при издаване на процесните заповеди. Приетата фактическа обстановка не съответства на доказателствата по делото. В решението липсват мотиви, отговарящи на изискванията на закона. Неправилно и избирателно са ценени показанията на разпитаните по делото свидетели. Излага подробни съображения във връзка с нанесената поправка в заявлението за преназначаване на Богданов и вписаното в акта за встъпване в длъжност и как това е преценено от съда. Твърди, че преместването му не отговаря на изискванията на материалния закон – Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и подзаконовите нормативни актове. Липсва съгласие на служителя за преназначаването му, същият е преназначен на по-ниска длъжност, която вече е била заета – длъжността е конкурсна и има лице, което е спечелило конкурса, поради което е издадена втората заповед. Моли обжалваното съдебно решение да се отмени и да се постанови ново, с което Заповед 312з-972/27.04.2018 г. на директора на ОДМВР Пазарджик да се отмени, а Заповед № 312з-1249/31.05.2018г. на директора на ОДМВР Пазарджик да се обяви за нищожна. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг съд в друг съдебен район. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя писмени бележки и списък на разноските. Касаторът се представлява от адв.. П и от адв.. И.

Ответникът по касация – Директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пазарджик оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност. Ответникът по касация се представлява от юрк.. П.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Първоинстанционният съд е установил следното от фактическа страна:

На 27.04.2018 г. А.Б подписал заявление до директора на ОДМВР Пазарджик, с което моли да бъде преназначен от длъжност „разузнавач ІV степен“ в група „Противодействие на престъпленията в отраслите на икономиката“ на Сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР Пазарджик на длъжност „разузнавач V степен“ в група „Противодействие на криминална престъпност“ на сектор „Криминална полиция“ към РУ Пазарджик при ОДМВР Пазарджик.

На същата дата е издадена Заповед 312з-972/27.04.2018 г. на директора на ОДМВР Пазарджик, с която на основание чл. 143, ал. 1, т. 6 и чл. 159, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 164, ал. 1 ЗМВР, чл. 8 и чл. 13 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба № 8121з-310/2014 г.) и подаденото заявление, Богданов е преназначен от длъжност „разузнавач ІV степен“ в група „Противодействие на престъпленията в отраслите на икономиката“ на Сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР Пазарджик на длъжност „разузнавач V степен“ в група 01 „Противодействие на криминална престъпност“ на Сектор „Криминална полиция“ при РУ Пазарджик към ОДМВР Пазарджик.

Заповед 312з-972/27.04.2018 г. на директора на ОДМВР Пазарджик не е съгласувана с началника на отдел „Административен“. Заповедта е съгласувана с главен счетоводител и юрисконсулт.

В заявлението и в заповедта за преназначаване е допуснато извършването на поправка, като първоначално е посочено, че длъжността е „IV“ степен, а след това с коректор е поправено като е посочено, че длъжността е „V“. От приетите по делото писмени доказателства, включително и Експертна справка №97/31.08.2018г. съдът е установил, че в подписаното от жалбоподателя Заявление от 27.04.2018г. и в Заповед № 312з-972/27.04.2018г. е извършена корекция на степента на длъжността, на която желае да се премести жалбоподателят, сега касатор. Първоначално е била посочена като „IV“, а след това с коректор е заличена единицата и е останала като степен „V“. Не е отбелязано кой е извършил корекцията.

В акта за встъпване на тази длъжност, без каквито и да е корекции е посочено, че длъжността е „V“ степен.

След като Богданов се явил да заеме новата си длъжност се установило, че същата е обявена за заемане чрез преминаване в по-висока по вид длъжност, и че конкурса е на етап „Структурирано интервю“. Към момента на преместване – 27.04.2019г. длъжността все още не е била заета и не е имало друг служител, който да е получавал възнаграждение именно за заемане на тази длъжност.

На 31.05.2018 г. А.Б подал заявление, с което моли да бъде преназначен от разузнавач „V“ степен в група 01 „Противодействие на криминалната престъпност“ на Сектор „Криминална полиция“ на РУ Пазарджик при ОДМВР Пазарджик на длъжност „разузнавач V степен“ в 02 „Противодействие на криминалната престъпност“ на Сектор „Криминална полиция“ на РУ Пазарджик при ОДМВР Пазарджик.

