О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60183

гр. София, 24.09.2021 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 1774 по описа за 2021г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „И. Б. Т. ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Т. Й. срещу решение № 260536 от 14.04.2021г. по гр. дело № 585/2021г. на Пловдивски окръжен съд, 14 граждански състав в частта, с която е потвърдено решение № 260083 от 11.01.2021г. по гр. дело № 17687/2019г. на Пловдивски районен съд, 8 граждански състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от „И. Б. Т. ЕООД против „Ес Д. Ф. ООД, [населено място] евентуален иск за заплащане на сумата в размер 18 100 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението на „Ес Д. Ф. ООД по договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 103/25.11.2016г. да прехвърли собствеността върху лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4 Авант“, рама WAUZZZ8K89A173809, двигател CGK014203, рег. [рег. номер на МПС] , цвят сив, дата на производство 13.01.2009г., на „И. Б. Т. ЕООД.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Обосновава допускането на касационно обжалване с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – произнасяне по посочен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.

Ответникът „Ес Д. Ф. ООД, [населено място] /ответник в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. Д. Т. оспорва касационната жалба, поддържа становище за правилност на въззивното решение в обжалваната му част и релевира доводи за липса на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /предишна ал. 2, изм. с ДВ, бр. 86 от 2017г./. С посочената императивна разпоредба е въведен обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване - не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. По отношение на понятието „търговско дело” липсва легална дефиниция в закона. Критерият за „търговско дело” е по-широк от преценката на понятието „търговска сделка” и „търговски спор” по смисъла на чл. 365, т. 1 – т. 5 ГПК. Търговско е делото, което има за предмет спор относно вземане, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, или търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 2 – т. 5 ГПК, който подлежи на разглеждане от окръжния съд, или спор за връщане на дадено въз основа на нищожен договор или при развален договор, като изброяването не е изчерпателно.

В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от „И. Б. Т. ЕООД против „Ес Д. Ф. ООД в евентуално съединение осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата в размер 18 100 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението на „Ес Д. Ф. ООД по договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 103/25.11.2016г. да прехвърли собствеността върху описан лек автомобил на „И. Б. Т. ЕООД. Делото е търговско, тъй като претендираното вземане произтича от търговска сделка по чл. 286, ал. 1 ТЗ и предявеният иск е под определения минимален размер за касационно обжалване 20 000 лв.

Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника направените разноски за настоящото производство в размер 600 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „И. Б. Т. ЕООД, [населено място] срещу решение № 260536 от 14.04.2021г. по гр. дело № 585/2021г. на Пловдивски окръжен съд, 14 граждански състав в частта, с която е потвърдено решение № 260083 от 11.01.2021г. по гр. дело № 17687/2019г. на Пловдивски районен съд, 8 граждански състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от „И. Б. Т. ЕООД против „Ес Д. Ф. ООД, [населено място] евентуален иск за заплащане на сумата в размер 18 100 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението на „Ес Д. Ф. ООД по договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 103/25.11.2016г. да прехвърли собствеността върху лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4 Авант“, рама WAUZZZ8K89A173809, двигател CGK014203, рег. [рег. номер на МПС] , цвят сив, дата на производство 13.01.2009г., на „И. Б. Т. ЕООД.

ОСЪЖДА „И. Б. Т. ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк], [улица], ТЦ САНИ, ет. 2, магазин № 4 да заплати на „Ес Д. Ф. ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 600 лв. /шестстотин лева/ - направени разноски за касационното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.