Производството е по реда на чл. 216 от ЗОП (ЗАКОН ЗЗД ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) /ЗОП/ във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Индустриал комерс Ко“ ЕАД, със седалище гр. С., чрез процесуалния му представител адвокат Х.Т, срещу решение № 282/24.04.2020 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка № КЗК-131/2020 г. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие на материалния закон, по които се претендира отмяната на атакувания акт на КЗК и уважаване на жалбата, с която комисията е сезирана.
Ответникът – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.И, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото приема, че жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения:
С обжалваното решение 282/24.04.2020 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка № КЗК-131/2020 г. е оставена без уважение жалбата на „Индустриал комерс Ко“ ЕАД срещу решение № 20004611/29.01.2020 г. на главния секретар на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, възложител съгласно заповед № 3-0682/11.07.2016 г. за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на 30 броя нови леки автомобили за осъществяване на контрол за прилагането на трудовите договори по чл. 114а, ла. 1 от Кодекса на труда“, открита с решение № 119087171/22.10.2019 г. на възложителя.
Предвид така установен настоящият тричленен състав приема, че оспореното решение е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, а съгласно чл. 154, ал. 1 АПК съдът конституира страните служебно. С оглед на това съдът следи служебно за правилното конституиране на страните, включително и от касационната инстанция.
Производството по преписка № КЗК-131/2020 г. на Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалба на „Индустриал комерс Ко“ ЕАД срещу решение № 20004611/29.01.2020 г. на главния секретар на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което възложителят на основание чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗОП е прекратил процедурата с мотив, че всички постъпили оферти за участие, включително и тази на жалбоподателя, са неподходящи по смисъла на § 2, т. 25 от ДР на ЗОП.
Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 12 ЗОП публични възложители са изпълнителните директори на изпълнителните агенции, каквато е и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. На основание чл. 7, ал. 1 ЗОП, със заповед № 3-0682/11.07.2016 г. изпълнителният директор на ИА „ГИТ“ е определил главния секретар на агенцията като длъжностно лице, което да организира и/или възлага обществени поръчки. Във връзка с делегираните му правомощия, главният секретар на ИА „ГИТ“ е издал решение за обявяване на горепосочената обществена поръчка, с което са одобрени обявлението и документацията за участие, приел е работата на назначената от него комисия, утвърдил е доклада по чл. 103, ал. 3 ЗОП и е издал обжалваното пред КЗК решение за прекратяване на процедурата за възлагане на обществената поръчка. При разглеждане на преписка № КЗК-131/2020 г., Комисията не е съобразила, че предмет на проверка за законосъобразност пред нея е решение за прекратяване на обществена поръчка, издадено от длъжностно лице по чл. 7, ал. 1 ЗОП, т. е. на главния секретар на ИА „ГИТ“. В случая издателят на акта не е конституиран и не е призоваван в развилото се производство пред Комисията за защита на конкуренцията. Вместо това, КЗК неправилно е конституирала Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
В чл. 214 ЗОП е посочено, че за неуредените въпроси относно процедурата по обжалване пред КЗК се прилага редът за обжалване на индивидуални административни актове по Административнопроцесуалния кодекс, като за правилното конституиране на страните по делото съдът следи служебно, предвид нормата на чл. 154, ал.1 АПК. Конституирането като страна в производството на ИА „ГИТ“, която не е издател на акта, същата се явява ненадлежна страна по преписката. В административния процес е недопустима подмяната на издателя на акта с друг административен орган, в т. ч. и с йерархически по-горестоящия по отношение на издателя.
Като е провел производството с участие на ненадлежна страна и без да конституира административния орган, а именно – главният секретар на ИА „ГИТ“, издал оспореното решение за прекратяване на обществената поръчка, Комисията за защита на конкуренцията е допуснала съществено нарушение на процесуалните разпоредби на чл. 153, ал.1 и чл. 154, ал.1 АПК.
С оглед изложеното, решението е постановено при съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да се отмени и преписката да се върне на Комисията за защита на конкуренцията за ново разглеждане, при което да се конституира като страна главният секретар на Изпълнителна агенция „Главна дирекция по труда“. Съобразно чл. 226, ал. 3 АПК, при новото произнасяне с оглед изхода на спора КЗК следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред Върховния административен съд.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във връзка с чл. 216, ал. 6 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 282/24.04.2020 г. постановено по преписка № КЗК-131/2020 г. на Комисията за защита на конкуренцията и
ВРЪЩА преписката на Комисията за защита на конкуренцията за ново разглеждане при спазване на дадените указания във връзка с конституирането на страните в производството. Решението е окончателно.