Издадена е Заповед № 312-1249/31.05.2018 г., с която Богданов е преназначен от разузнавач V степен в група 01 „Противодействие на криминалната престъпност“ на Сектор „Криминална полиция“ на РУ Пазарджик на длъжност „разузнавач V степен“ в група 02 „Противодействие на криминалната престъпност“ на Сектор „Криминална полиция“ при РУ Пазарджик на ОДМВР Пазарджик.

В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал гласни доказателства – показанията на свидетелите Л.К, С.К, М.Ш и П.П, чийто показания е кредитирал частично.

При така установеното от фактическа страна съдът от правна страна:

Приел, че оспорваните заповеди са издадени от компетентен орган – директор на ОДМВР Пазарджик, в кръга на правомощията му. Заповедите отговарят на предвидената в закона форма. Същите са мотивирани, съдържат правните и фактически основания за тяхното издаване.

Приел, че А.Б е преназначен по негово искане от „изпълнителска“ на „изпълнителска“ длъжност.

О. З № 312з-972/27.04.2018г. издадена от директора на ОДМВР Пазарджик.

Приел, че не са налице доказателства А.Б да е подал под принуда заявлението от 27.04.2018 г за преместване на друга длъжност и съответно под принуда да е подписал Заповед № 312з-972/27.04.2018г. За да достигне до този извод се е позовал показанията на св. Калоферов и св. Консулов, които са присъствали при подаване на заявлението за преместване на друга длъжност от страна на жалбоподателя. Посочил е, че едва ли може да се приеме за заплаха, ако изобщо е имало такава, обстоятелството, че Богданов е можел да бъде дисциплинарно уволнен, тъй като по делото са събрани доказателства, че жалбоподателя е изпълнявал законосъобразно своите задължения към 27.04.2018г. и няма отпочнато срещу него дисциплинарно производство. Приел е, че обстоятелството дали Богданов сам е написал, т. е. саморъчно заявлението за преназначаване, изразявайки волята си за това, или само е добавил подписа си в предоставената му типова бланка-заявление е ирелевантно, защото по същество той твърди, че е запознат със съдържанието на заявлението, дори го е връщал няколко пъти за поправка, преди да го подпише и подаде. За ирелевантно е приел и обстоятелството дали проектът на заповед е бил започнат да се пише преди входиране на заявлението, защото заповедта е връчена за запознаване и подпис от Богданов, след като той е входирал заявлението и е поставена резолюция от страна на директора на ОДМВР Пазарджик за изготвяне на заповедта.

Посочил е, че заличаването в заявлението на степента на длъжността не се е установило да е направено след връчване на заповедта, а напротив заличаването е станало преди връчване на процесната заповед и акт за встъпване в длъжност, т. е. по никакъв начин не е довело до нарушаване правата на жалбоподателя, още повече, че в акта за встъпване в длъжност е посочена коректната степен.

Приел е, че обстоятелството, че длъжността на която е преназначен Богданов с първата заповед е била обявена за заемане чрез конкурс, че конкурса е на етап „Структурирано интервю“ и към момента на преместване не е била все още заета, не прави заповедта незаконосъобразна. За периода от 27.04.2018г. до 31.05.2018г. жалбоподателят е получил възнаграждение за изпълняване на тази длъжност. По никакъв начин не са му нарушени правата.

Приел, че неспазването на съгласувателния режим не води до такъв порок на заповедта, до степен на незаконосъобразност, а още по-малко на нищожност.

Приел, че не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта, не е нарушен материалният закон, актът е съобразен с целта на закона.

О. З № 312з-1249/31.05.2018г. издадена от директора на ОДМВР Пазарджик.

Приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, в установената форма, съдържа фактически и правни установявания и въз основа на редовно подписано и подадено заявление за преместване на друга не по-висока длъжност. Не са допуснати нито процесуални, нито материални нарушения на закона при издаване на Заповед № 312з-1249/31.05.2018г. на директора на ОДМВР Пазарджик, които да водят до нейната нищожност.

Решението е неправилно. Основателно в касационната жалба се сочи, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Съдът не споделя доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е направил задължителната служебна проверка на основание чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК за отмяна на акта и е обсъдил събрани по делото доказателства. Решението отговаря на изискването на 172а АПК. Съдът е изложил мотиви, в които е посочил установените от него факти и правните му изводи в тази връзка. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че Заповед № 312з-972/27.04.2018г. издадена от директора на ОДМВР Пазарджик е законосъобразна, като изводите му са необосновани и противоречащи на материалния закон. Фактическите констатации на съда не отговарят на действителните факти, а това от своя страна е довело до погрешни правни изводи. Неправилен и противоречащ на съвкупната преценка на всички доказателства по делото, е изводът на съда, че А.Б не е подал под принуда заявлението от 27.04.2018 г за преместване на друга длъжност, т. е. че е изразил желание за преназначаване.

