№ 4128

гр. София, 17.09.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на 17 септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Ц. 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 3089/2025 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Д. И. против разпореждане № 3457 от 17.07.2025 г. по гр. д. № 520/2024 г. на Апелативен съд – София.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането и се иска то да бъде отменено.

Върховният касационен съд, състав на III г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна като съображенията за това са следните.

С атакуваното разпореждане съдията от апелативния съд е върнал подадената от настоящия жалбоподател касационна жалба срещу постановеното по делото решение № 928 от 11.08.2024 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че въззивното решение е било съобщено на особения представител на ищеца в исковото производство – адв. Д. Н., назначен с определение № 527 от 23.10.2023 г. по гр. д. № 5/2023 г. на Окръжен съд – Враца. Установил е, съобщението до страната за постановения съдебен акт и възможността му да бъде обжалван, е връчено лично на адв. Н. на 10.09.2024 г. Посочил е, че след изтичане на едномесечния срок за обжалване, указан в този съдебен акт – т. е. решението, същото е влязло в сила. С оглед на тези факти, е направен извод за просрочие на подадената на 05.06.2025 г. касационна жалба, поради което е и върната на подателя й, на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК.

Обжалваното разпореждане е правилно.

Върнатата с атакуваното разпореждане касационна жалба е била просрочена. Видно от данните по делото, препис от въззивното решение е връчен редовно на страната, чрез назначения по реда на чл. 95 и сл. ГПК адвокат, на 10.09.2024 г. Назначеният на жалбоподателя процесуален представител – адв. Н., е получавал и останалите съобщения във въззивното производство (л. 23 от същото). Едномесечният срок за обжалване на решението съгласно нормата на чл. 283 ГПК е изтекъл на 10.10.2024 г. (присъствен ден). Касационната жалба на К. И. е подадена лично на 05.06.2025 г., т. е. извън законоустановения срок за обжалване. Неоснователни са изложените в частната жалба доводи, че препис от въззивното решение не е връчен своевременно на самия жалбоподател, както и че не е бил уведомен от назначения му адвокат за постановяване на решението и възможността същото да бъде обжалвано. Съгласно процесуалния закон призовки и други книжа по делото могат да се връчват лично на страните, така и на техните процесуални представители, като съдът не е длъжен да спазва поредност при изпращане на съобщенията. Не съществува и задължение за съда да връчва и лично на страната призовките и съобщенията, щом тя има процесуален представител по делото (в настоящия случай на страната е представена правна помощ по делото).

Ето защо, налице са били предпоставките на процесуалния закон за връщане на касационната жалба. Като е сторил това съдията от апелативния съд е постановил процесуално законосъобразен съдебен акт, който ще следва да бъде потвърден.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3457 от 17.07.2025 г. по гр. д. № 520/2024 г. на Апелативен съд – София.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.