О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2670

Гр. София, 17.09.2025г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Н.

ЧЛЕНОВЕ : М. Ж. МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа докладваното от съдия М. К. к. т.д. № 855 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С молба от 21.07.2025г. касаторът „РАЙД ШЕЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД чрез процесуалния си представител – адв. С. Т., претендира съдът да измени определението си № 2316/18.07.2025г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, в частта за разноските. Изтъква, че неправилно са присъдени на ответника по касация разноски за адвокатски хонорар в размер на 1400 лв., като заявява възражение за прекомерност. Счита, че съобразно решение от 25.01.2024г. на СЕС, съдът не е длъжен да съобразява размерите на адвокатските възнаграждения по Наредба №1/2004г. Твърди, че производството не се отличава с фактическа и правна сложност и само за изготвяне на отговор на касационната жалба, адвокатското възнаграждение, което е присъдено, е прекомерно. По изложените съображения претендира разноските, присъдени на ответната страна, да бъдат намалени.

Противната по молбата по чл. 248 ГПК страна – М. М. Г. я оспорва чрез процесуалния си пълномощник – адв. Д. М. по съображения, подробно изложени в отговор от 06.08.2025г. и претендира оставяне на искането без уважение. Поддържа, че касаторът не сочи защо счита, че следва да бъде редуциран адвокатския му хонорар, както и че адвокатският труд следва да бъде справедливо възмезден, а не произволно обезценяван, поради което не трябва да бъде намалявано присъденото му адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Молбата по чл. 248 ГПК е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.

С определение от 18.07.2025г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 103/08.01.2025г. по в. гр. д. № 7624/2023г., на СГС, 2б състав, в частта му, с която е потвърдено решение № 3953/15.03.2023 г. по гр. д. № 33239/2022 г. на Софийски районен съд, III ГО, 140-ти състав, за отхвърляне на иска на касатора „РАЙД ШЕЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу М. М. Г. с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 9000 лева – неустойка. С определението по чл.288 ГПК по искането на ответника за присъждане на разноски за касационното производство в размер на сумата от 1400 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по приложените документи / фактура и фискален бон/, е присъдена претендираната сума.

Съдът намира, че е основателно искането на касатора по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на присъденото на ответника в касационното производство адвокатско възнаграждание поради прекомерност. С оглед постановеното задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, решение от 25.01.2024г. по дело С - 438/22г. на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация, Наредба № 1/09.01.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа / загл. изм. ДВ бр. 14/2025г./ е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, и националният съд е длъжен да откаже да я приложи, поради което размерът на възнаграждението не може да бъде определен съобразно разпоредбите на Наредбата. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., определение № 1806 от 28.06.2024 г. по ч. т. д. № 586/2024 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 4497 от 09.10.2024 г. по т. д. № 2886/2024 г. на ВКС, IV гр. о. и др., установените с Наредба № 1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир за съда при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за него, като те подлежат на преценка, от значение за която са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В определение № 1640 от 4.04.2024 г. по ч. гр. д. № от 3549/2023 г. на ВКС, III г. о. е прието, че в процеса, който извършва съдът при определяне на възнаграждението на адвокат, намират приложение принципите за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение (чл. 36, ал. 2 ЗЗД - изисква самото възнаграждение да е обективно и справедливо) и принципът за съразмерност (правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес - чл. 78 ГПК).

В случая настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като `обжалването е само относно претенцията за неустойка, предявена за сумата от 9 000лв. Действията по процесуална защита на страната се изразяват единствено в подаването на писмен отговор по касационната жалба, в изложението към която са поставени три правни въпроса. С оглед горното настоящият съдебен състав намира, че адвокатското възнаграждение на ответника в касационното производство следва да бъде намалено до размер на сумата от 900 лв., с включен ДДС. Предвид горното съдът намира, че следва да се уважи молбата по чл.248 ГПК и да бъде намалено присъденото на ответника адвокатско възнаграждение от 1400 лв. на 900 лв.

Воден от горното Върховният касационен съд, Първо т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК определение № 2316/18.07.2025г. на ВКС, ТК, 1 т. о. по т. д.№ 855/2025г., в частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъдените в полза на М. М. Г., разноски за адвокатско възнаграждение от 1400 лв. на 900 лв. / деветстотин лева/ на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.