Съгласно чл. 164, ал. 1 ЗМВР държавният служител може да бъде преназначен по негово искане на друга не по-висока длъжност. Условията за преназначаване на основание този текст на закона са: искане на служителя за преназначаване; преназначаването да е на друга не по-висока длъжност. Законът поставя изискване за преназначаване на друга не по-висока длъжност, но не посочва дали преназначаването може да е на по-ниска длъжност. С оглед разпоредбите на чл. 8 и чл. 11 Наредба № 8121з-310/2014 г. от може да се приеме, че е възможно преназначаване и на по-ниска длъжност, но затова следва да е налице ясно и недвусмислено изразена воля от преназначавания.

В процесния случай при издаването на Заповед № 312з-972/27.04.2018г. издадена от директора на ОДМВР Пазарджик не са били налице законовите предпоставки на чл. 164, ал. 1 ЗМВР. За преназначаването няма свободно изразено искане от служителя и преназначаването е на по-ниска длъжност, като в тази връзка в заявлението на Богданов от 27.04.2018 г. е направена поправка.

Неправилно съдът позовавайки се на факта, че заявлението за преназначаване е подписано от Богданов без той да възрази и че е встъпил в длъжност, е приел, че същият е изразил съгласие за преназначаването си. Този извод противоречи на събраните по делото доказателства, а именно Доклад рег. № 4575р-3576/21.09.2018 г. изготвен в изпълнение на Заповед № 8121з-915/06.08.2018 г. на министъра на вътрешните работи и материалите събрани при извършване на тази проверка, Експертна справка № 97/31.08.2018 г. и показанията на свидетелите Л.К, П.И и М.Ш. За да достигне до извода си за липса на принуда съдът избирателно е кредитирал показанията на свидетелите, въобще не е ценил изводите в Доклад рег. № 4575р-3576/21.09.2018 г., който е изготвен в резултат на извършената вътрешна проверка по същия случай, във връзка с подаденото от Богданов искане за извършване на проверка.

Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не води до обоснован извод, че Богданов, макар и подписвайки предварително изготвеното от друго лице заявление за преместване, е имал действителна воля за това. От изложеното в Доклад рег. № 4575р-3576/21.09.2018 г. и материалите във връзка с изготвянето му, от показанията на разпитаните по делото свидетели и по конкретно св. Консулов, който заедно с Богданов е преназначен на същата дата и останалите доказателства се установява, че преди да подпише заявлението си за преместване, Богданов е бил извикан в кабинета на заместник-директора на ОДМВР – Пазарджик, от последния към Богданов е било отправено предупреждение, че срещу него ще започне дисциплинарно производство, че преместването е необходимо, за да се предотврати това, че заявлението за преназначаване е било предварително изготвено и че в него е направена поправка в степента на длъжността, на която Богданов е искал да се премести, като същата е по-ниска. Тези обстоятелства, преценени в светлината на подаденото от Богданов до министъра на вътрешните работи Искане за назначаване на проверка рег. № 810102-1579/2018 27.06.2018 г., необходимостта след месец Богданов отново да бъде преназначаван, тъй като длъжността, на която е преназначен не е вакантна, тъй като за заемането й е бил обявен конкурс (аргумент от чл. 7, ал. 3, т. 3 от Наредба № 8121з-310/2014 г.), че длъжността на която е преназначен е по-ниска, че заповедта за преназначаване е издадена в деня на подаване на заявлението, като е съгласувана и резолирана в кратък период, че липсват доказателства Богданов да е правил справка или да се е интересувал за наличието на свободни длъжности, при положение, че те не се обявяват публично, наличието на проблеми от лично естество в периода около 27.04.2018 г., поради здравословното състояние на жената, с която Богданов живее на съпружески начала, придвижването на заявлението във връзка с неговата деловодна обработка и издаване на заповедта, водят до извод, че липсва свободно манифестирана воля на лицето за преместването му на друга длъжност, както и че е налице предприемане на поредица от действия от служители на ОДМВР Пазарджик по създаване на организация за постигане на целения резултат, а именно Богданов да подаде заявление за преместване на друга длъжност. Следва да се отбележи, че в една такава ситуация служителят, като страна по служебно правоотношение, основано на принципа на власт и подчинение, не разполага с много процесуални действия за защита в хипотезата на извършване на правни действия под заплаха. В случая волеизявлението на служителя за преместване не е формирано свободно, а под заплахата от дисциплинарна санкция, за да избегне неблагоприятните последици, които биха настъпили за него. Не на последно място, видно от мотивите в Доклад рег. № 4575р-3576/21.09.2018 г. подобен начин на процедиране е практика в ОДМВР Пазарджик, а и за да се преназначи втори път Богданов, е следвало да се извършат други преназначавания, за да се освободи длъжността „разузнавач V степен“ в група 01 „Противодействие на криминална престъпност“ на Сектор „Криминална полиция“ при РУ Пазарджик към ОДМВР Пазарджик, за заемането й от лицето спечелило конкурса.

Необосновани са изводите на съда, че няма никакви доказателства, преместването да е станало против волята на жалбоподателя и че е без значение е дали той сам е набирал заявлението като текст или някой друг го е набирал, тъй като волята се изразява чрез полагане на подпис и даване на заявлението за завеждане по съответния ред. Принципно е вярно, че волята се изразява чрез полагането на подпис, но в случая доказателствата по делото водят до извод, че полагането на този подпис, не е станало по свободната воля на лицето и че заявлението и заповедта за преназначаване са били предварително изготвени.

Неправилно съдът е приел, че заповед Заповед № 312з-1249/31.05.2018г. издадена от директора на ОДМВР Пазарджик не е нищожна, като този извод на съда е обвързан с твърдението на жалбоподателя, за нищожност на Заповед № 312з-972/27.04.2018г. издадена от директора на ОДМВР Пазарджик, каквато той не е установил.

Нищожността на административните актове се свързва с извършени нарушения при тяхното издаване, които изключват възникването на целените от административния орган правни последици, вкл. особено съществени нарушения на законността, които не могат да бъдат търпими. В случая настоящият съдебен състав намира, че Заповед № 312з-1249/31.05.2018г. на директора на ОДМВР Пазарджик е нищожна, тъй като е издадена при изначална липса на материалноправното основание за издаването й, защото не се е осъществил фактическият състав на преназначаването.

По тези съображения касационната жалба е основателна и първоинстанционното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано. Вместо него следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отмени Заповед № 312з-972/27.04.2018г. издадена от директора на ОДМВР Пазарджик като постановена в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а Заповед № 312з-1249/31.05.2018г. издадена от директора на ОДМВР Пазарджик да се обяви за нищожна.

С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява основателна и такива следва да му се присъдят за двете съдебни инстанции в доказан размер. За производството пред първата инстанция са налице доказателства за направени разноски в размер на 1550 лв. (двадесет лева заплатена държавна такса за първоинстанционното производство, 1000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат за първоинстанционното производство, 30 лв. държавна такса и 500 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, по повод частната жалба на А.Б срещу Определение № 10/04.01.2019 г. на АС – Пазарджик по дело 600/2018 г.). Пред настоящата инстанция са представени доказателства за разноски в размер на 70 лв. държавна такса, 800 лв. договорено и заплатено възнаграждение на адв.. П и 800 лв. определено и заплатено възнаграждение на адв.. И. С оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 АПК, в тежест на ответника следва да се възложи възнаграждението само за един адвокат. Или разноските, които следва да се присъдят на Богданов за двете съдебни инстанции са в размер на 2420 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, факта, че в едно производство се разглежда жалба срещу два административни акта, като се вземе предвид броя на проведените пред първата инстанция заседания, процесуалните действия, които са извършени и обема на делото, направеното от ответника възражение за прекомерност, не следва да се уважава.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 21/10.01.2020 г. на Административен съд Пазарджик постановено по адм. дело № 600/2018 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ по жалба на А. Б. З № 312з-972/27.04.2018г. издадена от директора на ОДМВР Пазарджик.

ОБЯВЯВА ЗЗД НИЩОЖНА по жалба на А. Б. З № 312з-1249/31.05.2018г. издадена от директора на ОДМВР Пазарджик.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пазарджик да заплати на А.Б ЕГН [ЕГН] сумата от 2420 (две хиляди четиристотин и двадесет) лева деловодни разноски.

Решението е окончателно.